НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХРАБРОСТЪ БЕЗ ФАНФАРИ И ДИТИРАМБИ
Продължение от 15 май 2017 г. Бележки със забележки без фанфари и дитирамби

Дядо ми Станко ненавиждал да се говори за война. Сегашните клинични психолози биха го изследвали за посттравматичен стресов синдром. Историята за овладяването на Ботевския мост, вж „Бележки със забележки…“, той никога не е огласявал публично, само веднъж, в присъствието на баба ми, се отпуснал да разкаже подробно на своя племенник, братов му син. Най-големият му брат, Георги Илиев Бакалов, също се е бил във войната, в Четвърта пионерна дружина и е награждаван с войнишкия кръст „За храбростъ“. Баба ми доживя времето да ме види курсант от Морското училище, а когато я разпитвах какво знае за пустите войни, тя ме посъветва да питам чичо ми Петьо, той знаел повече. Той пък е бил на фронта заедно с баща ми, пак с Осми пехотен Приморски полк, но през Втората световна. Види се, дядо Станко се е отпуснал да му говори като на съратник.
Чичо ми Петьо споделяше, че дядо болезнено е преживявал случилото се през войните, трудно му било и да слуша, и да разказва, особено за дадените жертви, и започвал да плаче. Казал, че е вървял към моста като обречен, не допускал, че караулът ще спи. „Нашите“ си били обули цървули вместо подкованите ботуши, да не вдигат шум. Изненадата била пълна. Като започнали най-после да стрелят, румънците първо „ударили“ подпоручика, който се поизправил да огледа заетата позиция за отбрана. Часовите ги залостили в караулното и така и не разбрал каква е съдбата им.
Едва наскоро прочетох в публикуван архив, че е бил награден с войнишки кръст „За храбростъ“. През 1917 г. той е пленен на Южния фронт, при провала на някаква операция в състава на Четвърти маршеви полк. Този полк е просъществувал само три години. Подобни части, както и „етапните“ полкове, са създавани по силата на специални правилници, за логистична подкрепа, за формиране на нови структури за териториална отбрана, вж, Варненския укрепен район, или за попълване на съединения, претърпели загуби. През краткото му съществуване е издадена полкова заповед под № 55 от 1917 г. за награждаване на подофицери и войници „за проявена храброст, решителност и отлично изпълнение на службата през войната срещу румънците“. С нея мнозина са наградени буквално с „Военен орден „За Храбростъ“. Заповедта е реализирана, макар че писарите не са знаели, че Знакът на ордена за „долните чинове“ се нарича „Войнишки кръст“. От публикуваните наградни листи може да се проследи подходът при награждаване анблок: на всяка рота са „отпуснати“ шест кръста. Единият се дава на старши подофицер, още един - за младши подофицер, за ефрейтор и три за редниците. Мир и любов в бойния строй!
С друга заповед, № 198 от 1917 г., но по „12-та пехотна дивизия“, от същия полк са отличени над 250 войници и подофицери, повечето с Войнишки кръст. Сигурно писарите в щаба на дивизията са били по-ориентирани във фалеристиката.
Моите предположения са, че последната заповед е била във връзка с разформирането на полка, това обяснява големия брой наградени с обща формулировка „за храброст, проявена в боевете през 1916 и 1917 г.“. Вероятно дядо ми Станко по това време вече е бил пленник, или ако си е бил получил кръста, той не се е съхранил. Не бил споменавал за това и не е бил виждан да носи кръст „За храбростъ“.
Заядох се, че полковите писари не са били наясно с разликата между „Орден за храбростъ“ и „Войнишки кръст за храбростъ“. Не са само те, да знаете! В някой от следващите броеве на вестника ще хапя и разного рода журналя, и псевдописци, за безхаберието им по отношение на тази национална светиня, Военния орден „За храбростъ“. Ама друг път.
Янчо Бакалов

P.S. Вижте как един писар може да направи ефрейтора кавалер на най-престижния орден в Царството:

Георги Илиев Бакалов
чин:
ефрейтор
част: 4-та пионерна дружина, 1-ва рота
месторождение: с. Диш пудак, околия: Варненска, сегашно название: Осеново
награден с:
Военен орден „За храброст“, ІV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 73/1916 г. по [4-та пионерна дружина]
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 318
Августин Иванов Миндовчин: редник, длъжност: строеви
част:
48-и пехотен полк, 11-а рота
месторождение: с. Белене, околия: Свищовска, сегашно название: Белене
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 304/1917 г. по 48-и пехотен полк
мотиви за награждаване: за проявена храброст в боевете
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 95 и-95 й
Аврам Ангелов
чин:
канонир
част: 12-а пехотна дивизия, 1-ва 7,5 см нестроева ломска батарея
месторождение:
с. Расово, околия: Ломска, сегашно название: Расово
награден с: Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата:
зап. № 131/1917 г. по 12-а пехотна дивизия
мотиви за награждаване: за отличие във войната срещу румънците
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 618


На снимката: български войници-пленници от боевете при Дойран.