НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В АТИЯ, КОГАТО СИ КЪПЕХМЕ БЕБЕТАТА С МИНЕРАЛНА
ВОДА, А ДУШИТЕ - С „БУРГАСКА МУСКАТОВА”...

Случката се случи през 1985 г., в един от онези летни дни край морето, в които ти се иска да си на няма значение кой полюс стига да е прохладно. За професионалните туроператори ще припомня, че 1985 г. беше годината на така наречената „голяма екскурзия”. Който помни - помни, по-младите по-добре да не знаят. Жена ми (например) въпреки, че произхожда от прогресивно семейство и до днес не може да се начуди какво толкова е станало: като си български гражданин защо да не се казваш на -ов. Ако искаш да си -оулу, иди си при оулу-ците. Но жена ми е бамбашка - тя и до днес не прави разлика между демокрация и демократизация... Както и да е. Станалото - станало. Колкото повече го бършем, толкова повече се замацва.
По това време, през лятото на 85-та съм вече щастливо женен, имаме си едно тримесечно дете и съм активно служещ лейтенант втора година в Атия. „И там трябват хора” - оправда се един наш съвипускник от Морското, когото разпределиха да служи в София веднага след производството.
Връщам се една вечер от работа (каква вечер, слънцето още препичаше Буджака). Мисля си как ще си налея една бургаска мускатова от камерата и ще си мезя на балкона с таратора, дето съм го поръчал още вчера. Щяхме да застъпваме бойно дежурство, но имахме проблем с лява машина на 41. Даже Нейко - механикът на базата (капитан І ранг Атанасов, по-късно и контраадмирал, командващ ВМС) не излизаше от машината по цял ден, но и това не помогна. Видя се, че друг кораб ще го отнесе това бойно дежурство, което след няколко месеца ние трябваше да връщаме. Върнахме си го тъпкано. Ще направя едно отклонение: стана така, че ни се падна да го връщаме точно когато американски крейсер беше влязъл в Черно море, вероятно по грешка, защото беше излязла една вълна 5-6 бала, в резултат на което ние бяхме невидими. Всъщност не съвсем, а ту видими, когато сме върху вълната, и ту невидими, когато паднем в ямата...

Пълния текст на разказа на о.р. капитан ІІ ранг Миглен ШИШКОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани” на раздела „Морски колекции”.




О.р. капитан ІІ ранг Миглен ШИШКОВ