НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЕЖКИ СЪС ЗАБЕЛЕЖКИ БЕЗ ФАНФАРИ И ДИТИРАМБИ
Това, което ще разкажа, в наши дни е една трудна за вярване история. От онези, малките, които слепени заедно правят Историята с главна буква. Действащите лица отдавна са ни напуснали, някои - на бойното поле, други - от старост. Бивало ли е, ставало ли е?
Годината е 1916-та, 31-ви август. Румъния ще обяви война на България едва на другия ден, но през границата вече прелитат единични изстрели и картечни откоси. Групировката на генерал Кантарджиев планирала активни мероприятия, между които е и завладяване на стратегически важния железопътен мост при село Ново Ботево, охраняван от румънски караул и подготвен при необходимост да бъде взривен.
За овладяването на моста са определени две групи граничари от близките застави, колоездачен взвод от конната дивизия на генерал Колев и цялата шеста рота на Осми пехотен Приморски полк, общо около 250 бойци. Командир на шеста рота е поручик Боян Бъчваров, ветеран от Балканските войни, който след края им имал показателен разговор с единия от дядовците ми, войник от същата рота: „Станко, защо не останеш на свръхсрочна? Войната предстои, нали виждаш, скоро ще ни призоват и ако си в запаса, кой знае къде ще те запокитят. А ядрото пак ако сме заедно, може и да оцелеем някак“.
И дядо ми Станко останал, като взводен подофицер. Ротен командир продължавал да бъде поручик Бъчваров, като такъв той приключил и с Първата световна, тогава офицерите не бързали нито да ги произвеждат, нито да ги издигат по щабовете. То и щабове комай е нямало.
На 31-ви август, в тъмната част, групировката се била съсредоточила около границата, далеч от румънската застава и на няколко стотин метра от моста. Точно в полунощ напред тръгнали 20 войника от Осми пехотен полк, водени от взводния командир подпоручик Любен Костов от Варна. Мостът, с дължина 76 метра, не бил осветен. Щурмоваците, всичките „стари пушки“ с боен опит, се разделили в две колони, движейки се от двете страни на железопътната линия, едната водена от подпоручик Костов, а другата от старши подофицера Станко Бакалов. Единственият часови спял, както и мерачът при картечното гнездо. Всички останали безметежно спели в караулното помещение на другия край на моста, нали войната още не била обявена…
Обезвредили ги без нито един изстрел. По дадения от офицера знак първо на моста стъпили колоездачите от конната дивизия, след тях - граничарите и цялата шеста рота, преминали от другата страна и заели предварително определените им позиции за отбрана.
Сега вече румънските части в дълбочина открили огън и първи, на самия мост, паднал подпоручик Костов. След него - още един войник от шеста рота, който охранявал румънските войници, задържани в караулното. Но мостът бил удържан от контраатаките на противника през следващите няколко дни и на 5-ти септември по него вече преминавали ешелони в подкрепа на настъпващите части на Добруджанския фронт. 
Убитият офицер бил произведен посмъртно в звание „поручик“ и е погребан в отделен гроб на мемориалното гробище в гр. Добрич.
Ротният командир, поручик Бъчваров, продължил да води ротата си.
На 6-ти септември в боевете при с. Царевец бил убит ротният фелдфебел, Киряк Киряков от гр. Вълчи дол, на 42 години, ветеран от предишните войни, един от фелдфебелите, за които сме чели как са замествали падналите офицери и тъй като не им се полагало да имат кон - войниците ги вдигали на ръце, за да сочат посоката на настъпление на ротите си. Посмъртно го произвели в звание „подпоручик“, а гробът му е на мемориалното гробище в гр. Добрич.
Дядо ми, старши подофицер Станко Илиев Бакалов, за успешното овладяване на моста при Ново Ботево бил произведен в звание „фелдфебел“ и заменил в строя падналия си боен другар, с който рамо до рамо били проходили целия досегашен боен път на Осми пехотен полк. След време го прехвърлили в наскоро сформирания Четвърти маршеви полк, който заедно с Осми пехотен е част от формированията на Варненския укрепен район. С него настъпили в Румънско.
Командирът на Осми пехотен полк, подполковник Константин Минков, на 30-ти септември 1916 г. умира в София от раните си, получени на Добруджанския фронт.
Откъде научих за всичко това и имам ли съмнения в доказателствата - в следващия брой.
ЯНЧО БАКАЛОВ

P.S.
Становище на Историка:
Стратегическият жп мост при село Ново Ботево, намиращ се по жп линията Девня - Добрич, е висок 50 м. и дълъг 76 м., и представлява голямо съоръжение, което на всяка цена трябва да бъде овладяно по възможност здрав. Границата през 1916 г. е минавала на 800 м. южно от моста, където са били разположени и граничните постове. Жп мостът при село Ново Ботево е овладян от граничарите от 22-ри и 23-ти гранични постове, подкрепени от 20 колоездачи на поручик Писков от Конната дивизия и 6-та рота на 8-и Приморски полк на поручик Бъчваров, които след това с общи усилия успяват да отбият опити на румънците повторно да го овладеят.“
Информация от публикувани архиви във „Войните на България“.

БОЯН ЯНКОВ БЪЧВАРОВ
чин: поручик, длъжност: командир на рота
част: 4-та пехотна дивизия, 8-и пехотен полк
награден с: Военен орден „За храброст“, IV ст., 1 кл.; Военен орден „За храброст“, IV ст., 1 кл.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: 1918 г.; зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната
мотиви за награждаване: за бойни отличия и заслуги през войната
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 161; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 239-240

ЛЮБЕН ГОСПОДИНОВ КОСТОВ
чин: подпоручик
част: 8-и полк, 6-а рота, взводен командир
месторождение: Варна, сегашно название: Варна
дата на смъртта: 1 септ. 1916 г., къде е загинал: жп мост близо до с. Ново Ботево, околия/държава: общ. Добричка
от какво е починал: убит
къде е погребан: Добрич, единичен гроб във Военно гробище-музей, на кръста е изписан поручик Любен Костов
забележка: посмъртно произведен в звание поручик с Височайша заповед от 20.07.1917 г.

КИРЯК ДИМИТРОВ КИРЯКОВ
чин: фелдфебел,
част: 8-и полк, 6-а рота
месторождение: Курт дере, околия: Провадийска, сегашно название: Вълчи дол
дата на смъртта: 6 септ. 1916 г., къде е загинал: с. Царевец, околия/държава: общ. Добричка
от какво е починал: убит
къде е погребан: Добрич,
забележка: посмъртно произведен в звание подпоручик

СТАНКО ИЛИЕВ БАКАЛОВ
чин: фелдфебел,
част: 4-ти маршеви полк
награден с: Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 198/1917 г. по 12-а пехотна дивизия
мотиви за награждаване: за проявена храброст в боевете през 1916-1917 г.
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 в

ХРИСТО КОСТОВ АПОСТОЛОВ
чин: редник, набор: 1909
част: 8-и полк, 6-а рота
месторождение: Добрич, сегашно название: Добрич
дата на смъртта: 1 септ. 1916 г., къде е загинал: жп мост до с. Малко Ботево, околия/държава: общ. Добричка
от какво е починал: убит
къде е погребан: с. Малко Ботево, селското гробище













На снимката е част от картечния ескадрон на конната дивизия в Добруджа през 1916 -та.