НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВЕЛИКДЕНЧЕТА

СЪДБА
Кристияна, на три години и половина, кръстена на Божия син и на дядо си Янчо, гледа през прозореца ситния дъждец и ми се оплаква:
- Дядо, знаеш ли какво щеше да стане, Боби за малко да ме бутне в локвата и да падна!
- Така ли, и какво стана, дядо?
- Ами нищо, бутна ме и паднах.

ВЯРА
Боби, на седем години:
- Дядо, кой е този Исус Христос?
- Много си малък още за този разговор, моето момче, един ден сигурно пак ще си говорим за него. Ами на тебе кой ти е разказвал?
- Госпожата в училище, чете ни от една книжка. Ти вярваш ли за Христос?
- Нали ти казах, че си още малък за този разговор. Има хора, които вярват, има и такива, които не вярват. Много е важно и едните, и другите да се отнасят с уважение един към друг.
- Добре тогава, ти сега недей да вярваш, а аз като порасна - ще ти кажа!

ЯЙЦА
На Велика Сряда срещам капитан Н. Г., от старата генерация, спуснал малко лявото рамо, но мустакът му е свеж, и ходи достолепно с вдигната глава.
- Как сме с яйцата тази година, господин капитан?
- А-а-а, с яйцата сме добре, гледам си кокошки на вилата.
- Ами с чукането ще се справите ли?
- А-а-а, справяме се, имам си и петел!

ЯНЧО, трам тарарам


Божи кравички сме, всичките!