НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БМФ
Във времето, когато у нас имаше една единствена шипингова компания, по корабите се разказваше такъв каламбур: Разликата между БеМеФе-то и ТеКеЗеСе-то е, че в ТКЗС ядеш, не ядеш - работиш, а в БМФ - работиш, не работиш - ядеш. По онова време моята майка работеше на полето в ТКЗС, а аз - на корабите от БМФ. Играта на думи в цитата бе абсолютна истина, но тя говореше добре за моряците, а не за кооператорите. Първият ми рейс в Параходството бе на възможно най-старият, мръсен и прогнил параход, че и на най-скапаната линия. Приятелите ми от детството все ме питаха като как е там „по корабите”. Нямам талант да създам изящен каламбур като горецитираният, затова отговарях със следното изречение: „И на най-лошият кораб на море е по-добре от живота в НеРеБе”.
Корабът бе друга държава, там начело бе не Тодор Живков, а Тодор Камбуров, които познават Камбура, ще ме разберат. Начело на други „корабни държави” стояха Борислав Якимов, Кольо Дързев, Дянко Кънчев, дори просто Фоса, Звона или Усмивката.
Старите моряци сядаха на храна с необичайното „Наздраве”, а ставаха с „Яшасън БеМеФе” тоест - „Да живей”.
БМФ беше не само най-голямата и най-стара корабна компания, но и невероятен оазис в тоталитарната пустиня на тогавашното общество. Заслугата бе не само на корабните екипажи, но и на администрацията, състояща се, преди всичко, от бивши моряци.
Имаше паразити като „Трансимпекс”, „Булфрахт” и „Корабоимпекс”, но моряците бяхме и си останахме ние - БМФ. Ние бяхме символ на свобода и на достойнство. Можехме без много шум и показност да помагаме на болници, училища, театри и детски градини, а за да се борим с паразитните фирми си бяхме създали и поддържахме свинекомплекс, талян и зеленчукова градина. Имахме кораби с общо водоизместване над един милион тона, бяхме уважавана и коректна фирма.
Гордеех се, че съм част от Параходството, без да изпитвахме особена любов един към друг. С удоволствие съм раздавал по цял свят значки, флагчета и сувенири с логото на БМФ. Примирил се бях с безумията наречени валутен лев, насрещен план, икономия на ГСМ и корабът - място за почивка, а вероятно и партийната върхушка бе свикнала с непрестанното ми, но умерено бунтарство и се бе отказала да ме превърне в „безпартиен комунист”.
Капитан Дянко Кънчев бе саможив, но умен и културен човек. Някой от екипажа бе споменал, че Капитанът пише стихове, но аз не бях чел нищо от тях. Един ден капитан Кънчев ми каза изречение, което помня все още, а от стиховете му навярно няма да мога да цитирам и ред.
„Непрекъснато ме критикуват, че се държа либерално с екипажа - каза Дянко - без да съзнават, че либерализъм означава свобода и толерантност, пък и либерали са били хора като Петко Славейков, Захари Стоянов и Петко Каравелов”.
Бях назначен в Параходството точно когато престанаха да съществуват „Тексим”, „Булет”, „Трансродопа”, а тяхните тридесетина кораба преминаха към БМФ. Пътувал съм на шест от тези кораби, на останалите не се качих, защото бяха бракувани, преди да ме командироват на тях.
Поради някакви полит-икоикономически игри тези кораби бяха имали различни собственици, но екипажите бяха само от БМФ. Старите екипажи се поздравяваха с „Долар ден!”, защото им бяха плащали валута и при престоите в БеГе, нас ни наричаха „бемефейци” и понякога ни даваха книжен долар, за да им лъскаме с него обувките.
Всичко това се правеше приятелски и с усмивка, защото погледнато сериозно, те дойдоха при нас с тридесет бракми, купени втора и трета ръка и без никаква перспектива, а някои бяха откровени недоразумения, като танкеро-рудовоз и товаро-пасажер. Ние от БМФ имахме почти само нови кораби: двадесетина чисто нови „японци”, десетина новопостроени в Русе и още толкова - във Варна. Това бяха еднакви и нови кораби, закупени с определена цел, красиви, удобни и леки за експлоатация. Последният кораб от БМФ, на който плавах, бе новозакупеният японски бълкер „Верила”. За днешните моряци ще си позволя едно уточнение. Разликата между японски и китайски кораб е като между „Мерцедес” и „Трабант”.
Работил съм за няколко големи английски, германски и италиански компании. Плащаха ми добре, някои ме харесваха и хвалеха, за разлика от БМФ, но всички


Деца на мостика на моторния кораб „Пейо Яворов” с капитан Борислав Якимов, 1988 г.
Ветерани от първите екипажи след създаването на Параходство БМФ са наградени с плаване на наш кораб до Одеса (тогава в Украинската СССР), 1988 г.
Един от знаменитите „японци” на Параходство БМФ в Пристанище Бургас, 1988 г. На борда му е застанал бункеровчикът „Арчар”.
Главният директор на Параходство БМФ к.д.п. Атанас Йонков (в ляво) връчва награда на капитана на моторния кораб „Руен” (14 030-тонен японски рудовоз) к.д.п. Тодор Камбуров, 1970 г.
Моторният кораб „Йордан Лютибродски” в Пристанище Варна-изток, 1988 г.
В ЦПУ на моторния кораб „Гео Милев”, 1988 г. Вторият механик Огнян Николов (седнал) обсъжда с колегите си момент от приключилото плаване.
Двама млади помощник-капитани на мостика на моторния кораб „Алеко Константинов”: Александър Александров и Младен Божков, 1988 г.
Пресни закуски за екипажа на моторния кораб „Васил Априлов”, 1988 г.
сравнения, които неизбежно съм правил, бяха в полза на Параходството. Никъде нямаше толкова на брой умни и интелигентни хора, както по корабите, така и в администрацията.
Веднъж неволно присъствах на телефонен разговор между директорът на Параходството и адвокат от „Аварии и застраховки”, изпратен предния ден, за решаване на сложен правен казус с български кораб. Адвокатът докладваше, че успешно е решил проблема и сега си търси билет за обратния полет. Директорът му каза следното: „Намираш се в града на Антонио Гауди и Салвадор Дали. Остани още ден-два и поразгледай, че може друг път да не ти се случи подобно щастие...”
Директорът е капитан Румен Георгиев и е личен познат с Боб Гелдоф и Алън Парсън. Станах прав, за да изпиша последните две имена.
По подобен начин помня и Христо Донев, и Атанас Йонков, без да съм бил какъвто и да е приятел с тях.
С добро си спомням и Мавров, и Ненчев. По тяхно време Параходството имаше на щат двама добри художници, собствен вестник и списание, зъболекари, спортен организатор, лекар и почивно дело.
Сигурно ще намеря стотици причини да критикувам и хуля БМФ, но няма да е справедливо не към Компанията, а към десетките хиляди моряци, чийто живот е минал по корабите, канцелариите и кабинетите на Параходството.
Всичко, което исках да разкажа е ЗА БМФ - С ЛЮБОВ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк