НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОЯТА СПАСИТЕЛКА И ПОКРОВИТЕЛКА ВАНГА
Защо написах тези редове? Казвам се Никола Дековски и от спомените ми по-долу ще се разбере моята връзка с леля Ванга - както аз я наричам, Ванга Пандева. Но тези дни се случи една среща, която много ме развълнува и ще започна с нея.
В началото на м. март т.г. потърсих Димитър Вълчев, осиновеният син на леля Ванга, почетен председател на фондация „Ванга“. Той се зарадва като ме чу и ми каза, че много би бил радостен, ако напиша моите спомени за леля Ванга. Фондация „Ванга“ много държи на тях, каза той: тъй като майка ти, леля Иванка (Иванка Янева), е била една от най-добрите другарки на леля Ванга. И в допълнение добави: на Благовещение (25-ти март) на Рупите ще се извърши освещаване на ритуален дом за сватби и кръщенета към черквата „Света Петка Българска“ и официално ни кани семейно да присъстваме. Предупреди ме, че ще има приятна изненада за мен. И понеже аз го търсех, за да установи връзка с него кап. Христо Мушков, който е имал няколко срещи с леля Ванга по Черноморието през 80-те години на миналия век, той покани и неговото семейство.
Който не е бил на Рупите, в черквата на леля Ванга - „Света Петка Българска“ - съветвам го да отиде. Изключително красиво място, което сега е облагородено с усилията на много местни хора и най-вече на фондацията „Ванга“ - местността е превърната в цветущо средище на духовност и човещина.
И така, на 25-ти март 2017 г. от 11:00 часа започна службата в черквата за празника, след което в ритуалния дом се извърши освещаването му от отец Живко Димитров. След службата по освещаването Димитър Вълчев обяви, че Нешка Робева, член на Фондация „Ванга“, ще връчи почетни плакети с иконка за принос към делото на леля Ванга на: маестро Светлин Русев, скулптора проф. Емил Попов, архитекта на черквата Лозан Лозанов, още няколко имена … и на Никола Дековски. Много бях развълнуван и не си спомням много подробности, но като обявиха името ми, ногичките ми омекнаха. Като да бяха до мен майка ми и леля Ванга. Това аз го приех като почит към чистата преданост на майка ми в приятелството й с леля Ванга - в добри и не съвсем добри дни и години.

Пълния текст на този разказ на главния механик Никола ДЕКОВСКИ (в PDF-формат)
можете да прочетете тук.


Снимката е от личния архив на Никола Дековски, правена е около 1957 г. на съборите на границата - Ванга е имала роднини в Югославска Македония, зад нея усмихнатата жена с бялата рокля е майката на автора Иванка.