НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В ЛОНДИНИУМ 2 000 ГОДИНИ СЛЕД РИМЛЯНИТЕ:
МЕЖДУ ДВА АТЕНТАТА И ЕДИН БРЕКЗИТ

На стари години и аз сколасах да видя Лондон. „Нищо особено”, както казва един приятел. „Само дето са имали 400 години повече от нас да косят тревата пред Бъкингамския дворец”.
Тези „само” 400 години се чувстват навсякъде. И трудничко се наваксват. Иначе британците си живеят живота и много-много не ги е еня нито за Брекзита, нито за атентатите. През 1940-1941 г. са устояли срещу Луфтвафе, та сега ли!
На втория ден след пристигането ни в съседния квартал имаше атентат. Никой нищо не разбра. Полицията отцепи района, затвори метрото и след инцидента съобщи, че атентаторът е арестуван. Но пред парламента се разхождат тежковъоръжени полицаи с насочени надолу и готови за стрелба автомати. От покривите на големите сгради надничат цивилни физиономии, които не са коминочистачи, а снайперисти. Хеликоптери и дронове на Специалните части целодневно кръжат над мегаполиса и усърдно снимат хора, коли и масови прояви.
И българи, и англичани, съжаляват за неразумния порив на милиони британци да напуснат обединена Европа. Мъдрата нация позволи да бъде подлъгана от педали като Борис Джонсън и Найджъл Фараж и сега ще затяга коланите и ще се пържи в собствения сос от национален егоизъм и викторианска надменност.
Може би за първи път след края на Втората световна война нацията се оказа без истински водачи. Симпатичният Дейвид Камерън се провали с импотентен оптимизъм и остави на страната си тъжни перспективи. Тереза Мей се опитва да наподобява баронеса Тачър, но засега го докарва само до Цецка Цачева от епохата на ранния ГЕРБ (първото правителство на др. Б. Борисов).
Многомилионният град тъне в зеленина, в забързан непукизъм и обиграна толерантност. „Никому не пречи! Не се офлянквай! Ако имаш какво да покажеш, давай сега, че бързаме!” На Пикадили свирят улични музиканти, които биха направили чест на всеки световен рок-фестивал. Тълпи от хора изчезват в бездната на метрото или се изсипват оттам без блъсканици и скандали, с отиграната рутина на футболни запалянковци. Учтиви полицаи спокойно повтарят обяснението си, ако не ги разбереш от


В Морския музей са събрани десетки фигури, стояли на носа на кораби от миналите векове, за да ги пазят от зли сили и да им сочат курса към родния бряг.
„Къти Сарк”
първия път. Претъпкани пъбове с чудесна бира „Карлинг” („Гинес” е доста скъпа), соленички мезета и липса на свободни места те примамват с прохладния си уют и нашепват да поръчаш втора, че и трета бира.
Ако при всяка поръчка пресмяташ колко ти струва удоволствието при курс на паунда 1:2,3-2,4, значи да си отровиш пътешествието. По-добре си стой в пансиона и събирай картички. Ако обявиш личен курс 1:1, картината става далеч по-приемлива.
Винаги съм харесвал британците заради мрачния хумор и самоиронията им, за морските традиции и адмирал Нелсън, за стоицизма и футбола, за парламентаризма и Шекспир, за излъчването на ненакърнимо достойнство и за Кромуел, за съвременния дух в киното и делничната мода, за „Лед Зепелин”, „Дийп Пърпъл”, „Юрая Хийп”... Имаше още нещо важно, но в момента не си го спомням.
За пет дни не можеш да видиш и стотна от онова, което искаш. Няколко музея, разходка до Гринуич, обиколка върху откритата платформа на туристически омнибус. Толкоз. Темза тече все така спокойна, пълноводна и кафява от тиня. „Къти Сарк” стои на вечна котва, а платната и вантите му разправят легенди. В Морския музей са събрани стотици експонати от флоти и кораби на целия свят. От оживялите камъни в Британския музей изскачат фараони и жреци от Древен Египет, древногръцки мислители, мореплаватели и войни, къдравобради владетели и магьосници от Ниневия, Асирия и Вавилон. ...

Пълния текст на политическия пътепис с автор Васил ДАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.