НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Преди 30 години:
ЛУКСОЗЕН ИЛЮМИНАТОР ИЛИ СТЪКЛО ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ НА ОГЪНЯ В ПЕЩТА?

През 1975 г. Институтът по морски изследвания и океанология, както се наричаше Института по океанология „Фритьоф Нансен” тогава, „стъпи” на морския бряг до устието на река Фъндаклийска и Шкорпиловци. Беше построен 250 метров мост (естакада) и монтирахме в морето пред него изследователски океанографски опори (известни като вълнографи) на 10, 14 и 18 м дълбочина. На брегът започна да се строи Научно-изследователска станция. За мобилност в морето беше закупена пластмасова лодка (Ял - 4) с извънбордов двигател „Ветерок” 8 к.с. През септември и октомври на този полигон се състоя и международният научен експеримент „Камчия 75” с участие на учени от СССР, Полша, ГДР, България и Румъния. Един от съветските колеги - Коля Пыхов, беше правоспособен подводен плувец. Той в свободното си време играеше шах с нашия техник Йордан Гецов и предполагам, че именно последният е разказал на Пыхов за потъналите кораби на Черни нос и за руската яхта „Колхида”. Та, Коля Пыхов изяви желание да го спуснем на останките на „Колхида”. Успяхме да „издебнем” време и да отскочим до Черни нос - това трябваше да стане или рано, за да сме се върнали до 10,30 - 11 часа, защото духва морския, или след 16 часа.
Интересното в случая беше, че успяхме да намерим и да фотографирам под водата чудат артефакт - овално рифелно (цветно) стъкло. На първо четене си представих, че това ще да е луксозен илюминатор на ниско помещение (кабина) на парно-ветроходната яхта. На У/К „Веслец” на самата палуба над товарния хамбар имаше подобно плоско стъкло, монтирано в палубния настил. И въпреки, че беше надраскано, т.е. матово, мека слънчева светлина все пак проникваше в помещението. Луксозният илюминатор беше с част от корпус (на кабина?) и се оказа невъзможно да го извадим с пластмасовата лодка. Снимах го и запомних мястото, където го намерихме...
Много по-късно (през 1987 г.), когато о.з. кап. І ранг доцент к.ист.н. Георги Антонов стана директор на Военноморския музей Варна, написах предложение до него да извадим интересния артефакт. По това време СТФ Варна беше преотстъпил специализирания водолазен катер „Станко Стайков” на Окръжният морски клуб на ОСО и там започнаха да го ремонтират и сертифицират барокамерата на борда му. Подсказах на доц. к.ист.н. Антонов за възможността да отидем до Черни нос с този катер. На 02 юли 1987 г. заминахме за мястото, където е потънала „Колхида” с В/К „Станко Стайков” - н.с. Петър Даскалов, очарователната фотографка на
Военноморския музей Людмила (Люси)


Подводна снимка на овалното стъкло с част от корпуса. Архив на автора
Изваденият артефакт на борда на водолазния катер „Станко Стайков”, 02.07.1987 г. Архив на автора
Водолазният катер „Станко Стайков“ в басейна на Пристанище Варна-изток, 80-те години на ХХ век.
и аз със снаражението си - бях взел и надувен подемен балон (парашут). Имаше малка вълна и моите колеги от експедицията ги хвана морската болест. Слизам да видя как е Людмила, а тя се е свила и задрямала и въпреки несгодите и неразположението изглеждаше красиво. Снимах я (трябва да намеря намеря негатива!).
Като застанахме на котва над „Колхида”, при угасен двигател, Петър и Людмила се почустваха по-добре и се раздвижиха. Имах късмет и намерих бързо въпросният луксозен илюминатор. Завързах го и го издигнах с надувния парашут на повърхността и с плуване го доближих до катера. Извадихме го на борда. Колегите започнаха да го разглеждат и снимат, а аз се разоборудвах и тръгнахме обратно за Варна. Когато го занесохме във Военноморския музей, домакинът на музея мичман от запаса Тотин, един от героите на машинната команда на ескадрения миноносец „Г. Димитров”, преборили се с шока при рязката промяна на солеността на задбордната вода и недостига на омекотена вода (дестилат) в плаването до Албания през 1957 г., отсече: „Това е стъкло за наблюдение на огъня в пещите“.
Спомних си веднага нашата печка с горно горене - имаше прозорче от слюда и елементарна чугунена клапа за регулиране на въздуха. Като споменах клапа, след реставрирането на находката в Реставрационната лаборатория на Военноморския музей в задната част на овалното рифелно стъкло изкочи много добре запазена система от месингови жалузи (клапи) за пускане или ограничаване на въздуха. Такава система би вършила работа и при вертикална стена на помещение (кабина) на парно-ветроходната яхта (интересно какъв материал са открили около овалното стъкло в Реставрационната лаборатория - дърво или оксидирано желязо), но най-вероятно определението на мичман Тотин е правилно.
За съжаление за този интересен артефакт от историята на техниката не последва никакво изследване и публикация. Но, както се казва: „Никога не е късно”...
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