НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗАЩО ОТБЕЛЯЗВАМЕ ТЪРЖЕСТВЕНО ДНИТЕ НА ГИБЕЛТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ГЕРОИ?
Във връзка с отбелязването на 144-та годишнина от обесването на Васил Левски в медиите се чуха гласове: защо отбелязваме така тържествено дните от гибелта на нашите национални герои, а не рождените им дни? Във връзка с това искам да изкажа своето мнение. Има ли сведения, преди приемането на християнството, у нас да са почитали паметта на някой герой?! Първите почитани герои са всъщност мъчениците за христовата вяра. И ако погледнете в църковния календар, ще видите, че църквата отбелязва най-тържествено деня на тяхната смърт. И това е така, защото именно чрез нея те стават мъченици за вярата (разбирай и за  идеята!), а после и канонизирани за светци.
Какво би станало с Васил Левски, ако не беше виснал на бесилото, или ако Ботев не бе убит на Вола?! Трудно бихме отговорили на този въпрос. Всички знаем за Захари Стоянов, който със „Записките“ си обезсмърти подвига на Априлци. Знаем, че е бил главния двигател на борбата за Съединението и после председател на Народното събрание. Знаем, че има съмнение, че е отровен. Но почитаме ли го като герой?! Помним ли датата  на неговата смърт?! Герои в съзнанието на народа остават онези негови чеда, дали пред олтара на Отечеството най-свидното си - своя живот.
Мнозина даваха примери как се отбелязвали в другите страни годишнините на техните герои. Че повечето празнували дните на тяхното раждане. Не зная и не споря. Нека не забравяме, че полковник Серафимов, героят на Родопите, не е произведен в чин генерал, защото не е изпълнил заповедта на началството да отстъпи освободените села на милостта на турския аскер. Нищо, че не е изгубил сражението. В същото време Осман паша дал заповедта за капитулацията, защото е бил ранен (аскерите му почти са били пробили обсадата), след това е обявен за „гаази“ - непобедим и е назначен за военен министър. А Шукри паша, наредил да се унищожат хранителните запаси преди да капитулира и по този начин обрекъл на глад предалите се негови войници, е герой и е увековечен с паметник в Одрин на мястото на крепостта. Бихме ли обявили за герой българин, постъпил така?
Всеки народ си има различни традиции. Нека не се опитваме сега да правим промени в почитане паметта на нашите герои. Още повече, че датите са вписани в нашата памет още от детството ни. Нека ги предадем такива и на нашето поколение.
И още нещо. Отново се повдига въпрос и за замяна на азбуката и за това, защо службата в църквата се извършва на старобългарски. Ще цитирам големия руски учен българист Д. Лихачов, който на зададен му подобен въпрос от руснак, отговори така: „Може ли да славим Бога на езика на който материнстваме!“ И когато от Шумадийските планини до Тихия океан и от Балтийско до Черното море във всички православни църкви службата се извършва  на нашия език, пък бил той старобългарски или църковнославянски, не е толкова важно как го наричат, ние сами да нарушим този канон - не съм съгласен. И на края - ако болшевиките през 18-та година и у нас след 9-ти септември не бяха направили реформите с опростяване на правописа, за да може по-лесно и по-бързо да се извърши ограмотяването на възрастното население, днес нямаше да има разлика в азбуката на българи и „македонци“, както и между руси и украинци.
Евгени ЦЕНОВ