НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДРЕЙФ КРАЙ ЗАКИНТОС...

… странно нещо са спомените, уж картината е ясна, а детайлите забулени ...човек си мисли, че спомня си определен момент от миналото, а когато опита се да „види” хората, с които бил е около себе си тогава, установява, че лицата им са по-скоро силует или бледа сянка ...така бе и с част от хората в настоящата история, вторият механик, машинният боцман ... силуети с робошки ... машинният боцман ми говори нещо, знам какво, но как изглежда, забравил съм ... есента на 1971-ва, вече сме четвърти курс в Техникума, последна година, бързаме да завършим и мечтаем си за Морското... за голяма наша радост предстои плавателен стаж с пътническия кораб „Георги Димитров”, Варна-Бари, Италия и обратно ... кабините, малки с по четири койки, две по две, една над друга, филистрините на нивото на водолинията, плиска се водата, хубаво е, весело, корабът заклаща леко, хлебарят прави най-хубавите бели хлебчета, душата пее, напред, напред...
влязохме в кабината с гръм и трясък, сбихме се с възглавници, койка скъса се и падна върху един от нас ...първото ни преминаване през Босфора...

(…не знаех, че след много години тук ще сляза за последен път от кораба, отделям се от щорм трапа, поглеждам нагоре и вдигам ръка, там високо надвесен през борда палубният боцман маха ми за сбогом, корабът се отдалечава, смалява се, става силует... и това беше...)

...но сега в началото сме, денят е хубав, есенно слънчев, митичния Босфор, Истанбул от двете страни, красиви кипариси, крепостни стени, дворци, джамии, потънали в зеленина китни вили, рибарски лодки, шеркета... бягаме възбудени от борд на борд, красиво е, Ориент, екзотика, фантазии...” ...ооо, ела, ела и виж ...аа, снимай!...”, бяхме много млади...

(...сега мостове, небостъргачи, грохот, напрежение, гигантски град ... скоро преди да сляза минавахме за пореден път през Босфора, беше студен януарски ден, нащраках малко снимки в южния вход ... после ги разгледах, погледът ми спря една, увеличих я, беше на крепостната стена на „Света София”, валеше сняг, атмосферата на снимката бе потресаващо сива и студена, очаквах всеки миг да чуя староцърковна музика и сякаш виждах сенките на византийците зад сводовете мрачни ... а в общ план, моля заповядайте, мегаполис модерен...)

…да, бяхме много млади...белият кораб се носеше бодричко на юг, минаваме Дарданелите и ето ни сред островите гръцки ... ако ме чуете след време да си казвам тихо на глас, че искам да видя отново най-хубавото синьо на света,да знаете,че това е индигото на Егея ... бяхме разпределени по ходовите вахти в машината ... вахтата на втория механик нула-четири - нула-осем беше нашата вахта...вечерта, на Матапан здраво ни дра и блъска, корабчето малко, машинката слабичка, винтът се оголва, виее двигателят ... първото ни „мръсно” временце ... сутринта, трябва да е било около седем часа, усетихме тревожност в машинното, замириса на изгоряло, запуши се, вторият и мотористите се разбягаха, спряха главният двигател, капаците му силно грееха...”...до валолинията, донесете мотилев лагер, бързо...”, гласът на машинния боцман е рязък и напрегнат ...
тежат лагерите, внимателно ги носим ... капаците отворени, все още пуши, вижда се стопилка... лошо, лагерът стопен... започна демонтажът ... лошо ли казах, не, не лошо ... беше се случило най-лошото, зловеща и грозна пукнатината като лунатична нишка бе обгърнала мотилевата шийка ... коляновият вал бе скъсан, останахме без главен двигател ... белият кораб остана безпомощен сред морето, без ход ... остров Закинтос се открояваше наблизо ... и няколко дена „...ако времето се влоши ... кораба на борд на вълните...”... „...ако течението и вълните ...върху скалите на Закинтос...”... „...ако...”


Снимка от това плаване. Авторът е сред седналите, най в ляво. Снимката е от личния му архив.
„Мусала” е корабът, който през есента на 1971 г. взема на буксир закъсалия „Георги Димитров”.
Източник: http://www.shipspotting.com
Главният механик Иван АДАМОВ.
Пътническият кораб „Георги Димитров”, 1960 г. Снимката е от Фонд 616 (ДП „Българска фотография” - Варна) на Държавен архив - Варна.
Преди да се качат на борда на кораба бъдещите механици, които готвеше Техникума по корабостроене и корабоплаване (ТКК) - Варна, получаваха солидна подготовка в учебните кабинети.
...радиостанцията трескаво работеше, от „БМФ” отклониха кораб да ни вземе на буксир... три дена, 120 човека, тревожно чакане... рано сутринта на четвъртия ден спасителят изплува от омарата, „Мусала”... застанахме борд на борд, бащата на един от нашите електромеханик на „Мусала”, радост, смях ... смесиха се екипажите, кафе, тук-там се чуваше издайническото „скръъц-скръъъц”, който е моряк ще се досети за звука при отделянето на капачката от бутилчицата, спасители все пак, моряци хора... до късния следобед бе прокарано буксирното въже, през котвените клюзове на „Георги Димитров” към кърмата на „Мусала”... надвечер времето започна „да вдига”, тежко си търкаха бордовете корабите, чуваха се вече и първите по-свежи споменавания ... една от най-тежките и опасни маневри на море, отделяне на свързаните кораби, ударите борд в борд, изкривени фалбордове, скърцане, искри, ревове, а ругатните вече станали класически, цветущи... вечерта бавно поехме обратния път ... до Бари не стигнахме ... така и не ми се удаде по време на службата ми на море да стигна до него ...а ние бързахме тогава да се приберем, да завършим, мечтаехме за Морското...


Епилог ... като се върнахме дадоха малко валутка, купихме си от Моряшкия магазин английски цигари, май бяха „Нави кът” с едно брадато моряче с лула и моряшка шапка с понпон, иначе пушехме малко „Слънце”, 16 стотинки...

...

... а до Бари ... никога не е късно да се спусна до Пирея и от там да взема ферибота ...

Иван АДАМОВ