НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СЛЕДПРАЗНИЧНО
Ето че се изтърколи и този празник. То празниците нали са затова, да си минават по реда и да направят място на нови.
Парад го кажи, тържествен марш го речи - но беше. А самолетите ни  хвърчат яко, както и хеликоптерите, ашколсун! И Министърът определено е по-снажен от почти всички войници в строя. Ако се бях сетил, можеше да донеса и аз телесата си в столицата, да споделя поне част от критичните погледи на публиката, така де!
Уморих се да дрънкам нечути приказки за тази пуста храброст, дето пак я честваме. Но със съзнанието за жив класик, който никой не чете - защо да не изокам?
През празничния ден по първата ни телевизия се нижеше предаване за „малки истории за храброст“. Всичките живи, покъртителни и истински, за хора и дела достойни за уважение, за смелост, за подвизи и доблест. А аз все се питам, това ли е храбростта? Питам и вас, не за първи път, и въпросът ми е риторичен, защото отговорът го знаем. Храбростта е воинска добродетел, нито по-достойна, нито по-маловажна от подвига, саможертвата и доблестта на


знайни и незнайни спасители, огнеборци, червенокръстци и просто граждани, хора с големи сърца. Но тя е сакрална територия за изява на воините. Осветяват се воинските знамена, благославя се воинският строй, споменават се военните победи и герои.
Вчерашният празник има за първообраз деня на кавалерите на Военния орден „За храбростъ“, учреден от Княз Александър за отличилите се през Освободителната война, както и „за в бъдеще на онези, които ще извършат подвизи на бойното поле“. Няма причина да подменяме тази първична нагласа. Същевременно има сто и една причини да си припомним, че е имало общество на Кавалерите, израснало до висотата на национална институция, че тя е била опора за духа на войската, и прочия, и прочия.
Но не ни е срам да се примиряваме, че в новото време орденът за храброст е отменен като част от социалистическата наградна система. На негово място идва едно отроче, което му е наследник, колкото аз съм наследник на Хан Крум.
А вие?
ЯНЧО, трам тарарам