НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЛАВАНЕ С НИС „АКАДЕМИК  Л. ОРБЕЛИ” В ЧЕРНО МОРЕ (1974 Г.)
От 15 юли до 2 август 1974 г. научно-изследователският кораб „Академик Л. Орбели” на Академията на науките (АН) на СССР беше осигурителен кораб на българо-съветския подводен експеримент „Черномор 74” на Маслен нос. След изплаването на подводния дом, демонтирането на полигона и опаковането на апаратурата, НИС „Академик Л. Орбели” бе предоставен за извършване на геологическа експедиция пред нашето Черноморско крайбрежие. От Геленджик за целта беше пристигнал проф. кгмн Яков Маловицкий (от „Южморгео”) и морската геоложка Зинаида Новикова. От българска страна бяхме изпратени ст.н.с. кгн Димитър Пърличев и моя милост. Аз отговарях и работех с ехолот ПЭЛ-1, чиято антена закрепяхме по време на измерване на десния борд - левият беше зает от барокамерен комплекс. Задачата ни беше да правим ехолотни промери по галсове (Емине, Маслен нос и Велека) и през определен интервал или при достигане на определена дълбочина да вземаме грунтови проби.
Пробите вземахме с грунтова тръба (поршневая грунтовая трубка) ПГТ-56. Особеното на използваната от нас тръба беше нейната дължина - 12 метра - две секции от по шест метра. Спускането и зад борд беше нормално, без всякакви трудности, но изваждането ... първо повдигахме горният край на 1,5 м над фалшборда, привързвахме я към няколко утки и аз скачах във водата с плавници, маска и шнорхел. Чрез едно допълнително късо въже (сапан) я привързвах по-долу от водното ниво и закачах към горния му край куката на бигата. За мене това беше удоволствие - август месец - водата топла, морето далеч от брега чисто, прозрачно, пък и по-никое време морска баня. Излизам по щормтрапа и вдигаме чрез накланяне на тръбата до успоредност с фалшборда. Моряците придържат краищата и спускаме пробовземната тръба на палубата. Започва процедура по вадене на ядката (чрез хидравлично въздействие), поставянето на парчета по 0,7 до 1 м в приготвени касети и опробване, описване на ядките - станция, дълбочина до дъното, долен и горен край на ядката и пр. от проф. кгмн Маловицкий и Зинаида от съветска страна, и ст.н.с. кгн. Пърличев от българска (във втори дневник).
Нашият (промерен) ехолот, както и навигационния на кораба засичаше рибни пасажи. Свършваме галса Емине. Остава 1 час плаване на изток и се появява риба. Слиза старпомът при нас с молба от капитана да половим прясна рибка (сафрид) и след това да продължим. Пърличев мисли (все пак мисли!) и казва:
- Нека завършим галса и после ще ловим риба.
Старпомът омърлушен се връща на мостика да докладва на капитана. Продължаваме промера и спускаме последната грунтова тръба (за галса). Влизам отново във водата, привързвам със сапана тръбата по-отдолу и я изваждаме на палубата. Междувременно демонтираме и антената на промерния ехолот ПЭЛ-1 и на по-бърз ход се отправяме на юг към  мористия край на другия галс. Търсим риба. Да, ама не. Морето да не е концерт по желание. Няма и няма. Капитанът и екипажът са били близо месец и половина на Маслен нос и са зажаднели за свежа риба и са много ядосани на Пърличев. На другата сутрин започваме от 30 мили Маслен нос към брега. Наближава станцията и лично капитана идва при нас и казва, че спускане във водата за завързване на тръбата няма да има.
- Траян, так нельзя!


НИС (научно-исследовательское судно) „Академик  Л. Орбели”. Източник: http://mmflot.com/forum/
Работното място с ехолота ПЭЛ-1. (от ляво на дясно ст.н.с. к.г.н. Димитър Пърличев, автора и старши помощник-капитана на НИС „Академик  Л. Орбели”). Личен архив.
Спускане на грунтова тръба от НИК „9 септември”, юни 1972 г. Личен архив.
Общ изглед на НИС „Академик Л. Орбели” с ехолота и касетите с проби (при преход). Личен архив.
- Ну, почему? Льзя, льзя! - казвам, въпреки, че знам че такава дума на руски няма.
Капитанът, разбира се, има право. Той отговаря в края на краищата за безопасността. Край на „общуването” с чистата, прозрачна и топла морска вода. („А не беше ли това контра на отказа на Пърличев да половим риба?”). До работното ми място, на палубата, доближава Зинаида. Забележителна аура, не съм чул стъпките и пък усещам биополето й. Като поглеждам - в очите и едни огънчета играят - мале мила... Започва да ме разпитва какво съм учил, от кога се занимавам с гмуркане, женен ли съм, имаме ли деца...
