НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
13 МЕСЕЦА С „БЪЛГАРИЯ”...
…месец май 1989-та година... получих назначение за главен механик на м/к „България” ...най-после, две години откакто съм главен механик, а не съм излизал от Черно море...
така ми и каза инспекторът, когато взех първата степен, „...ще те направим главен механик, ако отидеш две години на „Руската”... съгласих се, без да се замислям, „Стара планина” ми бе първият кораб като главен механик ...добър кораб, японска постройка, направихме класов ремонт в Мангалия, всичко както трябва, класика, като по учебник...
но „...Океаните зоват!...”, беше ми се стегнала душата в Черно море... и ето, получих назначението на „България” ...идва един приятел да ме търси за брегова работа в Параходството... каква ти работа на брега и то точно сега, когато... та аз летях, естествено отказах... (...така не слязох и до края...) ...не знаех тогава, че това ще бъде една много тежка и дълга Одисея, много хора се смениха, целият екипаж, на края останахме само двамата с капитана... тръгнахме по „Бай Тошево” време, а се прибрах по „Демократично”. ...революциите в Източна Европа ги следяхме залепени за радио „Свободна Европа”, по телевизиите... месец ноември бяхме в Рощок, немците събаряха Стената... страхотни времена... помполитът се чудеше какво да прави, но времето му свършваше, изтичаше... последно партийно събрание, хвърляне на партийните билети от някои... от Параходството им предложиха (на помполитите) да останат на офицерски длъжности, ако имат морска правоспособност, нашият отказа, капитанът му купи билет за България и това бе всичко с институцията на първите помощник-капитани (по политическата част) по българските кораби...
да-аа, емоциите бяха вулканични... а Одисеята започна с въведение, един рейс до Щатите и обратно... месец август, ходови изпитания край Мичурин (сега Царево), под баласт... заради едни изцяло разпробити отвори за шпилки, приемайки баласт в хамбара за „тежък баласт” посред нощ наводнихме машината през тунела и водонепроницаемите врати, които все пак пропускаха, да ги вземат мътните, едвам се отървахме от настъпване на най-лошото ...и ето ни, отплаваме под баласт за порт Камсар, Гвинея...
в Босфора премеждие, арестуваха ни за „избит баласт” на палубата... времената бяха сложни, турците в България си заминаваха за майката-родина, както те самите обичаха да казват... стоим на южната котвена стоянка, идват турците за оглед, държат се гадно, агресивно, жестовете им са недвусмислени... хвърлят мръсотия до трапа, снимат с камери... вечерта в централната им телевизионна емисия първа новина, показват кораба ни, името, „...булгаристан... гемиджи... булгария...”, каква по-хубава провокация за тях, български кораб с името „България”... а ония с торбите и бохчите, хиляди на границата, напират... не бе причината само в смяната на имената им, влечеше си ги Турция, турците са си турци...
... на другия ден агентът казва на капитана „...кептън, плащайте и бягайте...” ...платихме глобата и „газ” на юг, олекна ни чак след Дарданелите... трудно тръгна този рейс,
главният двигател се повреди, останахме на котва южно от Малея, едно денонощие, подмяна чело на бутало... после се заредиха Щатите - Европа и обратно... Пойнт Комфорт, Нови Орлеан, Хюстън, Рощок, Хамбург, Ливърпул... свят да ти се завие... зимата в Северния Атлантик, тежки щормове един след друг, от един та в друг...”...ех, сега да мога в тоя момент да се прибера, веднага всичките пари ще върна... не ща пари, искам вкъщи, у дома... няма ли край този ад...” ...говори ми механикът в ЦПУ, държим се здраво за креслата, всичко се тресе и гъне... за обща работа въобще не ставаше, вкарах още един човек в нощната вахта, другите в резерва, ако се случи нещо да има свежи хора... а то наистина без край, като ни емне от Нюфаундленд, та чак до Селтик Сий, Ирландия...
блъска, блъска, не спира, вие вятърът... спомних си едно ято птици, бе някъде около Нова Скотиа, намериха подслон на кораба, криеха се зад комингсите на хамбарите, а времето жестоко... всяка сутрин ги търсехме с поглед, бореха се за живота си... оредяваха... на края стихията отнесе всичките, силите им свършиха... при един от тия зимни преходи дъното
се сцепи, нахлуваща вода, запушване, скоби, планки...
скоро бях в Ливърпул, 2008-ма, с „Рила” ...та в шлюза, в който бяхме, видях един стар познат от зимата на 1990-та... късно вечерта бе, времето дъждовно, капките наклонени, ветровито, мръсно временце... голям трансатлантически контейнеровоз до нас се снемаше от кея, буксирите го дърпат, въжетата изпънати, струни... в един момент обаче времето наду страхотно, влекачите не смогват, вият им машинките... а-а, отгоре ни да легне... виждат се на мостика напрегнатите, мокри фигури на пилота, капитана... лицата изкривени... крещят... все пак
влекачите успяха да набутат наклонения кораб обратно на кея, не успя маневрата, отложиха за после... та същият този контейнеровоз сега швартован кротко отсреща на кея бе старият познат от оная нощ с ледените шибащи дъждовни капки... облъскан, поизкривен, поостарял, но горд „Атлантик...”
...и така рейс след рейс... идва време, сменят екипажа... от Параходството разпоредиха, оставам още един рейс до Щатите, смяната ми обратно в Европа... в Ливърпул сме, с десен борд, вземам си довиждане с всички,
с капитана, изкарахме с него 13 месеца, слизам сам... отивам към таксито, към дясната врата, а там шофьорът учудено ме гледа... а, да, усмихвам се, движението тук обратно бе ...последно помахвам към хората и кораба и тръгвам към дома... самолет до Лондон, две вечери престой... Лондон - Будапеща - Варна... месец юни 1990-та, Варна, летището, жена ми и синът ми, чакат ме...


Моторният кораб „България” като „рекламно лице” в представително издание на Параходство „Български морски флот”.
Главният механик Иван АДАМОВ, 2012 г.
„България” в пристанище Сантос, Бразилия, 16 декември 2005 г. Снимка интернет.
Надписът с името на кораба в носа, десен борд.
Поглед от носа към „огледалото” на „България”.
Поглед към румпелното отделение на „България”, виждат се рулевите машини ляв и десен борд.
Спускане на едната от спасителните лодки на „България” на вода.
Епилог... тежък бе престоят ми на „България”, тежки кораби бяха, но екипажът бе добър ...и до края, до пенсионирането си смятах, че много по-важно на море е хората да са добри, не толкова корабите... така и не попаднах на супер кораби, автоматизирани... не съжалявам, напротив - бях с хора, каквито няма днес, истински моряци и другари... „камарад” на немски, силна дума... с много от корабите заедно започнахме и заедно се пенсионирахме... а лятото на 1990-та... „демокрацията” ври, кипи... не знаехме тогава, че току-що е започнал „Великият Криминален Преход”... 13 месеца описани в това кратко повествование, не мога да повярвам, че успях един толкова вулканичен рейс да го побера в две странички, но явно историйката ще има продължение, ще има...

…айде чао и бъдете здрави...

Иван АДАМОВ
Варна,
2010 г.