НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЛЕТЕН РЕЙС ДО АРЖЕНТИНА...
(Писмо до брат ми)

... средата на осемдесетте... летен рейс с кораба „Славянка” до Аржентина и обратно... моя милост втори механик, екипажите бяха многобройни, имаше и придружаващи лица, жени, деца... екипажите, знаеш, бяха големи, кабините на долните канижели, на главна палуба, бяха заети с палубни моряци и огняри, все колоритни личности... сутрин на обща работа имаше доста народ, машинният боцман, огнярите, моторист на обща работа,
фитери, електротехник... започваха шумничко работния ден, по стар обичай ечаха високи, напористи команди „... дай шланга... няма налягане... донеси ключове...” и какво ли още не… помполитът, добродушно се усмихва зад бюрото си „... да-ааа, момчетата работят...”
... е, около 11 часа въпросните момчета се укротяваха и с леки стъпки на пантери тръгваха за салати при готвача... пред нас на около седмица път бе „Родопи” и те за Аржентина... направиха бункер в Лас Палмас, ние след тях също... знаеш там излизахме на смени, едните заети с бункера и снабдяването, другите препускат из града, после обратното...
та имаше един от домакинците Бай Коста, добър човечец, все питаше,
чудеше се на „истините”, с които го засипваха моряците... и така, бункеровахме, купихме що купихме, сменихме пезети за долари и вече сме на няколко дена надолу към екватора... не мога да си спомня от кого тръгна заверата, но на мостика решиха да поднесат поредната „истина” на Бай Коста... планът е следният, радистът се скрива зад завесите на щурманската маса с едно „уоки-токи” и провежда разговор с третия помощник, който ползва щатното УКВ, все едно говорят с „Родопи”, значи единият, скритият радист е „Родопи”, а другият, третият, „Славянка”... естествено на мостика са капитана, шефа и други... един отиде да примами Бай Коста, влезе човекът горе, всеки се прави, че бачка нещо, кой с бинокъл, служебни разговори и т.н.
... след малко се чува пращене и третият подхваща „... „Родопи”, „Родопи”, тук „Славянка”, как ме чувате, преминавам...”, чува се пращене и чудо, слаб отговор „...„Славянка”, „Славянка”, тук „Родопи”, слабо ви чувам...” и т.н... след обичайните „чуваш ли, не чуваш ли, ти от коя рота си, кой ви е капитан” следва вече и същината, така да се каже поднесена с трагични нотки „... Ох, „Славянка”, нашите тука ходят с мокри кърпи на главите, сменили пезети в Лас Палмас за долари, а те фалшиви да излязат...”... на мостика всички зяпат Бай Коста, той също е сменил пезети за долари, следва ококорване, питане, коментари придружени знаеш с какво, пъшкане от всички разбира се, само пъшкането на Бай Коста истинско ...
... такива работи... после екватор, кръщене, придружено с почерпка от кръстените, тях знаеш как ги обработваха Нептун, по стар обичай палубният боцман и бандата му от моряци и огняри с шлангове, тесни пояси, хвърляне в басейна, мазане със сажди, грес и какво ли още не и все ги питаха със сурови гласове какво ще почерпят, като един от дяволите старателно си записваше отговорите на треперещите нещастници, естествено кръщенето на жените беше централното събитие... южно от екватора спукахме корпус на главната турбина,последва продължителен дрейф със здрав бач, скапахме се, аз излязох последен, Шефа идва и вика „...ела да удариш едно, че оня дойде и нищо няма да остане...”, знаеш на всеки кораб имаше минимум по един „оня”, който винаги надушваше кога отваря се бутилчица... продължихме на „Среден”, 65 оборота... в Аржентина дойде ремонтна бригада... освен ремонтната бригада в Буенос Айрес дойдоха много българи, дойде и православният владика, направиха му вечерта софра в приемния салон, после той пя, силно и добре, басово... някои се запиляха с аржентински българки, имаше и малко ревност, обяснения... да-ааа, това е живота, смях и сълзи, ръка за ръка вървят, не пускат се... имам да ти пиша и други истории, от тебе искам само да ми намигаш, ако започна да ги повтарям... айде лека...

Епилог... това беше едно от първите ми писания, можехте още тогава да ме спрете, не го направихте... е, сега ще четете без да хленчите... очаквам в електрическата си поща и разкази от вас, нещо като „Разговор с тебе”...

Иван АДАМОВ
Варна,
2010 г.


Главният механик Иван АДАМОВ
С пълен товар „Славянка” очаква влизане в поредното пристанище, 14 ноември 2009 г.
С пълен товар „Славянка” очаква влизане в поредното пристанище, 14 ноември 2009 г.
„Славянка” в порт Хамбург, 14 септември 2007 г.
„Славянка”, поглед към част от мостика, 22 февруари 2007 г.
„Славянка”, поглед към част от машинното отделение, 14 септември 2007 г.