НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НА РОТНИЯ КОМАНДИР ОТ МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ: С БЛАГОДАРНОСТ, И С ЛЮБОВ!
Може и да не съм прав, но все ми се струва, че такава здрава връзка между завършилите по едно и също време, т.е. - от един и същи випуск на висше военно училище, може би съществува само между нас - възпитаниците на Морското училище. И тази връзка ще си отиде с нас, защото випуските на флотската алма матер вече нямат нищо общо с това, което бяхме ние. А ние бяхме една причудлива амалгама от юноши от цяла България, които след пет години се разделяха като мъже и всеки поемаше по своя път в живота. На едни пътят продължаваше недалече от Морското училище, а на други - по всички океани и морета на света, но това не пречеше между нас да остане връзката на випуска. И докато сме живи - да се събираме и да си припомняме това, което ни е свързало през тези пет години.
Да, петте години под пагон бяха тежест за по-голямата


Механиците от 21 рота подариха на своя ротен командир разкошна картина на варненския художник-маринист и екс-фалшификатор Валентин Тузсузов - АТИН. Може би за да му изкажат своята признателност към него и за това, че още тогава, в курсантските им години, ги е учил до отличават оригинала от фалшификата в бъдещата им професия.
Капитан І ранг Стефан Нейкулов благодари на своите някогашни курсанти и също им припомни интересни случаи от „онова време“.
... не мина без хапливи шеги и закачки.
част от всеки випуск, защото голямата част от курсантите се подготвяха за гражданското корабоплаване. Но, оказа се, че тези пет тежки години бяха оценени малко по-късно. Не от нас, а от тези, които набираха командни кадри за търговския флот, за множеството компании, на чиито кораби кадрите на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” успешно защитаваха и своята професионална способност, и авторитета на висшето ни морско образование. Когато курсантите станаха студенти, нещата се промениха. Към лошо. Оказа се, че петте години с униформа са давали на бъдещите капитани и главни механици неща, които не са отбелязани в дипломите им, но се забелязваха отчетливо в техните професионални изяви.
Разбира се, нашите випуски бяха продукт на тогавашната система за подготовка на морски кадри, гръбнакът на която бе т.н. „командно-преподавателски състав” на училището. Една важна част от този състав бяха ротните ни командири. А ротите не бяха никак малки - между 100 и 150 души. В ротите обикновено имаше по един щатен взводен командир - офицер, и един щатен старшина на рота. Целият останал команден състав в ротите бе съставен от курсанти - от ІІІ до V курс, съответно от отдельонен до взводен командир. Нерядко тези, т.н. младши командири, бяха и от класните отделения, които подготвяха кадри за търговското корабоплаване.
Е, отново се връщаме към петте години под пагон, но това е само с цел да посочим, че ротните командири бяха възлови фигури, които отговаряха за много неща, в т.ч. и за младшите командири, които идваха от други роти. Не само отговаряха, те трябваше и да ги изграждат като бъдещи командири от Военноморския флот и като ръководители от системата на водния транспорт... Трудно могат да бъдат изброени ангажиментите на тези наши ротни командири. И не това е предмет на тези редове. Само ще кажа, че повечето от тях се справиха много добре със своята мисия и заслужиха любовта и уважението на някогашните момчета завинаги.
Не се учудих, като разбрах, че механиците от 21 рота (1971 - 1976 г.) организират събиране в чест на своя ротен командир о.з. капитан І ранг Стефан Нейкулов. Не се изненадах, а с удоволствие приех поканата да присъствам на това събиране и да разкажа за него на страниците на „Морски вестник”. С мнозина от тези мъже съм съпреживявал и радости, и трудни моменти, затова още преди срещата започнах да ги подпитвам: защо сега, има ли някакъв конкретен повод, годишнина...
Всъщност, срещата е обсъждана от доста време. Капитан Нейкулов бе техен не само ротен, а преди това - и взводен командир. Първият им ротен командир - капитан І ранг Здравков, си беше вече отишъл от този свят без да бъде уважен с такова тържество и механиците от 21 рота много съжаляваха за това. И един банален битов инцидент, след който капитан Нейкулов временно обездвижил едната си ръка, станал сигнал за действие. Интернет и смартфоните подпомагат организаторите и срещата стана ...
Самото честване, посветено на ротния командир, премина в топла и приятелска атмосфера. Някогашните момчета искрено благодариха на своя командир за всичко, което е направил за тях, и му се извиниха за младежките си неблагоразумия, които пък са му причинили немалко неприятности. Подариха му разкошна картина на варненския художник-маринист и екс-фалшификатор Валентин Тузсузов - АТИН. Може би за да му изкажат своята признателност към него и за това, че още тогава, в курсантските им години, ги е учил до отличават оригинала от фалшификата в бъдещата им професия.
Изплуваха спомени и признания за някогашни прегрешения на уставите, прочетоха се стихове, не мина без хапливи шеги и закачки. Може ли без солта на моряшкия хумор? Трудно мога да предам искреността на думите и радостта в очите на участниците в това честване. И пиша тези редове не само заради капитан І ранг Нейкулов и заради механиците от 21 рота. Зная, че текстът ще достигне до много възпитаници на Морското училище. Зная, че на повечето от различните срещи на випуските се канят ротните и взводните командири. Уви, това не винаги е възможно. Част от тях вече ги няма сред нас. А примерът на 21 рота е повече от поучителен - да изкажем своето уважение и признателност към тях - командирите, без повод на годишнина или на някакво друго специално събитие. Искрено пожелавам и на сегашните офицери, които участват в обучението и възпитанието на малцината курсанти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ един ден да се почустват като капитан І ранг Стефан Нейкулов - обграден от някогашните свои момчета и от тяхната любов и благодарност.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимки автора