НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РАЗОРЕНИЕТО НА ДЕВНЯ ПО ВРЕМЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА
ВОЙНА ОТ 1828-1829 ГОДИНА

През 1828 г. Русия е решила да окаже помощ на православна Гърция в нейната война за национална независимост и е обявявила война на Османската империя (14/26 април 1828 г.). Това е война в защита на гръцката кауза. Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Турция е победена и войната завършва с Адрианополския (Одринския) мирен договор от 2/14 септември 1829 г. В договора България и българите като народ, взел активно участие във военните действия, въобще не са споменати. Българите не получават нищо - само хиляди чумави гробове [1], разрушени и обезлюдени селища [2]. Девня е едно от тях.
По време на войната Девня има важно значение за руската армия - през нея минава най-късият път от Шумен, където е съсредоточена 40-хилядна турска армия начело със сераскер Хюсеин паша, за Варна, с 15-хиляден гарнизон начело с Юсуф паша, обсадена от руската армия. В писмо от 6/18 септември 1828 г. до граф Дибич, император Николай I, на борда на адмиралтейския кораб „Париж“ във Варненския залив, пише: „Така или иначе Девно [Девня] е толкова важен за нас, че трябва да го удържим до последна възможност“ [3].
В писмо от 7/19 септември 1828 г. до император Николай I, граф Дибич от руския лагер при Шумен, пише: „Деллингсгаузен [4] пишет нам, что Ваше Величество приказали ему находиться у Девненской мельницы, что, повидимому, свидтельствует о желании Вашем оставить его у этого пункта“ [5].
Руската армия преминава река Дунав при Сату ноу (между Исакча и Тулча) на 27 май 1828 г. и навлиза в Добруджа. Българските (християнските) села са разграбвани и опустошавани от воюващите армии. В началото на настъплението на руските войски турските власти изселват почти всички жители на Добруджа с добитъка и имуществото им [6]. Турската армия и башибозук прилага тактиката на „опожарената земя“. „...местные жители бросали свои жилища и увозили с собой все, что могло служить для пропитания войск; колодцы и фонтаны, которых и так в стран было мало, по большей части были попорчены, а во многих мстах их забрасывали трупами животных...“ [7].

Пълния текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.


Генерал-майор Иван Иванович Жиров - командир на отряд от три донски казашки полка (на подполковник Золотарев, подполковник Александрин и подполковник Димитров), разграбили и разрушили, през зимата на 1828-1829 г., напуснатата от своите жители Девня.
Генерал-майор Василий Степанович Золотарев - командир на донски казашки полк.