НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО…
Това, на което днешните „патриоти“ викат Отечество, а други го имат за майчиния, отново е на кръстопът. Прочее, точно кръстопът няма, защото местоположението ни не го разрешава. На север ни спира мътната вода, която „весело шуми“, а на изток е Черно море, дотам черно, че за толкова години народовластие не можахме да си уйдурдисаме националната морска политика. Остават ни южната дестинация, която директно ни  телепортира на Босфора и западната, по пътя на европейските ценности. Кофтито е, че накъдето и да тръгнем, все настъпваме в нечии минни полета. Южняците не само ни искат, ами и сами можели да дойдат, затъжили се били да им викаме „агалар“. Западняците пък нещо го закъсаха с ценностите, който не вярва, вижте какви ги говори новоизбраният ни президент. Уж „солидарност“ и „единство“, а под масата - крамоли, пазарлъци и лицемерие.
А Отечеството ни е „като една човешка длан“, изнежена и изметната от упражнението на битолските просяци „дай!“. И все ни дават, а сметките ни все не излизат. Попрочетох какво сме си казвали в едни други предизборни седмици на страниците на е-Морския вестник, уж точ в точ сме били в темата, а животът си върви, все едно, че е нареден по пасианса на покойния политик Виктор Черномирдин. Помните ли го този мъж-канара, с голяма глава и дваж по-голяма уста? Като запокитеше нещо в ефир - все едно за нас с вас го е казал! „Нашият курс е винаги един - правилният“, „Откак сме се родили, такова не е имало и ето ти го пак същото!“ или, „Каквато и обществена организация да създадем, винаги се получава КПСС“. 
Предлагам да забравим за хибридните заплахи, които ни връхлитат отвсякъде и да се доверим на именития покойник за още нещо:  „Има още време да си опазим лицето. Защото после ще ни се наложи да си пазим други части на тялото!“.

ЯНЧО, трам тарарам.


P.S.
То хубаво да се пазим, ама как? Като търся какво са мислели по-умните от мен, прочетох как според Умберто Еко един народен водач е призовавал плебса да се бие с черната вражеска вълна. „Народе, слушай… Който дойде да ми каже, че…, ще му перна един ритник в задника, защото сте прости селяндури и от тия неща не разбирате и шушка. Така че тръгваме да се отбраняваме. Ако има някой посран търтей, дето не е на това мнение, да казва отсега да го обеся на тоя дъб“.
Това са думи на стария Поцо, на който не сме виждали и очите, но си струва да подслушаме какво е казал по-късно на един свой довереник: „Синко…, ако трябва, ще си оставим костите там, защото не можеш да бъдеш с едного, когато нещата вървят добре, а после да го зарежеш ей тъй, когато е затънал до гуша. Но ако не ни убият е по-добре, така че си отваряй очите!“
Не е ли пак като за нас написано, майка му мечка!