НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СПОРТЪТ
„Ръката ти да излиза от водата все едно, че вадиш пари от задния си джоб”.
Тия думи ми каза моят съученик Владо Кошовски през лятото на 1961-а край язовир „Чернила” и те прозвучаха в ушите ми като хорът от Деветата симфония на Бетовен. Кошовски бе изключен от известен софийски техникум и за втория срок се присъедини към нас, леярите от първи курс на ТеМеТе-то в Михайловград. Аз тъкмо му показвах трите плувни стила, които практикувахме в наше село: кучешки, жабешки и моряшки. Владо каза, че първият не съществува, а другите два са бруст и кроул. Това с движението на ръцете ме впечатли по няколко причини. Методиката на обучение по плуване в селото се изчерпваше с това големите момчета да те издебнат, за да те хвърлят в някой по-дълбок вир на Огоста.
След като си прецапал жив до брега, обучението се считаше за успешно и завършено. Не съм и предполагал, че спортът може да бъде и наука, и изкуство. От друга страна, никога не бях имал книжни пари в джобовете си. Само стотинки. Майка ми


Стойко Дянков (в дясно) и Тодор Ласков - съвипускниците на автора от Морското училище, които впечатляват не само с високите си спортни достижения, но и с успешната си професионална изява. Снимката е направена през 2010 г. и е от личния архив на автора.
В ляво виждаме моторния кораб „Ловеч”, на който масово са спортували покер и бридж. В дясно е моторният кораб „Добруджа”, на който са предпочитали да спортуват основно бридж. Пита се в задачата, след като са се засекли в едно (западноевропейско) пристанище, какво са спортували двата екипажа съвместно?
Агитационно табла „Спортен живот”, окачено на канижел на един от нашите търговски кораби през 1982 г.
работеше в ТКЗС и заплащането за трудоден бе 11 (единадесет) стотинки. Как си представяте 14 годишно момче да има в джоба си цял книжен лев - та това бе деветдневната надница на майка ми. И накрая - ако следвах стриктно съветът на Кошовски, аз трябваше да плувам единствено с дясната ръка, защото нашите панталони имаха само един заден джоб, при това с капак и илик за закопчаване под него. Дясната ми ръка трябваше да вдигне капака, да откопчае илика и чак тогава да вади нещо от джоба. На Кошовски му бе лесно - той носеше блу джинси, с два задни джоба без капаци...
В Морското училище спортът бе по-скоро средство, отколкото цел и вдъхновение. Най-често чрез него гледахме да спечелим някой ден отпуска, бягане по алеите на Морската градина или разходка до близкия плаж. Дичо Узунов (началникът) не бе спортно ангажиран нито по убеждение, нито по фигура.
Още в първи курс силно ме впечатлиха две момчета от нашата рота - Стойко Дянков и Тодор Ласков. Освен че бяха истински спортисти с доказани успехи и звания, те притежаваха специалност „баушлосер” - варненският еквивалент на „леяр” в Михайловград. Стойко бе гимнастик и майстор на спорта, а Тошо - републикански шампион в няколко тласкания и хвърляния. Те имаха и официални треньори, а държавата им даваше шоколад и бурканчета с конфитюр. Тошо и Чочо и до днес са легенди на випуска, но не толкова със спортните си постижения, колкото с разума, достойнството и смелостта си. Към мен се отнасяха покровителствено и приятелски поради хаотичната ми, но безпределна любов към всички видове спорт. Пет години бяхме заедно в отборите на ротата по гребане и теглене на въже. От всичките десет състезания в гребането не спечелихме нито една гонка, но десет пъти бяхме шампиони на училището в тегленето на въже, а това си бяха десет пъти по три дни домашен отпуск, нали...
В Параходството спортът бе институционализиран и щедро подкрепян. Имахме спортен организатор, участвахме в републикански състезания и спартакиади. Притежавам два сребърни медала от такива съревнования и се гордея с това.
Всички кораби бяха снабдени с екипи и топки за футбол и волейбол, тенис маси с хилки и топчета, шахове, табли и „Не се сърди човече”... Корабните ръководства спонсорираха, а неформалите организираха шумни първенства по шах, табла, бридж и белот. Наградите винаги бяха три - бутилка уиски, шише вино и печено пиле.
