НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪЛЗЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ
Навярно си спомняте легендата за „Летящия холандец“ - корабът - призрак, чиито внезапни появявания на различни места в океана вещаели нещастия и всявали смъртен ужас сред мореплавателите. Този платноход бил срещан почти едновременно от кораби, които били отдалечени на стотици мили един от друг. Освен, че бил лоша поличба, той се превърнал и в символ на бързината.
От векове холандците си остават верни на природата - забързани, смели, находчиви и делови. За това не отричам, че епитетът „летящи“ би им подхождал, дори и само заради навика им да разрешават тежки и на пръв поглед обречени каузи по един уникално бърз и небюрократичен начин.
Настоящият ми автентичен разказ, ще Ви запознае с един холандски колега, чиито качества не позволяват да го причислим към категорията на „летящите” му сънародници.
През 2012 г. бях изпратен в Амстердам, за да поема командването на швейцарския пътническия кораб „Свис Кристал“. Щатният капитан, със странното за холандец име Димитри, излизаше след всеки тридесет работни дни в едномесечен отпуск. Наложи се да го замествам през целия сезон. Въпреки, че бях „jumper” (сменен капитан), щях да работя на неговия кораб почти толкова време, колкото и той самият.
Районът на плаване обхващаше гъсто разклонената мрежа от плавателни  канали, свързващи пристанищата на Холандия и Белгия. Излизахме също и в двете малки изкуствени морета „Markermeer” и „Ijselmeer”, както и на реките: Lek, Ijsel, Osterschelde и Westerschelde.
Круизните дестинации бяха много атрактивни, а разписанието - лесно за изпълнение. Пристигахме обикновено по обед в мегаполисите Амстердам, Ротердам, Гент, Брюксел и Антверпен и задължително оставахме там за


Швейцарският пътнически кораб SWISS CRYSTAL, на борда на който се развиват описаните от капитан Александър КАМЕНОВ събития. Източник: http://www.plantours-partner.de/
Капитан инж. Александър КАМЕНОВ
пренощуване. Независимо от интензивния корабен трафик, всичко на, и около кораба вървеше като „по вода”. Вътрешните водни пътища (каналите и реките) тук се поддържат в перфектно състояние, а дълбочината и широчината на фарватера, ни осигурявахаха безопасни и комфортни плавания. Многобройни секторни централи наблюдаваха и контролираха всяко наше движение, а комуникацията с тях се осъществяваше безпроблемно на английски, немски и холандски език.
Летях със самолет на „Луфтханза“ от София за Schipool и после продължих с влака за Амстердам-Централ. Намерих лесно кораба в огромната акватория на пристанището с помощта на специален навигационен „aps“, инсталиран на смартфона ми. С него можех да локализирам позицията на всеки плавателен съд, разполагащ със сателитната системата „AIS“.
Представих се на рецепцията и след като моряците занесоха багажа ми в капитанската каюта, реших да потърся своя помощник-капитан. Видях го от далече, седнал в бара с чаша бира в ръка. Беше се настанил удобно на кожен стол и ме гледаше изпод вежди с уголемени от силните диоптри на очилата си очи. Графикът на круиза предвиждаше нощуване в Амстердам, а употребата на алкохол до осем часа преди отплаване не беше забранена. Лицето на колегата изглеждаше много състарено-слабо, сухо и набръчкано, като на сериозен пушач. Келнерът, който ме съпроводи до масата ме представи с усмивка:
- Кептън ван Даал, това е новият ни първи капитан.
Холандецът остана неподвижен, стрелна ме с поглед и смутолеви:
- Тепърва ще видим, колко е първи капитан.
Не бях сигурен, дали съм го чул добре, но за да спазя добрия тон му протегнах ръка.
Помощник-капитанът пое вяло ръката ми, без да стане и без дори да се обърне към мен и в този момент аз осъзнах, че ... чутото е вярно. Докато пиех кафето си, той започна да ми обяснява, че заради добрата комуникация със секторните централи и шлюзовете, на тази релация не бива да се изпраща чужденец за първи капитан. Сигурността на плаването в този случай била сериозно застрашена.
Отвърнах му:
- Господин ван Дал, аз може да не съм холандец, но чета свободно холандските вестници и нямам никакви проблеми с радио-комуникацията на този и на другите официални езици. Освен това съм плавал няколко години по тези маршрути и познавам района по-добре от много Ваши сънародници.
После станах от стола и ядосан се отправих към кабината си.
Още същата вечер, колегата ме потърси за разговор. В държанието му имаше пълна промяна. Изглежда беше поразпитал за мен тук и там. Не можах да усетя дори и нотка от предишната му наглост. ...

Пълния текст на разказа на капитан инж. Александър КАМЕНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.