- Имам син на три годинки и сега през септември трябва да ни се роди второ бебче, вярваме че ще е момиче. - казвам и хвърлям бърз поглед нагоре към мостика и установявам, че няколко чифта любопитни очи ни следят. Зинаида си тръгва, като добавя, че кабината й е на горната палуба. „Дали да не се възползвам от случая?” ми минава мисъл през главата. Един вътрешен глас, обаче, казва „Спокойно бе човек. На чужд кораб си. Пък и знаеш ли кой друг й е хвърлил око?” Туй  последното твърде скоро се разбра - проф. кгмн. Яков Маловицкий. По-късно, когато НИС „Академик Л. Орбели” се прибрал в Геленджик се чу, че са се оженили.
Другата жена на борда беше кокът на кораба - добросърдечната, вежливата и креативна работохоличка Марья Лукиевна. Естествено, ние се виждахме на закуска, на втората закуска (10,30 часа), на обяд, на следобедната закуска (полдник) и на вечеря. На следобедната закуска, особено след като Пърличев поправи грешката си и разрешаваше риболов винаги, когато се появи риба, Марья Лукиевна ни ухажваше и гощаваше с пирожки, разки сладки, парфе и хубаво кафе - черно или кафе със сметана.             
Когато трябваше да готви пелмени, тя организира „камбуз аврал”. Какво ще рече това ли? Понеже приготвянето на пелмените е трудоемка работа, викаше всички свободни от вахта люде да помагат. От замесеното от вечерта тесто се разточваше лист с дебелина 2-2,5 мм и с отвора на винена чаша се изрязваха кръгчета. Във всяко кръгче се поставяше парче запържена, като за мусака, кайма и се завиваше  на „сармичка” - обикновено на половина (или по друг начин), като крайщата на тестото се прищипват с пръсти. Това го правехме ние участниците в „аврала”, а после Марья Лукиевна ги вареше (то пък изисква време) в гореща вода или бульон като се пускат по едно, две и се обират след като изплават на повърхността. Резултатът опитвахме на обяд или вечеря, като задължително си искахме и допълнително.
Вторият път Марья Лукиевна подходи нестандартно - понеже бяхме наловили много сафрид, тя предложи плънката на пелмените вместо кайма да заменим с варени филенца сафрид. Варените рибки ги обработвахме ние и поставяхме обезкостени филенца в пелмените. Марья Лукевна после ги вари в прецедения бульон от рибата и рибните пелмени станаха супер вкусни.
Основната ни задача, вземане на трунтови проби, въпреки вълнението и кандилкането на кораба, благодарение на професионализма на екипажа и доброто техническо състояние на винча, бигата и контролерите, вървеше по план. Спускането и вдигането на грунтовата тръба ПГТ-56 си е опасна работа. Две години преди това (юни 1972 г.) в Бургаския залив поради скорца загубихме от борда на НИК „9 септември” първата българска грунтова тръба. През 80-те години с НИС „Изследовател” (бивш хидрографски кораб на ВМС) пък близо до Обзор изгубихме друга - тръбата удари на пясък отскочи и нещо се скъса. Най-опасното положение, на което бях свидетел, се случи по-късно на ХК „Адмирал Бранимир Орманов”. Вдигаме къса, но с по-голям диаметър грунтова тръба, операторът (ст. матрос) в последния момент нещо се разсея, тръбата удари в канифас блока, проволката се скъса и челото на тръбата полетя към тумбака на ст.н.с. Велев. Той се стъписа и не помръдна. Хубаво, че в следващите стотни от секундата чугунените тежести с горния край на тръбата натежаха, тя се преобърна и изтегли (пред очите на Велев) и цопна в морето.
Купчината дървени касети с ядките растеше и заемаше част от палубата. Като се върнахме във Варна и разтоварихме пробите и НИС „Академик Л. Орбели” отплава за Геленджик, ст.н.с. к.г.н. Димитър Пърличев, явяващ се шеф на секция „Морска геология и геоморфология”, ги предостави на младия тогава колега Петко Димитров. Той със съдействието на учени геолози от Института по океанология им. „П. П. Ширшов” на АН на СССР направи подробен анализ на дънните утайки от пробите. На дълбоководните станции по профил Емине бяха открити проби от чауда- седименти от долния плейстоцен в Черно море с възраст 350 000 - 730 000 г. Въз основа на данните от грунтовите проби с дължина 12 м от това плаване Петко Димитров направи впечатляваща дисертация, която защити успешно в ИОАН Москва.

Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