НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ”…
(Каюткомпания…)

… негласно бяхме се разбрали да не лъжем много… уютно е в каюткомпанията, ароматът на кафе магически преплиташе се с бриза, морски полъхващ от отворения филистрин…
един от нас разказва… „…бяхме на „Йорданката”…каре сме, бридж играем... Началник радиостанцията бе много „печен”, напоследък все ходеше из кораба с едно цифрово радио, „Сони”, ефира слушаше, дори и когато не бе на вахта... чеше се радистът по косата, така играе карти той, докато не заприличаше в главата на ранноутринния Айнщайн, посягащ към гребена си за коса... кротко радиото пука нещо... тихичко „...пук-пук...пук-пук-пук...”... „Я, почакайте малко...”, спираме и го поглеждаме... „Марконито” взема химикала и пише нещо на листа... подава го на един от нас... „Имаш радиограма, после ще


Колажът е от архива на нашия предшественик списание „Морски свят” (1986 – 1992 г.) и е публикуван през 1990 г.
почерпиш... кой я игра тая дама-пика... аз ли? ...ааа, да... хм... хмм”... а бе, чешити всякакви…”
... корабът леко се заклаща, слънчев лъч и той рисува закачливо по матовия махагон отсреща в такт…кафе с цигара, подхилкване… „А бе, навремето…” …подхваща друг… „Та преди години пътувах с един шеф, голям запалянко… бях четвърти механик и вечер след вахта ме изчакваше пред приемната си, питаше ме как е минала вахтата, но основно подкарваше запалянковските приказки… и ето ти финал за Световното по футбол в Аржентина през 1978-ма …то хубаво финал, ама с „Веслец” трябва да отплаваме от ТЕЦ-а… и Бай Соломон реши, всички на борда, пилот, контрола, гледаме си мача и тръгваме като го изгледаме… гледахме, що гледахме, ама срещата в редовното време завърши наравно, стигна се до продължения… „…айде, четвърти, бягай долу и подготвяй машината за маневра и като сме готови се обади да тръгваме…”… така и не успях да изгледам продълженията, за разлика от всички други… дето се вика с последния съдийски сигнал на футболния мач отплавахме…”
… кафето е изпито, капитанът се надига… „Мравчо, кафето ти днес е бомба… айде да се пръскаме, че морските ще кажат ние тука бачкаме, а ония горе само кафе им дай и лафче”…

Иван АДАМОВ
Варна,
2011 г.