НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОД СЯНКАТА НА СТАЛИН
На 5 март 1953 г. след многочасова агония в локва от урина умира най-жестокият диктатор в руската история Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин). По нареждане на Л. Берия психопатът е оставен без медицинска помощ, защото Берия вече е организирал преврата си и смята, че моментът да завземе властта е назрял.
Събитията от онези дни са забулени в мъгла от официални лъжи на съветската историография и от измислици на по-късни политици, писачи и перестройчици.
След погребението на Сталин двата лагера са ясно очертани: Берия с цялата мощ на НКВД (КГБ) и Н. С. Хрушчов с част от ЦК на КПСС и генерали от Червената армия. Предстои пленум на ЦК или конгрес, където Берия има мнозинство и без конкуренция предстои да бъде избран за генерален секретар на партията. Шансовете на Хрушчов и на групата му са повече от скромни.
Берия разпорежда от лагерите в Сибир да бъдат освободени хиляди криминални престъпници, които започват да безчинстват. Гражданите се оплакват от престъпността и настояват за строги мерки и твърда ръка. Берия откликва на „загрижеността на трудещите се” и усилва властта си.
Хрушчов събира своята превратаджийска група на тайно съвещание. Генералите докладват обстановката: пълно превъзходство в сили и средства на Берия. Около Москва са съсредоточени няколко дивизии на НКВД, а редовните части на Червената армия са изведени в далечни гарнизони или пратени уж за подсилване на западната граница.


Маршалът на Съветския съюз Павел Фьодорович Батицкий. Видима e приликата с Л. И. Брежнев.
Още през войната дивизиите на НКВД са били формирани с коефициент за превъзходство 1,5. Тоест, с повече личен състав и въоръжение от линейните армейски дивизии. НКВД не са се сражавали с Вермахта, а са играли ролята на заградителни отряди зад съветските войски или на наказателни части в тила. Редовият боец е знаел, че има някакви шансове при настъпление или устойчива отбрана срещу германците, но вероятността да оцелее е нулева, ако се опита да отстъпва. Войските на НКВД по-често извършват жестока разправа със собствено население или екзекутират излезли от обкръжение съветски войници, отколкото се бият срещу „хитлеристкия нашественик”.
Когато разбира, че главорезите на Берия разполагат с огромно превъзходство, Хрушчов се напикава и губи дар слово. В спомените си генерали и политици сочат, че преживеният шок го прави неспособен да ръководи действията на съмишлениците си. Генералите поемат нещата. Решават, че единственият им шанс е да привлекат маршал Жуков, който никога не е криел омразата си към садиста от НКВД.
Не се налага да го уговарят. С пълна униформа, с четирите златни звезди на герой на СССР, на 26 юни 1953 г. Жуков влиза в Кремъл през официалния вход и заедно с неколцина генерали връхлита при Берия. Спокоен, че властта е негова, Берия не очаква толкова смел и отчаян ход. Жуков нахлува в кабинета му и заповядва:
- Лаврентий Берия, ти си арестуван като предател на съветския народ!
Ред е на Берия да загуби дар слово. Връзват го и го увиват в килим, за да го изнесат от Кремъл. Цялата охрана е поверена на войници и офицери на НКВД (със сини фуражки). Сталин все го е било страх, че военните ще го съборят. Упоен, Берия е изнесен в килима и пъхнат в колата на Жуков, огромен „Пакард”, подарен от американската армия. Жуков сяда вдясно от шофоьора. При всички пропуски и постове в Кремъл войниците му взимат „За почест!”, той кима снизходително на поздрава им, а зад него с изпотени треперещи ръце генералите стискат пистолетите си.
Закарват Берия в отдалечена вила на ЦК и започват да умуват какво да го правят. Едните предлагат да кажат „истината на съветския народ” и да съдят изрода по законна процедура. Военните им се присмиват. По-вероятно е Берия да осъди тях, отколкото те него. Жуков налага мнението си да го разстрелят веднага, а после да го съдят.
- Кой ще го разстреля? Аз няма да си цапам ръцете с него - казва маршалът.
Мълчание. Едно е да подкрепиш Хрушчов, но друго е да гръмнеш втория човек в държавата. Без присъда. Както често става, най-младият в заверата, героят на Съветския съюз, украинецът генерал-майор Павел Фьодорович Батицкий, се наема да свърши мръсната работа. Павел Батицкий е участвал в Японско-китайската и във Втората световна война и често си е играл на криеница със смъртта.
Извежда Берия в задния двор и от упор му пръсва черепа. Погребват трупа на скрито място и обявяват пред света и пред страната, че др. Сталин е починал, а др. Берия е арестуван и срещу него се води следствие, за което съветският народ ще узнае, „когато му дойде времето”.
Хрушчов привиква московските членове на ЦК на дружески беседи, а на останалите пращат кодирани съобщения или ги уговарят по телефона. Участието на Жуков наклонява везните към доскоро неподозирания лидер Никита Сергеевич.
През 1974-1975 г. отблизо видях маршала на СССР Павел Батицкий, който бе главнокомандващ ПВО на СССР. Периодично посещаваше гр. Лвов, където бе щабът на Прикарпатския военен окръг. Идваше и в нашето училище. Веднъж  бяхме на стрелби в полигона „Яворив”, когато заповядаха ученията да бъдат прекратени и чуждестранните курсанти (българи, чехи, словаци, монголци, кубинци, сомалийци и др.), да бъдат изведени от полигона. По-късно ни обясниха, че станало произшествие: през нощта пияни прапоршчици се качили на бронетранспортьор (БТР) да си търсят още пиене, обърнали се и загинали.
На разбора, ръководен лично от маршал Батицкий, докладвали, че преди да яхнат БТР-а прапоршчиците били изпили по 500-700 гр водка. Маршалът възразил:
- Абе ако щат да изпият по кило, по кило и половина, но защо да се напиват?
Звучеше като виц, но нашите преподаватели и командири много му се радваха. Казваха, че Батицкий пиел по 1,5-2 л водка, без да се напива. Беше огромен: близо 195 см, тежък около 140 кг. С папахата и шинела приличаше на Годзила.
Каквото и да е вършил, разстрелът на Берия му отрежда място извън ада.   

Капитан I ранг о. з.
Васил ДАНОВ