НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
70 ГОДИНИ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА „КОН-ТИКИ“ (1947 -
2017)

На 7 август преди 70 години салът от балсови дървета „Кон-Тики“ засяда в рифовете на атола Рароя, френска Полинезия. Така завършва плаването, започнало на 28 април 1947 г. от пристанище Калао, Перу с екипаж от шестима мъже. За 101 дни с помощта на океанските течения и попътния вятър са изминати 4300 морски мили от изток на запад през Тихия океан. Целта на плаването е да докаже на практика теорията на Тур Хейердал, че жители на Южна Америка са заселили Полинезия. Книгата и филмът за плаването с „Кон-Тики“ правят организатора на експедицията Тур Хейердал известни по цял свят. Интересно е и мнението на хората от екипажа на сала за техния капитан.

Човекът от „Кон-Тики“
Кнут Хаугланд (23 септември 1917 - 25 декември 2009 ). По време на Втората световна война е активен участник в норвежкото партизанско съпротивително движение. През 1943 г. участва в диверсионна операция за саботиране на производството на тежка вода на територията на Норвегия. След края на войната служи във военната авиация и радиоелектронното разузнаване на Норвегия. Запознава се с Тур Хейердал през 1944 г. в тренировъчен лагер за парашутисти в Англия. През 1947 г. участва като радиотехник в експедицията на Тур Хейердал със сала Кон Тики от Перу през Тихия океан до Полинезия. Директор на музея „Кон-Тики“ в Осло от 1950 до 1990 г.

- Въпреки, че се чувствах уморен от войната и нервите ми бяха обтегнати, все пак някак си съумявах да водя спокоен армейски живот до деня, в който пристигна телеграма от Лима. Тя беше изпратена от Тур Хейердал, с който се запознах и сприятелих в Англия по време на войната, докато бяхме заедно в една група парашутисти-радисти. „Подготвям се да потегля на дървен сал през Тихия океан, за да докажа теорията за заселването на южните морета от преселници от Перу - беше телеграфирал Хейердал - Искаш ли да участваш? Гарантирам единствено безплатно пътуване до Перу, а също и използване по предназначение на твоите технически знания по време на плаването. Отговори незабавно.“
- „Това е отлично за освобождаване от напрежението“ си помислих аз, отидох при началството и поисках два месеца отпуск почивка, за да си лекувам нервите. А на следващия ден телеграфирах: „Съгласен. Точка. Хаугланд“… По-нататък е известно. Наистина, наложи се да удължа отпуската - ние бяхме сто и един дни на „Кон-Тики“… Но моите нерви се успокоиха… Станах отново нормален… Знаете ли, нещо велико е да смениш професията си за известно време…
- Решаваща роля в такива начинания играе ръководителят, който даже с лош екипаж може да направи много. Хейердал е прекрасен организатор… Примерно Амундсен е считал, че за успеха в подобни експедиции трябва винаги да има дистанция между командира и подчинените. И на „Фрам“ и на „Мод“ всички са били на „Вие“ с него. При нас нямаше нищо подобно. Всички бяхме на „Ти“. Чували сме за строгите закони на древногръцкия владетел Драконт, но знаете ли, законите на Хейердал на борда на сала бяха по-страшни, той не е писал за всичко в книгата. Така например най-важният закон беше забраната на кавги за провинения или грешки, извършени предния ден, даже дори на спомена за тях. Ако все пак някой, нарушавайки този закон, споменаваше за нещо отминало, на него дружно му затваряха устата… В последните четиринадесет дни беше забранено да се говори за жени. Когато се върнах на сала от проучването на първия достигнат от нас полинезийски остров, разказах на другите как съм разговарял до насита с красивите момичета-островитянки. Това си


Кнут Хаугланд (23 септември 1917 - 25 декември 2009 ).
Кнут Хаугланд по време на Втората световна война.
Кнут Хаугланд на върха на мачтата на „Кон Тики“.
„Кон Тики“.
беше грубо нарушаване на втория закон на Хейердал. Направих го само, за да подразня Торстейн, който преживяваше най-тежко от всички нас тази забрана. Щастливи от успешното достигане до Полинезия, другите все пак ми простиха това провинение. Ние не само не се изпокарахме на сала  -  все пак за сто и един дни на такова малко пространство може да намразиш някой от другите около тебе - а, напротив, станахме още по-големи приятели.
- Сега, когато ние се събираме заедно, си говорим не за „Кон Тики“, а за това как е продължил след това живота на всеки от нас. В интерес на истината рядко ни се отдава да се събираме. Ерик Хаселберг напусна цивилизацията. Той е не само щурман, но и доста талантлив художник. Той си купи яхта, която кръсти „Тики“ и заедно с Лиса-съпругата му, дъщеря им Ана-Карин и останалото домочадие живеят на борда, плавайки покрай бреговете на Средиземно море. Херман Уатцингер, заместник-капитан на „Кон Тики“ отиде да живее в Перу. Там той работи като инженер, специалист по хладилна техника и едновременно с това е генерален консул на Норвегия. Нашият телеграфист Торнстейн Рабе след експедицията отиде на един остров отвъд полярния кръг, където работи като радиооператор. Не се ожени, не сви гнездо. Бенг Даниелсон е в Таити. За разлика от Торнстейн, е женен. Неотдавна той получи в Упсала докторска степен по етнография. Цяла година Бенг живя на остров Рароя, където течението изхвърли нашия сал. Там написа интересна книга за острова и неговите жители. Хейердал сега живее в Италия. Mоже би ще се запитате, защо точно там? Тур толкова много и дълго е бил в южните океани, че в Норвегия, вероятно на него сега му се струва студено… Освен това ще трябва скоро да пише книга, за да спечели пари за новата експедиция. А тука популярността му пречи, има безброй посетители… Та той и предишната книга написа, за да покрие разходите си за експедицията със сала - няколко хиляди крони дълг - и да събере средства за следващата. Археологическото проучване на остров Пасха. А то струваше толкова много, че той затъна до уши в нови дългове… И строителството на музея, и пренасянето на експонатите - всичко стана със заеми… За всичко това нямаше помощ нито от кметството, нито от който и да е друг. Тур сам построи частен музей. Ще попитате имаше ли държавата участие в създаването на този музей? Да… поиска данък за неговата постройка.
- На сала, когато още не се знаеше дали ще доплуваме или не, ние решихме ако имаме късмет и оцелеем, да създадем този музей, всички приходи от който да отиват за финансиране на студентски експериментални работи. Ако всичко продължава така, то, когато изплатим дълговете, след година или две вече ще можем да дадем първите субсидии на студенти. Всичко, което Хейердал притежаваше, заедно с хонорара за книгата той вложи в експедицията. Ако се беше случила някаква авария или книгата „Аку-Аку“ нямаше успех, той щеше да банкрутира… Това е в неговия характер - да залага едновременно всичко на карта.


Генадий Фиш. Сб. Заедно с Норвегия. Москва, 1963
Превод: Теодор Роков, Варна
Фотографии: дигитален архив на музея „Кон-Тики“, Осло, Норвегия
www.kon-tiki.no