НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СИЛНО ЗАКЛАЩАШЕ ... (ЕДНА НЕВЕРОЯТНА, НО НАПЪЛНО ИСТИНСКА ИСТОРИЯ)

... от време на време силно заклащаше, незатворена врата се блъскаше долу, на главна палуба... временцето бе средно гадно, дъжд и вятър, на около 45 градуса по кърмата, от към левия борд... да е било ранният следобед... излязох малко на въздух, отзад на юта, на външния канижел... нямаше никой наоколо от екипажа, сам бях... палубата беше мокра,
вятърът блъскаше дъжда в лицето ми, държах се с две ръце за леерите, хоризонтът се люлеше насреща ми... да, ето една оловносива вълна с грохот се разбива в ляво и залива леерите... и изведнъж, изключително близо до десния борд от към кърмата водата се изду... да, изду се и отдолу изплува един огромен кит... застинах... до сега бях виждал
китове от далече, по-скоро като фонтани и някакви силуети, обикновено край Канадското или Бразилското


Рейдовата лодка „Делфин“ бе един от плавателните съдове на малката флотилия, която денонощно обикаляше застаналите на котва на рейда пред Варна, за да извозва стотиците слизащи или качващи се моряци.
Графика Тодор ПЕТРОВ (през 80-те години на миналия век - художник на Параходство „Български морски флот“).
крайбрежие... а този приятел изникна съвсем близо до мене с цялото си могъщество и енергия, изтласквайки огромни талази вода и пяна...
картината като всеки спомен избледнява... но нещото, което ярко помня бе, че погледите ни се срещнаха и това бе всичко друго, но не и празен поглед рибешки... да, имаше могъщество и как да го кажа... присмех може би, ококореният бях аз, не той... не знам...

Епилог... така и не станах рибар... веднъж лових риба, бях на „Стара планина”... есента, рейда Варна... „болук”... ври, сафрид... ловим на кърмата, на чепаре, хвърляш, вадиш, един откача... скарата включена, печем и хапваме, лафче, вечните моряшки истории, спомени, истини примесени с желания и неизменното „...аз като сляза на брега...” ...сега вече няма български кораби по рейдовете... преди си спомням, че до обяд не можехме да се докопаме до кея, наблъскани в кандилкащата се рейдовата лодка обикаляме десетките наши кораби на котва... моряци, катерещи се по щормтраповете, въжета, багажи...
подвиквания, прякори, шеги... имаше и танкери, те пък хвърляха желязото чак край Камчия... да...

Иван АДАМОВ
10-и октомври 2011-а
София, кв. „Лозенец”

... в София съм, навън вали студен есенен дъжд, както през оня следобед на срещата ми с Моби Дик...