Вечер салетите се изпълваха от „състезателите” и неизбежните кибици. Всеки кораб си имаше любими игри. На м/к „Вола” това бяха табла, вист и охел, на „Богдан” - донка, блато и пинг-понг, на „Добруджа” - бридж, на „Ловеч” - покер и бридж, на „Додо” - канаста и билярд, на „Стара планина” - дама, рум и табла. Футбол се играеше на всички кораби. По време на баластните преходи това ставаше в хамбарите след измиването им. Акустиката бе страхотна, пък и топката нямаше къде да бяга. Отборите се формираха на принципа Варна срещу Бургас или палуба срещу машина. Софиянци и домакинци бяха постоянни резерви.
По пристанищата съм участвал в над сто международни футболни срещи с различна успеваемост и вечен победител - приятелството. Играл съм на всякакви постове срещу отбори от Италия, СССР, Полша, ГДР, Югославия, Бразилия, Португалия, Белгия, Дания. Някои от срещите се провеждаха на пристанищни площадки, други - на квартални игрища, а няколко пъти съм играл на официални стадиони с изпълнение на националните химни преди мача. Бях посредствен футболист, но поливалентен спортист и истински се радвах на всяка възможност за физическа активност.
По онова време съществуваше международна моряшка спартакиада под името „Севън дейс”. Спортовете бяха в две възрастови групи - под 40 и над 40 години и включваха бягания, скокове от място и със засилка, тласкане гюле и футбол. Имам медали в двете групи и от всички видове спорт.
По време на официална футболна среща с заводска пожарна команда от Лисабон резултатът се задържа нулев през цялото първо полувреме. На почивката огнеборците донесоха дамаджани с вино и леко се почерпихме, а след подновяването на играта португалците разнесоха виното по тъч и аут линиите. Все по-бавно и неточно изпълнявахме тъч и корнер, някой сложи две дамаджани на нашата гол линия, а в края на мача вратарят ни отказа да пусне едната и изгуби всякакъв интерес към топката. Паднахме, разбира се, а състезанието продължи на кораба с изпълнение на патриотични песни. И там ни биха. Самочувствието ни се вдигна от категоричната победа при надпиването с вино. Същият онзи вратар свали голям плафон от осветлението, напълни го с повече от литър вино и го изпи на един дъх. И така - няколко пъти...
За интересно стрелково състезание по неподвижна мишена и с много куршуми ми е разказвал капитан Николай Марчев. Корабът превозвал оръжие за африканска държава. Оказва се, че получател е някакво войнствено племе и туземците сами разтоварили пратката. Накрая вождът им отива при Ники Марчев и в знак на благодарност и революционна солидарност му подарява един автомат Калашников и цял сандък с патрони, всичко това - от товара.
Излизат достатъчно далеч в океана, Марчев вади автоматът и патроните на палубата, монтират подходяща мишена на бака и целият екипаж се изрежда да стреля на воля при съблюдаване на съответните мерки за безопасност. Състезанието е в два тура - автоматична и единична стрелба.
След като и последният патрон е изстрелян, калашникът заминава зад борд, а моряците забравят за спортния полуден.
Цяла седмица стоя м/к „Вола” на кея в югославското пристанище Плоче. Още първият ден получихме покана от младите хора в градчето да играем футбол на едно баскетболно игрище в двора на голямо училище. Условието - две полувремена по тридесет минути, а отборите - по шест човека и без вратар.
Млади моряци на кораба имахме много, добри футболисти - също. Реших да взема десетина човека и тъкмо раздавах екипите, когато дойде най-новият моряк и попита може ли и той да дойде. Прецених го на мига - дребен, с червени бузки и леко пухкав. Бе се качил на кораба преди десетина дни и още не знаех името му. Дадох му екип, само да не го обидя. На игрището видях срещу какви здрави момчета ще играем и реших да пусна червенобузият още в стартовия състав, за да мога бързо да го сменя след това. Попитах го за името. Оказа се, че е и арменец - Бедрос. Хърватите играеха добър футбол, но Бедо играеше фантастичен футбол. Топката бе като вързана с ластик за краката му. Поведохме още през първото полувреме и почти всички голове ги вкара арменецът. На почивката си поприказвах с него. Играл футбол за „Спартак” - Варна, но след контузия се отказал от професионалния спорт...
Господи, какъв грях щях да имам на душата си, ако не бях пуснал Бедрос в игра...
В БМФ съм пътувал с бивши републикански шампиони по бокс, ветроходство, плуване, тенис на маса, лека атлетика, водна топка, футбол, колоездене, стрелба.
Какви времена бяха! Днес е различно, но какво да се прави:
НОВИ МОРЯЦИ ИДВАТ, ДРУГИ СИ ОТИВАТ, САЛ СПОМЕНЪТ ОСТАВА...

Сл. ПЕШКОВ - моряк