НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРОПАГАНДАТА
„Мамо, мамо, виж - жив моряк”, така щели да казват малките деца на майките си, когато се появим по улиците на София. Бях късметлия - още във втори курс назначиха нашата рота от Морското училище за „парадна” и два пъти стояхме в София по цял месец, издокарани с красиви летни униформи. За цялото това време не констатирах никакво оживление сред малчуганите, майките или по-големите каки. Тренирахме за парада на плаца, Терзо пееше „наш гордый „Варяг”, но не видях особена разлика между нас и другите родове войска, може би защото марширувахме с работните униформи.
Още в ТеМеТе-то в Михайловград бях изпитал силата на пропагандата. През 1964-а на една „сляпа” стена в двора на училището някой през нощта бе нарисувал пречупен кръст с текст „от тук ще долети нашата свобода”. Бяхме строени с гръб към стената, докато бояджиите замазваха сквернословието, а директорът крещеше „незаличим срам” и „позор”. Година по-късно арестуваха групата на Горуня - Анев и няколко курсанти от техникума.
Директорът Намерански бе идейно лют човек и безпощадно, но безполезно ни заливаше с пропагандни клишета. Познавах само двама фенове на Хитлер - Жегата и Факира, защото бяха от Мала Кутловица и открито демонстрираха пристрастието си с външен вид и поведение. Други двама малакутловчани - Любчо Трънто (ударни) и Данчо Фундата (акордеон) пропагандираха рокендрол. Последните двама бяха всеизвестни неудачници, но сега признавам, че излязоха победители в пропагандната битка, защото днес националсоциализмът и комунизмът не могат да се мерят по популярност с рокендрола.
На м/к „Вежен” с пропагандата бяхме ОК - красиви и естетични лозунги, стил и мярка при подреждането. Помполитът Киро Джипа щедро осигуряваше материали, правеше снимки и като дете се радваше на резултатите. Вълнуваше се много от предстоящият конкурс за най-добра корабна стенна агитация. Обсъждахме дали да не изрисувам белите стени на корабните канижели. Предложих портрет на Тодор Живков... Два дена мисли Киро и накрая каза: „Не, ще ни бъзикат”. Джипа си разбираше от работата, затова попитах дали да не изпиша на стената Барба Йонков. Отговорът бе бърз и твърд - не. Проявих разбиране - Йонича не бе от випуска на Киро. За Левски се съгласи веднага. Стана портрет за чудо и приказ - отваряш вратата на надстройката и насреща ти - Васил Левски.
Все пак, нарисувах и Атанас Йонков - на едно табло за Деня на транспортния работник. Портретът бе в сиво, с торбички под очите, а най отдолу, с дребен син шрифт - датата. Някакъв злобар от журито отнесъл портрета и го показал на директора - искал да ме натопи, но Йонича само се усмихнал. Конкурсът спечелихме категорично. Джипа бе много горд, а с наградата закупи книги за екипажа.
В ония години едно съветско хумористично издание отпечата такава обява: „Грамофонната компания „Мелодия” пусна на пазара новият албум на Хосе Фелисиано. За улеснение на многобройните му почитатели, песните се изпълняват от Муслим Магомаев”. ... Тогава западна музика слушахме чрез посредници: Данчо Стълбицата и Тома Спространов. Те избираха вместо нас - точно като в шегата с Фелисиано.
За културата на Запад ни информираше много мастит и прочут журналист. Той ни срещаше с Хенри Мур, Танге и Куросава. Веднъж се заслушах в негово телевизионно предаване за Никарагуа. Не съм бил в тази държава, но ме бяха свалили от кораб, който трябваше да товари „умряло” за там. За тези рейсове избираха само партийни членове и в случая аз нямах нищо против това. Параходството превозваше не само оръжие, но и хуманитарна помощ за Никарагуа. Не мисля, че българското морячество имаше някакво отношение към Сомоса и Сандино, но знаехме, че въпреки революцията, страната е бедна, няма пътища, няма и ЖеПе транспорт.
По време на онова предаване великият журналист каза, че САЩ са предложили да изградят за своя сметка пътища в Никарагуа, но (тук гласът на водещият премина в кресчендо) поставят условие - в началото на всяка магистрала да има табела, че е изградена с американски пари. Гордите никарагуанци отказали, разбира се...
Днес знаем каква е цената на километър магистрала, знаем, че милиони никарагуанци емигрираха в САЩ, а същият журналист е начело на списъка за депутати в народното събрание. Не никарагуанското...
От два месеца обикаляме с м/к „Кейп Бретън” по пристанищата на държавата - архипелаг Индонезия. Товарачите живеят на кърмата и сами се изхранват, но има двама стифадори, които обитават надстройката и се хранят от корабната кухня. От офиса в Лондон изрично ни предупредиха да почитаме тяхната религия и да не им предлагаме свинско. Десетина дни готвачът им готвеше отделно и ги хранеше след нас, за да не са в недопустима близост със свинските манджи. Стифадорите бяха мързеливи, мръсни и нахални. Кокът се ядоса и почна да ги храни с корабното меню, но те продължиха спокойно да си хапват. Готвачът почна да сяда на масата с тях, грухтеше и сочеше чиниите, за да са сигурни, че ядат свинско. После той свари голяма свинска глава и я сложи на масата на индонезийците, така че нямаше никакво съмнение за произхода на месото, което консумират. Апетитът на стифадорите не пострада ни най-малко, а готвачът каза, че „гладът е по-силен от тока” и повече не се занимаваше с туземците. Хареса ми слогана и попитах майстора как го е измислил.


