НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
К-2 С МАЛКИ ДЕСАНТНИ КОРАБИ - НА МОРЕ И В
ПРИСТАНИЩЕТО НА МИЧУРИН (ДН. ЦАРЕВО)


I.                                                                  
Потеглихме по обяд. Първото ни плаване, по програмата на втората курсова задача (К-2), включваше отработването на различни корабни бойни разписания. Корабните бойни учения за 1/3 от екипажа (новото попълнение) щяха да бъдат и първите в живота им по време на плаване. Излязохме от базата и североизточният ни грабна, поривист и остър. Вятърът носеше водата на разбитата от корабния нос вълна, заливаше с нея палубата и люковото покритие, а с пръските й къпеше надстройката. При тези условия провеждането на корабни учения, за мен, си беше рискована работа. Моето мнение, нямаше, ама никакво значание. Имахме си флагман, щурманът на дивизиона, и той взимаше решенията. Плаваше на „тройка”, другият малък десантен кораб (МДК), участващ в плаването.
Започнахме веднага след излизането ни от базата. Понесохме се, заедно с вятъра, през всевъзможни комбинации от корабни бойни разписания. Какво ли не изпълнявахме, но така ги подреждаше, че новобранци на палубата не изведе. През целия преход не ни остави миг покой.
Пристигахме. Нямаше и 17 часа, а беше почти тъмно. Минахме на малък.  Влизахме в пристанището на Мичурин


Малък десантен кораб - минен заградител № 705 напуска Военноморска база Бургас, 8 септември 2003 г.
Малки десантни кораби на последна стоянка в Пункт за базиране Бургас, 2016 г.
О. р. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ
(дн. Царево). Вътре, съвсем празно. Кеят - слабо осветен и пуст. Само няколко дебело облечени мъжки силуета се мяркаха по него. Какво ли задържаше тези мъже, тук, в тази ветровита януарска вечер? Вероятно нашето неочаквано появяване. Дори и да не беше, поне имаше кой да поема хвъргалата.
Насочихме се за заставане. С „девятка” бяхме първи. „Тройка” изчакваше, за да застане на нашия борд. Тук оставахме за през нощта. Утре щяхме да „браздим”, цял ден, морето и да тренираме. Вечерта се прибирахме в базата.
Застанахме. Веднага обяви събиране за офицерите в каюткомпанията  на „тройка”. Разборът беше кратък. Имаше и указания. С тях завършваше всяко офицерско събиране. Очакваното покачване на вятъра налагаше висока щормова готовност. Трябваше да сме готови за плаване в тежки условия. Разреши слизането на брега, само около корабите, до отбой. Завърши. Има, няма, десетина минути. Въпроси? Нямаше. Какви въпроси, то беше ясно, очакваше се буря. Да де, ама нали все пак бяхме в пристанище? …

Пълния текст на разказа на о.р. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ (в PDF-формат) можете да прочетете
в рубриката „Спомени на флотски ветерани” на раздела „Морски колекции”.