НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ” ...
(Казваше се Джеки)

... седяхме си на дървената пейка на кърмата на следобедно кафенце с кротко лафче … малките топчести кученца с весел лай препускаха между кнехтовете и въжетата… много си приличаха, Мима и Пондьо… в момента Мима бе напитила Пондьо и му ръфаше кръглите пухкави ушаци … бяха, „цъфнаха” на борда в едно руско пристанище, минаха и първата си гранична контрола сладко спейки, след бебешка глътчица узаки, в голяма пътна чанта да не ги усетят граничарите… дет се вика вече си бяха истински моряци … екипажът ги обичаше и ги тъпчеше на поразия с де що им падне … и един от нас започна,
„Преди няколко години, имахме на борда кученце, казваше се Джеки, но му викахме „Пържолата”... февруари 1994-та... с „Капитан Петко Войвода” сме, товарим от Одеса за Далечния Изток... студено е, дори много, водата в порта частично е замръзнала ... в един слънчев, но режещ от мраз неделен ден радистът се прибра с куче... да, малко черно куче, с рошава и мокра муцунка, териер ... марков ... в Одеса пазарът за кучета е най-добрият по цялото Черноморие ... всъщност не знам дали е най-добрият, но и аз като всеки разказващ на борда на плавателен съд някаква полуистинска история започвам сам да се навивам и да си вярвам ...
та, радистът е кучкар, вкъщи в Плевен имал няколко песа, ротвайлер и пинчер ... като на всеки кучкар в историите му винаги присъстваха и кучетиите му, колко го били слушали и как умно го гледали... как с жена му си пиели аперитива, а кученцата не пипали нищо от масата и такива още лакърдии... та, Джеки израстна пред очите ни... закърмихме го с пържоли така да се каже... и сега си го спомням как заспиваше, както си похапваше, с надут корем, заобиколен с кокали и недоядени пържоли около себе си ...
бяхме съседи с Джеки и баща му ... на нашата палуба бяхме аз от левия борд, старпомът от десния и радистът по средата ... кученцето не ходеше из кораба надолу, качваше се само нагоре, на мостика, там си свършваше някоя работа, старпомът чистеше със стирката, нахранваха го с нещо от хладилника ... въобще кой, къде завърнеше го тъпчеше, а и Джеки не отказваше ... качваше се и на летния мостик, след малко започваше да лае, което значеше, че някой трябва да отиде да го вземе и пренесе надолу ... да, до края Джеки не свикна да слиза по стъпалата, качваше се, но не слизаше ... и така цял рейс го носехме надолу в кабината му ... като поглеждам по-горе споменатата година, Джеки сега трябва да е или много възрастен или да се е преселил в рая, който в представите му би бил кораб като нашия, на който по цял ден пържолки се похапват и те носят на ръце да нанкаш ... и как се сетих за историйката ли, ами скоро чух фамилията на радиста по „Евроспорт”, гледах снукър ... та радистът питаше водещия нещо и спомних си за Джеки...” … бягат лаещите кученца, игриво се боричкат … „Шефе, реди мастерът, тия бягащите баскетболни топки тука няма да успеят да научат имената си до края на рейса, много си приличат и морските непрекъснато ги бъркат, „Мимо ела тука!”, „Мима” гледа умно и не помръдва, а то да излезе, че е Пондьо и обратно, ха-ха” …

Иван АДАМОВ
Варна
2010 г.




Рисунка Николай М. ГЕОРГИЕВ, главен механик