1971 г. Докато на борда на моторния кораб „Богдан” са умували какво точно означава да работиш по почина „Грамчев - Пешков”, то Човекът (с бомбето) е позирал пред камерите и фотоапаратите на борда на новопостроения моторен кораб „Вихрен”.
Моторният кораб „Богдан”, на борда на който се развиват част от описаните събития, 1973 г.
Главният механик Слави ПЕШКОВ в машинното отделение на моторния кораб „Созопол”, 2011 г. Снимката е от личния архив на автора.
Моторният кораб „Вежен” е не само първенец в конкурса за най-добра корабна стенна агитация. През 1967 г. корабът е „рекламно лице” на БМФ в поредния брой на сп. „Корабостроене и корабоплаване”.
1971 г. Първи помощник-капитани по политическата част в Параходство БМФ на инструктаж.
1970 г. Служителки от бреговия персонал на Параходство БМФ на манифестация на 1 май - Международният ден на труда.
- Не съм го измислил аз, казал го е Ленин - мъдро ми отговори готвачът.
Замислих се. Ленин много неща е казал, включително за глада, а и за електричеството, пък и аз съм от випуск „Ленински”, но точно това лениново словосъчетание не бях срещал. После се сетих. Не само Ленин и Киро Джипа разбираха от пропаганда. Готвачът също й бе хванал цаката.
Екипажът на м/к „Богдан” от 1971-а мога спокойно да нарека „дрийм тийм” или „екипаж - мечта”. Капитанът ни бе прекрасен човек, казваше се Наско Генчев, идваше от Западна Европа, където е бил търговски представител, обличаше се в костюми с вратовръзка, пушеше „Кент”, пиеше „Корвоазие” и владееше няколко езика. Главният механик бе Бат Маринчо Цанев - благ и весел моряк. Е, пийваше повечко, но тогава ставаше още по-весел и още по-благ. Втори механик бе Емо Шишков, аз бях трети, а Мишо Грамчев - четвърти.
Машинен боцман бе Панчука - направо благун.
В машината бяха още Кирякото, Ямата, Пагела, Кума Рапа и Бай Иван Джибрата. На палубата - Камъша, Билюка, Таната и Камбоджата. Домакинците - Жоро Пача и Стара Майка.
Всички бяха бургазлии, само шефа, аз и Грама - от Варна. Затова ремонтът във Варна не бе посрещнат с радост от богданци. Тия пък от КеРеЗе-то не си даваха много зор, в събота и неделя екипажът си отиваше в Бургас, а ние с Грамчев давахме дежурства. Из целия завод имаше плакати и транспаранти, че колективът на завода работи по „почина на Петър Брайков”. Питах бачкерите какво означава това. Те не бяха много на ясно, но казваха, че Петър е стругар и добър човек.
Една събота, докато скучаехме на кърмата, казах на Грама:
- Майкъл, искаш ли на нашият кораб да работим по почина на Грамчев - Пешков?
- А защо да не бъде „Пешков - Грамчев”?
- Ами защото във Варна, Михале, Бай Грам е много по-популярен от Алексей Максимович.
С Михаил Грамчев сме авери още от Морското. Бе син на всеобщия курсантски любимец Бай Грам, всички му викаха Мишо, а аз - Майкъл, за да е по-фръцкаво, но когато ме ядосаше го зовях Михал.
Миньосахме и боядисахме няколко ламарини, приготвихме кадастрони и ги изписах така: „Екипажът работи по почина на Грамчев - Пешков”. Най-голямата ламарина закрепихме на горния край на сходнята, та да се вижда от всеки, който се качва на кораба. Другите окачихме по канижели, палуби и в машината.
В понеделник сутринта Бат Маринчо каза, че сме „много леки”, Емо рече, че „толкова ни е акъла”, Пагела извика „браво, Бизоне”, а Наско Генчев се смя от сърце. На петия ден Грама ме попита:
- Какво означава починът „Грамчев - Пешков”?
Знаех, че може да означава всичко, но трябва да е кратко и неясно - като всички почини от онова време.
- Починът, Майкъл, означава „Колкото може по-рано и колкото може по-късно”.
-Това пък какво значи? - не мирясваше Грамчев.
-Това значи да идваме на работа колкото може по-рано и да си отиваме колкото може по-късно.
В събота скуката ни налегна от сутринта и още по обяд си тръгнах. Мишо Грамчев ме чакаше на трапа, небрежно облегнат на ламарината с почина.
- Нали щяхме да си тръгваме по-късно?
- Ех, какъв догматик и ляв сектант си ти, Михале. Революцията изисква творчески подход към идеите на работническата класа, а в нашият почин не е конкретизирано кое е по-рано и кое по-късно. Ние ще действаме според обстановката и международното положение. Ето, аз днес си тръгвам по-рано, но за сметка на това, утре ще дойда по-късно. Бъди истински марксист-ленинец, другарю четвърти механик, и изхвърли тези дребнобуржоазни уклони от корабната си психика...
Грама зина и ме пусна да си ходя. До края на ремонта доста хора питаха за почина, но ние си знаехме урока. Смисълът на почина е в девиза: дали ще е „Дето народът - там и ние”, дали ще се борим за всеки „сантиметър, грам, минута и стотинка”, или ще направим „икономиката икономична и дело на всеки моряк”, важното е да работим по почин.
А аз и до днес не зная дали Ленин, или Жоро Готвача е създал крилатата фраза за глада и тока, но имаше един пропаганден лозунг от онова време, който всички знаехме и разбирахме. Той гласеше: Всичко в името на човека, всичко за благото на човека... Нещо повече, НИЕ ЗНАЕХМЕ ДОРИ И ИМЕТО НА ЧОВЕКА.

Сл. ПЕШКОВ - моряк