НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЩУРВАЛНА КУТИЯ ОТ „КОЛХИДА“ („ПЕРНАЧ”)
(История, в която участват няколко човека)
Авторът на материала „Колхида” не е „Донската Аврора” [2] Веселин Венков разказва как през 1973 г. при едно спускане на Черни нос попада на хубав артефакт  - щурвална кутия (тумба) от парно-ветроходната яхта. Направих справка в „Морской словарь” [4] и в „Тълковен речник по морско дело” [1], но за точното наименование на въпросния артефакт не намерих по-добър термин.  В един стар учебник, на вуйчо ми, от Морското на Негово Величество училище от 1938 г., написан от Койчо Георгиев [3] обаче попаднах на чертежи, които точно онагледяват находката. Според изобразеното на чертеж 176 се касае за кърмилна кутия, дублираща основната кърмилна машина, намираща се на летния мостик. По-подробно може за се разбере за какво става дума и от чертеж 179 от същият източник.
За да не объркам нещо, ще цитирам какво точно е писал  В. Венков [2]: „при едно мое самостоятелно гмуркане край Кара бурун попаднах на „Колхида”. След известно изследване на отломките открих щурвалната кутия (тумбата). Направена от бронз, на нея стоеше все още стрелката на аксиометъра и една фирмена табела... Реших да взема тумбата и да си ходя. Кутията беше тежка... Скоро и въздухът свърши. Минах на резерва. Оставих на дъното товара си и изплувах на повърхността. До брега имаше около 150 метра. Резервата нямаше да ми стигне. Спуснах се на дъното и реших да скрия находката си на добре защитено място. Огледах се. В синевата нещо чернееше. „Оказаха” се части от металният набор на кораб. На около метър над дъното здраво закрепих кутията между железата. Така ще бъде защитена от вълнение и от засипване с пясък. След това с помощта на водолазния нож и една подходяща тежест изсякох болчетата на табелата и оста на аксиометъра. Тях взех със себе си. След време, надявах се, да ги монтирам отново.”
Не си спомням точно кога, но В. Венков се похвали и ми показа стрелката на аксиометъра и табелката от щурвалната кутия и ми позволи да копирам 1:1 табелката. Разказа ми за мястото, на запад от останките на „Колхида”, където е оставил находката. Казах му, че районът ми е познат и че при удобен случай ще се опитам да намеря „скривалището” му. Между впрочем там наистина има останки от четвърти  (освен „Гайред и Мелли”, „Летящи” и „Колхида”) железен кораб. Капитанът на У/К „Дръзки” на Морския клуб на ДОСО Варна Стоян Кънев беше ми казвал името, но съм го забравил или отговаряше на турски кораб потънал на друго място.
Неусетно се изтърколиха 14 години. През 1987 г., като за последно, руснаците изпратиха да снимат и изследват останките от „Колхида” два екипа. Първият, от Кинохрониката в Ростов на Дон пристигна в началото на август. Директорът на Военноморския музей о.з. кап.І ранг доц. к.ист.н. Георги Антонов помоли официално с писмо Института по океанология за съдействие. Директорът на ИО проф. дтн инж. Здравко Белберов отпусна за целта м/к „Аргон” и заповяда аз да обеспечавам експедицията с необходимата подводна техника и с лично участие. След това през октомври 1987 г. пристигна нова група от Областния музей в Ростов на Дон. Те издействаха съдействието на УПМКАП Варна и заминахме за Черни нос със спасителния кораб „Нептун”. Водех ги отново аз. Естествено в присъствието на съветски колеги и сътрудници на Военноморскя музей не можех да се отклоня от основното петно с останките на „Колхида”, за да търся щурвалната кутия.
В началото на ноември 1987 г. пък от редакцията на в-к „Полет” издействаха ново отиване на „Колхида”. Заминахме с НИК „Изследовател” за Черни нос. Тогава именно ми остана време да отскоча да потърся „скривалището” на В. Венков. Намерих го. То беше на едно „възвишение” над основното дъно, осеяно с железни отпадъци, и мястото беше белязано с няколко забити ръждясали тръби (леери). Извадих щурвалната тумба с надувния балон (парашут). Във Варна, преди да я предам във Военноморския музей (Квитанция № 2214 и Протокол № 129 от 9.ХІ.1987 г.), я показах на откривателя й Веселин Венков и направихме снимки, включително аранжирани с табелката и стрелката на аксиометъра (Нямаше начин да я подаря на Венков. На борда на НИК „Изследовател” също бяха снимали щурвалната кутия  и в Музея вече очакваха находката).
Интересното в цялата тази история [5] е, че още един подводен плувец - инж. Ангелин Георгиев, който няколко лета под ред вадеше рапани на Черни нос,  знаел за „скривалището” на щурвалната кутия.


„Копие” на фирмената табелка 1:1.
Изглед на щурвалната кутия от долу.
Изглед на щурвалната кутия аранжирана с табелката и стрелката на аксиометъра (секторът с деленията на отклонението на руля липсва).
Фиг. 176 показва дублираща кърмилна машина на летен (команден) мостик.
Фиг. 179 показва устройството и компановката на щурвална (кърмилна) кутия.
-Ти ли  - пита ме - извади щурвалната кутия?
-Аз. Защо, нещо лошо ли съм направил? - му отговарям.
-Не. Аз я знаех от колко време и все не можах да се организирам да я извадя. - отговаря А. Георгиев.
В крайна сметка този интересен артефакт остана „осакатен”, не можа да бъде реставриран в оригиналния си вид, но знае ли човек - може пък Венков да реши да се раздели с артефактите, които притежава и „да ги монтира отново” на мястото им, като фамозната щурвална кутия най-сетне да бъде  експонирана във  Военноморския музей.

Литература:
[1] Бойчев, В., С. Стоянов. 1980. Тълковен речник по морско дело. ДИ „Техника” София, с. 428.
[2] Венков, В. 2004. „Колхида” не е „Донската Аврора”. В: Морски вестник, 19 май. 2004, с. 13.
[3] Георгиев, К. 1938. Корабни парни машини и корабни спомагателни механизми. Печатница „Морска и речна отбрана” Варна, с. 200-202.
[4] Морской словарь. 1959. Военное издательство, Москва, том ІІ, с. 400-401.
[5] Траянов, Т. 2008. Тайните на морското дъно. Издателска къща „Морски свят”, Варна, с. 68 - 73.
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