НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ”…
(Оттук-оттам…)

...вечер е... слушам Микис Теодоракис и препускат картините на миналото ... бягат ли, бягат, не спират ... черно-бели, цветни, ясни и неясни, потъващи в ореола на забравата ... домът на „Братя Миладинови”... яхтите с белите платна и ласките на топлите вълни в залива, изпълнен с кораби на котва ... пясъка горещ, аромата на море и водорасли...
вечерите летни изпълнени с въздишки и очаквания ... нощното небе над Океана спящ, поръсено с безброй звезди ... синята Егея с островите бели... отново у дома след дълъг рейс, жената и детето, чакащи на прага… приятният, уютен мирис на топлото машинно масло рано сутрин в Машинното ... изгревът на слънцето в морето, корабът леко се заклаща, плискат се вълничките в борда и си шушукат ... хора, море и кораби … навремето по корабите плаваха много чешити и често се случваше да не са единици, а по няколко в екипаж и тогава рейсовете ставаха особено колоритни, не дотежаваха, както по-късно, когато доста оредяхме и канижелите и салетите опустяха ... масичката в ЦПУ-то, утринна цигара с кафе димящо и моряшките историйки на боцмана машинен, започващи с вечното „Барба, слушай сега да ти разкажа ... та, когато бяхме...” ... и се започваше …”
... преди години имахме един моторист, бургазлия, Бай Стенли се казваше, нещо като оперен певец, пял в някакъв хор ... гласът му бе един такъв плътен и модулиран, обработен, така да се каже ... та, когато му се възлагаха задачи на Бай Стенли, той докладваше за изпълнението им царствено и величествено разпервайки ръце, пеейки високо, по „оперно” „Другарююю втоооорииии мехаааааник, краааанът за горииивотооо затвоооорен ееееее!” ... ха-ха … да, спомних си и палубния боцман на „Балкан” от първия ми рейс като механик, голяма работа, от старите палубни боцмани, с авторитет, а бе, моряк от всякъде ... та всяка вечер играеха шах, той и Лишката, палубен моряк, бивш боксьор тежка категория, голям добряк ... целият екипаж около тях, всички се подхилкват,
чакат ... след обичайните закани и клетви за честна игра, тръгваше и самата игра...
няколко бързи хода и когато фигурите се омешат боцманът започваше да омайва Лишката ... вдига коня и пее монотонно... „Лишка-ааа... Лииишка-аааа...”... върти коня във въздуха и „бум” слага го, където си поиска, докато му пее и го върти из въздуха Лишката е забравил къде е бил коня ... след малко Лишката реве ... „...ааа, боцмане каза, че ще играем честно ... топът ми го няма, тука беше...”...боцманът му свил топа ... вечер в салетите се събираше целият екипаж, свободен от вахта, имаше няколко карета карти,
бридж и „Донка”... табла, шах... кибици... тия дето играеха „Донка” бяха шумни, от време на време като набутаха на някой Донката, Дама Пика, ставаха и пееха, бриджьорите ревяха да отидат да играят „Донка” на кърмата... после всички се нареждахме за кино, на редове, отпред, на креслата шефовете, ние на столовете след тях и гледахме кино с истинска киномашина на голям екран с тонколони, с оператор в кинокабина, обикновено черпен от екипажа с биричка... в паузите между ролките, по цигара на кърмата, лафче, истински истории... да-ааа, не си ги давам спомените морски за никакви земни луксове прехвалени...

Иван АДАМОВ
2010 г.
Варна


Капитан далечно плаване Димитър ХАДЖИИВАНОВ (1920 - 2010 г.) с моряци от екипажа на моторния кораб „Гоце Делчев” в салета, 1980 г. Снимката е от личния архив на капитан Хаджииванов и е предадена на „Морски вестник” от съпругата му Стоянка Савова - Хаджииванова.
Карикатурата е публикувана за първи път в издание на Московския клуб на капитаните през 1977 г.