НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО ПОВОД НА „КОЙ КАКВО ЩЕ ПИЕ ...“
Уважаеми, г-н Главен редактор на „Морски вестник”,
С интерес следя кратките разкази на г-н Иван Адамов, публикувани във вестника. видях материала 25 юли 2017 г. Кой какво ще пие …
(Из „Моряшки лакърдии”). На първата снимка е показана конзолата (наричана в рускоезичната литература „Рабочее место радиста-оператора” - показаната станция е руско производство, от ерата на СССР) на корабната радиостанция. Вдясно, по средата, с клавишите, е пултът за дистанционно управление на главния (т.н. „навигационен”) радиопредавател на средни вълни (СВ) от типа „Муссон” на кораба „Гоце Делчев” (бел. ред.: Уточняваме, че снимката, приложена към разказа на Иван АДАМОВ не е направена на борда на „Иван Загубански“, а на еднотипния „Гоце Делчев“). Споменатото название на това оборудване се дължи на факта, че това е предавател на средни вълни, с най-важната честота в пред-GMDSS епохата. Това е радиотелегрaфната честота за бедствие (на морз) 500 kHz. На корабния часовник, задължителна част от радиостанцията, който се вижда горе, по средата, са отбелязани зоните за радиомълчание на тази честота - тогава всеки кораб бе длъжен да мълчи и да слуша за сигнали за бедствие SOS (чуйте · · · - - - · · ·https://bg.wikipedia.org/), освен ако той самият не е в бедствие. Предавателят е в отделно помещение. Той има и още няколко важни честоти в морския диапазон на средни вълни 405 kHz - 512 kHz. 
Точно пред радиоператора, в средата, е основната част на радиоприемника „Шторм”. Прочут руски радиоприемник за морски комуникации на средни и къси  вълни в гражданския флот. Над него, под часовника, е допълнителна част към радиоприемника, която обезпечава приемане на SSB (една странична лента, основният вид радиотелефония на средни и къси вълни през 70-80-те години на 20-ти век, тя и сега е част от GMDSS), обезпечава и стабилността на честотата  - изключително важно! Отляво, където е главата на радиооператора, е третата част на този радиоприемник. Тя съдържа устройства, които правят възможно приемането на радиотелексни сигнали (но не по системата „SiTor”, която и в момента понякога се ползва в GMDSS, под стандартното наименование NBDP - Narrow Band Direct Printing). Съдържа и антенен комутатор (най-лявата част, с 3 ясно различими блока), чрез който към този радиоприемник могат да се включват различни приемни антени. Много често в такива инсталации за приемна антена се ползваше АПС -6, вариант на която и сега може да се забележи по някои от военните кораби. Виж например http://www.radioscanner.ru.


Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Точно над този блок се забелязва пулт за дистанционно управление, и по-точно превключавателите за смяна на честотата, най-вероятно на предавател „Бриг” или по-малкия му събрат, предавател „Корвет” - не може да се каже точно, ако не се види предавателят, но категорично е един от двата. От друга публикация на „Морски вестник“ се вижда и антената на еднотипния „Иван Загубански”, с която най-често работеха всички радиопредаватели от типовете „Бриг”, „Бриг2”, „Корвет” (http://morskivestnik.com). Предавателят на КВ е известен като „связной”, т.е комуникационен, за разлика от „Муссон”, който е „навигационен”, но такова деление или класификация се правеше само в руската практика. Показаната на снимката антена се вижда съвсем ясно отляво (port side) на летния мостик и е от типа „ШПА 11 А” - несиметричен вертикален монопол за КВ със съгласуващ феритен трансформатор. Тези антени работят поне до 1,5 kW - най-голямата разрешена радиочестотна мощност по Конвенцията SOLAS (и, разбира се, по Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения - МСД - ITU) за корабни радиопредаватели на КВ. Има запазени най-малко две такива антени понастоящем и вероятно след години (а защо не и в момента?) те биха били изключителен музеен експонат. Ако се запазят… Този тип конзоли („рабочее место радиста-оператора”) бяха известни под името „Дюна”. Технологията е разработена в Русия (СССР) през 60-те години, но много използвана през 70-те - 80-те години, вкл. на български търговски кораби.
На снимката с по-голяма резолюция, която показва частта от конзолата, която е малко скрита на първата снимка, се вижда съвсем ясно третият блок (за радиотелекс и приемен антенен комутатор) на радиоприемника „Шторм”. Осцилоскопната тръба (електронно-лъчева тръба - вид радиолампа, подобна на дисплеите на по-старите компютри (CRT), но с малък екран и друга развивка), която се вижда над реда от управляващи копчета и е вляво от измерителния уред, е част от малък, вграден осцилоскоп. Той се ползваше за точна оптична настройка на получения радиотелексен сигнал от страна на радиооператора. Без такава настройка често не бе възможно приемане на радиотелексни сигнали и съответно приемането и отпечатването на телексни съобщения без много грешки.
На третата снимка ясно се вижда радиотелексното помещение (или част от него, защото си спомням това на подобния кораб “Христо Ботев” и то имаше повече от два телексни апарата). Вляво от оператора, който може да е радиооператорът или някой от помощник-капитаните, се вижда радиопредавател. Операторът работи на телексна машина (с най-общо название „телеграфна машина” от гледна точка на инженера по комуникации, защото „TELEX” е международна мрежа от свързани чрез национални и международни телеграфни централи телеграфни апарати (телексни машини). Тази машина е или SIEMENS или TESLA (вариант на SIEMENS). Отдясно на апарата се вижда ясно устройство, което е едновременно лентов перфоратор и лентов четец. Чрез него цялото съобщение се запомняше на перфорирана лента, а след това пак чрез това устройство се излъчваше автоматично от радиопредавателя - тази машина кодираше телексния сигнал в пет битов код и чрез този кодиран сигнал се модулираше направо радиопредавателят, настроен в специален режим на работа за радиотелекс. Впрочем първите промишлени компютри (и големи, и „мини”) през 50-те, 60-те, 70-те години на 20-ти век изполваха телексна машина („TELETYPE”, което е търговска марка на американска компания) за входно-изходно устройство чрез клавиатурата, перфоратора, четеца и принтера на машината.
Вдясно на оператора се вижда друга телеграфна (телексна) машина, която ако се съди по дървената каса, в която в инсталирана, най-вероятно е на фирма RFT (бившата ГДР).
Накрая трябва да се подчертае още един път - този радиотелекс не е от типа „SiTOR”, създаден от фирмата „Philips” около 1963 г. и залегнал в сегашното NBDP на GMDSS. Показаните по-горе системи са за пряк радиотелекс, т.е. без специални мерки за повишаване на достоверността на излъчените и приети радиотелексни сигнали и се ползваха до около 77-78-79 година на 20-ти век и то не във всички страни, защото както вече стана дума в материала за Ро - Ро „Царевец” още от 1971 г.  работи автоматизираната и компютризирана шведска система „MARITEX”, която е точно от типа „SiTor” - Simplex Telex Over Radio, а и други такива системи имаше в света. В България „Варна радио” работи опитно на първия тип радиотелекс през 70-те години, а редовно на типа радиотелекс „SiTor” от 1991 до 2009 г.
Подробности за конзолата: Например http://www.tularadio.ru.

Поздрави,
Инж. Стефан ДИМИТРОВ