НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИВАНОВДЕН В МАНГАЛИЯ ...

... седми януари е, слънчево и студено, в Мангалия сме със „Стара планина”, класов ремонт, епопея ... ще кажете, Ивановден като Ивановден ... да, но не съвсем ...

...из писмото на извънземния Чоки365 до приятеля му Чоки366:

„Сервус френд! Отдавна не съм ти писал,канех се да се прибирам, а и командировката ми в колбасарницата край Будапеща свършваше, когато оня дроб, шефа се обади и нарежда, лаейки като санбернар „Спешно, каза, отиваш в Мангалия, при българите, на „Стара планина”...”... как да е, тръгнах, не можех да му откажа на пустия му пинчер с пинчер, все пак един и същ елитен кучешки приют завършихме, випуск „Аксаковски”, заедно се влюбвахме и гонехме мадамите, по едно време и баджанаци бяхме... та, зарязах унгарските салами и кацнах на бака на кораба в някаква магазия пълна с въжета и бои, тъкмо, когато палубният боцман и няколко моряка надигаха шишенце, както разбрах по-късно „за сгряване”... като ме видяха се разкрякаха и ми „теглиха една българска...”... щом се видим ще ти кажа какво значи „да ти теглят една българска...”, сега не мога, все пак писмото може да попадне в жена ти Кичка366, а тя доколкото си спомням бе особено чувствителна, като бяхте млади не искаше да идва с тебе да крадете кокали... та, избягах назад, към надстройката и влязох вътре... там не щеш ли попаднах на капитана и той като ме видя много се зарадва, оказа се кучкар човека и


Главният механик Иван АДАМОВ
9423-тонният въглевоз „Стара планина” (IMO: 6505129) -  вторият от серията „японци” тип „Средна гора”, служи на България почти 40 години - от 31 декември 1964 г. до 19 април 2004 г.
така се настаних пред кабината му, там си прекарвах времето в научни наблюдения над екипажа... имаше, моряци, които явно му гонеха карез на капитана, защото като минаваха покрай мене все гледаха да ме подритнат, но в общи линии бяха дружелюбни... интересна работа, на тоя екипаж, почти една трета от моряците се казваха Иван, бяха като клонинги, в салета винаги имаше минимум по трима от съименниците, а случваше и всичките там да са... влиза някой, подвиква „Иване...” и всички се обръщат... шефа беше Иван, старпома, втория механик, третия механик, електромеханика и двама моряци, всичките Иван... като се видеха все си казваха „Адаш това... адаш онова...”... ще кажеш свършили са им имената на тия българи... и сега да ти разправям какво се случи на седми януари, оказа се, че тоя ден бил именен ден на Ивановците, празник... та, от ранна утрин ги подгониха из кораба и кой, къде завари кораво ги обливаше с вода, подгизнаха, било за здраве... за здраве, за здраве, ама и да се сетят вечерта да почерпят, да не забравят... след вечеря се оформиха няколко центъра за празнуване, при шефа бяха капитанът, груповият механик, регистърът и техническият ръководител, висок добродушен румънец с увиснали мустаци, говорещ смешен руски... при старпома бяха помощниците, домакинът...
на долната палуба, на десния борд бяха механиците... на главната палуба моряците... абе какво да ти разправям, хубава моряшка веселба, студени „сгряващи” напитки и мезета...
шефа все се хвалеше с някаква маринована риба, жена му я била правила, всички одобрително мучаха... който минеше покрай мен все мезе ми даваше... дойде време техническият да си тръгва, жена му го била чакала... да, ама за да излезе от кораба трябваше да мине покрай другите центрове, а там не можеш да минеш току-така,
трябва поредния Иван да почетеш, празник е, не можеш да откажеш... и ето как хубавият български празник с многото съименници се оказа едно дълго, дълго прибиране към дома на нашия усмихнат румънски приятел... на другия ден пият кафе при шефа... коментират вчерашния ден и надигат студена сода... „Абе, шеф, това Ивановден било по-голямо от Нова Година, бе!”, през смях вика техническият и си поръчва още едно голямо кафе...

...
... в късния следобед работниците циментираха палубата на юта, за по-добра изолация на хладилните камери... на сутринта моряците забелязоха малки вдлъбнатинки, на ляво, на дясно ,по диагонал... кучешки стъпчици... така си и останаха, спомен от една вечерна разходчица около корабната кухня на кученцата в Мангалия...

Епилог... отплавахме и мина време... веднъж на кафе и приказка в каюткомпанията един от нас каза нещо смешно за околните „...абе, знаете ли, вчера видях в КРЗ „Одесос” същото онова куче дето спеше пред кабината на капитана на „Стара планина”, нали си го спомняте, едно такова умногледащо, още малко и ще проговори... позна ме, помаха с опашка...”...

08 януари, след Ивановден, 2013-та година
часът, 20:30 местно време...
Варна
... навън е „кучи студ”, като в Мангалия преди 25 години...

Иван АДАМОВ