НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЛАВАНЕТО С МОТОРЕН КОРАБ „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ“ ДО О-В ЦЕЙЛОН ПРЕЗ 1971 Г.
Спомен на капитан далечно плаване Янко ДИМОВ

В края на февруари 1971 г. от отдел „Кадри“ на БМФ ме изпратиха на м/к „Гоце Делчев“, бившия „Аргус“ на ТЕКСИМ, на длъжност старши помощник-капитан. Корабът по това време беше в Пристанище Варна и товареше 10 хил. тона кубинска захар за Цейлон (от 1972 г. - Шри Ланка) в торби. Оказа се, че трябва да приема длъжността от моя съвипускник Костадин Николов. Той беше изненадан и доволен, че съм приел да го сменя, защото както ми обясни, преди мен са идвали двама-трима изпратени от „Кадри“ да го сменят, но като са видели състоянието на кораба, са се изпарявали. По-късно се убедих, че са имали основание да постъпят така. Но аз вече се бях хванал на хорото.
Екипажът не беше комплектуван. Кухнята не работеше. Готварската печка е била бракувана и демонтирана. Нова нямаше. Капитанът, на когото не помня името, въобще не идваше на кораба. Товаренето завърши в началото на март. След обичайните спорове за броя на торбите и оформяне на товарните документи, от пристанището ни дадоха ултиматум до 4 часа да напуснем пристанището.
Корабът „Гоце Делчев“ е построен през 1952 г. Хамбарите се затваряха с капорти и мушами. Бимсите се поставяха с товарните стрели (бигите). Сегашните моряци не могат да си представят колко трудоемка и дори опасна е тази операция. Времето беше много студено и ветровито. Палубната команда бе от млади, неопитни момчета. Едва успяхме да наредим капортите. Дойдоха влекачите, пилотът и за първи път се появи и капитанът. Докато направим маневрата се стъмни. Застанахме на котва на рейда. Времето се влошаваше постоянно и пилота и капитана едвам успяха да слязат в пилотския катер. Заваля сняг. Трябваше при тези условия да разстелем и да закрепим хамбарните мушами. Обявих аврал, защото само с палубната команда не можехме да се справим. Оказа се, че няма достатъчно ками - клинове за закрепване на шините, които притискат мушамите към комингса. Криво-ляво се справихме. Това са 5 хамбара.
През нощта бурята рязко се усили. Котвата започна да дрейфи. Приспуснахме веригата до края, но това не помогна. Налагаше се да се местим, защото ни снасяше към брега. Добре, че главният механик Панчо Грънчаров беше на кораба. На разсъмване се преместихме по-далеко от брега и котвата задържа.
На сутринта обявиха, че заради силния вятър и вълната рейдът е затворен. Бурята продължи три денонощия. На кораба нямаше никакви продукти. Нямаше хляб. Момчетата намериха един котлон и на него правиха с брашно и вода нещо подобно на арабските питки. Намериха и малко консерви и така изкарахме тези три дни.
На четвъртия времето утихна. Докараха ни хляб с рейдовата лодка. Дойде и нов капитан - Евтим Щерев. Явно в БМФ до последно трудно намериха някой да се съгласи да поеме командването на този кораб. Дойде и готвач, но все още нямаше печка в кухнята. Започна снабдяването с продукти и бяхме на студен бюфет. Най-накрая плаващата работилница докара и новата печка - произведена у нас, ресторантско изпълнение. Нямаше странични ограничители, за да не падат съдовете при вълнение. Всички ключове за плочите и фурната изгоряха, защото бяха за променлив ток, а ние на кораба имахме прав ток. През целия рейс захранване за всички плочи се подаваше директно с шалтер от машината. За всички едновременно! Представете си как се чувстваше горкият готвач в тропиците...

Пълния текст на разказа на к.д.п. Янко ДИМОВ (в PDF-формат) можете да прочетете
в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.

Авторът капитан далечно плаване Янко ДИМОВ на мостика на моторен кораб „Осогово”, 2001 г.