НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТОРНАДО В БАЛТИМОР ... (КЪМ 4 ЮЛИ, НО ПРЕДИ 13 ГОДИНИ, ПО ВРЕМЕ НА РЕЙС С „ОКОЛЧИЦА“)
...за втори път посещавах Балтимор, хубав град, с красиви,балансирани небостъргачи, казвам „красиви небостъргачи” не случайно, защото има и грозни, като този в Каошунг, Тайван, спомням си го, беше някаква чудовищна кула, висок, стърчи във висините, градът отдавна се беше загубил на хоризонта, а той все още се виждаше, та Балтимор е
разположен в още по-красивия и дълбок залив Чесапийк, близо до Вашингтон...
първият път бе през далечната 1982-а година с „Йорданка Николова” и сега за втори път - с „Околчица” през юли 2004-а година ... незабравимата, ярка и многоцветна заря по случай националния празник на САЩ, 4-ти юли, бяхме на рейда пред Анаполис, очаквахме заставане на кея в Балтимор, захар от Масео, Бразилия... разтоварването нормално си вървеше, дежурно-вахтена служба, работа, проверки от бреговите служби, надвечер излизане до „махлата”, така моряците от БМФ по домашному наричат кварталчетата по целия свят, близо до портала...
та в един нормален, на пръв поглед ден, от сутринта започна да се промъква покрай слуха ни и в разговорите думичката „торнадо”, бяхме я чули в прогнозата за времето по телевизията сутринта, на закуска... на брега също забеляза се раздвижване, около 11 часа на борда дойде стивадорът и ни извести, че разтоварването временно се преустановява, заради очакване на торнадо... затворихме капаците на хамбарите, пуснахме допълнително швартови въжета от носа и кърмата, засилихме отоплението на главния двигател...
на брега крановете спряха работа, събраха се на двойка, вдигнаха стрелите си и се захванаха една за друга, здраво стегнати, прегърнати в очакване... кеят опустя... всички чакахме торнадото, областта, градът,
пристанището, ние... стояхме пред телевизорите и го наблюдавахме къде вилнее, даваха го непрекъснато как се движи и накъде евенуално ще поеме... след обед с капитана се разхождахме по кея, покрай кораба, но в един момент си казахме „кръгом” и забързахме обратно, небето на запад потъмняваше, скоро стана черно...
качвахме се по трапа, когато първите капки забарабаниха по палубата... изля се страхотен дъжд, тежък, продължителен... самото торнадо не ни удари, размина ни и се „удави” в морето, но и до сега си спомням телевизионния екран, напрегнатият метеоролог съобщаващ за хаотичното му движение около Балтимор и за тревогата, която витаеше наоколо... сега,
пишейки тия редове, си спомних, че вечерта, когато дъждът блъскаше зад борда, си говорехме на планцера с група моряци, та от дума на дума установих, че с един от тях живеем в един блок, съседни входове, а бяхме заедно на борда вече месец...
даааа, урбанизация... който не ми е свикнал на писанията, ще се учуди, че ще продължа с една друга следобедна историйка, но сетих се за нея сега, разхождайки се навън и спомняйки си за престоят ни в Балтимор през този юлски месец на 2004-та... а може и да я забравя
...та, един следобед отидохме с капитана до историческия мемориал, разположен край града... беше мемориал на битките им за независимост срещу англичаните... големи морави с дървета и чисти алеи, оръдията, с които са обстрелвали британските кораби... артилерийски форт в естествен вид, кръгово разположен, портал, спални помещения, имаше и звукови записи вътре, лазарет, щаб, погреб за барут с дебели стени, конюшна... в средата на форта, на плаца, пилон с американското знаме...
слънцето падаше на запад, бяхме ние двамата с капитана, едно семейство с две деца и гидове с военни униформи от времето на битките... в един момент двама от униформените се приближиха до семейството и ги поканиха заедно флага да свалят... всички застанахме мирно, химнът,
синьочервеният звезден флаг свален е и грижовно сгънат от семейството с двете деца,
ние с капитана се спогледахме и си мислехме за едно и също нещо, за нашите си български нрави и традиции, особено в последните години... да-аа... сега спирам да ви пиша, за да не избяга и писменото ми торнадо в морето...

Иван АДАМОВ
гр. Варна
2010 г.


„Околчица“ маневрира със съдействието на влекачите Rowangarth и Phoenix в South Shields Tyneside, Англия на 7 февруари 2009 г. Фотограф: Neil С McBride. Източник: http://www.shipspotting.com/