НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СРАБОТВАНЕ НА ПОРЕДНИЯ НОВ ЕКИПАЖ НА
ЯХТАТА „СВЕТЛА”...


(Из „Ветроходни лакърдии”…историйки пълни със скъсани стаксели и гроти,въжета и нещо,без което ветроходците просто няма да ви обърнат никакво внимание,плаване с крен минимум 45 градуса,свиреп вятър и вълна, а после в залива, на котва, рибен улов от около и над 10 кг…)

...бе късно вечерта, когато звънна брат ми: „Искаш ли утре да поплаваме…”… приех веднага, за мене винаги бе най-голямо удоволствие да изляза в морето, от юноша та до тия години на пенсиониран моряк от търговския флот… първи на утринния и огрян от топлото августовско слънце дървен кей ни посрещнаха бреговите кученца, весело въртящи опашки и говорещи нещо тяхно си с брат ми… и там, на края на кея леко се полюшваше и нашата красавица, бялосинята, със закръглена кърма яхта… явно конструкторът е бил Рубенсов фен… първо й свалихме бялото фередже, чохъл обхващаш лакираните с голяма любов от брат ми страни на рубката… а ето, че и екипажът лека-полека взе да се събира, екипаж на роднинска основа, деца, племеници и германска гражданка, приятелка на единия от салагите… като всеки събиращ се екипаж естествено, че липсваше един… позвънихме му, оказа се, че чакал пред блока си някой да го вземе…
как да е, след малко цъфна и той на кея… наскачахме на борда всичките, като аз, стъпвайки на кърмата, успях за „Здрасти” със „Светла” доста сполучливо да си „светна” главата в тентата… шкиперът ни разпредели длъжностите, на мен се падна престижното „носови моряк” (на края горчиво щях да съжалявам за тази си длъжност,
задължаваща ме да стоя на носа, подобно на китобоец, с дълга канджа в ръка и бомбардиран от всякъде с команди, коя от коя по-сурова и категорична), единият племеник бе назначен за бордови моряк, каквото и да значеше това, шкиперът не даваше много разяснения, а другият бе определен за кърмови моряк, германската гражданка получи гордото „Главен корабен готвач”, макар на по-късен етап да се установи, че никой не е донесъл ни пържоли, ни поне шишчета… бяхме готови за отплаване…
шкиперът малко прибързано ми обясни някои тънкости в управлението и маневрирането, снехме се без проблеми и поехме към слънцето… на изток… винаги ми е било особено приятно излизането от пристанището, преминаването покрай фара,
първите тежки вълни с пропадането под нозете, поздрав от откритото море…
временцето бе лятно августовско, „мазна” вълна от изток, вятър неориентиран,
преминаващ от брегови в морски бриз… след вълнолома здраво се разклати, но високият нос и бордове не позволяваха намокряне… част от екипажа започнаха да гледат като ударени с мокър парцал, определено погледите им се разцентроваха… по едно време един от тях се приближи и с тихо, треперещо гласче ме заразпитва дали можем да се обърнем… внесох известно успокоение с думите, че шкиперът е построил една наистина  корава яхта с тежък и здрав кил и сме много, ама много далече от подобно явление...
добавих му, че при всяко заклащане и изправяне си действат физични закони, а не някакви случайни прищявки на съдбата, но от погледа му останах с убеждението, че това с физичните закони не му е прозвучало особено убедително… карахме така, щормовайки срещу вълната, до към траверс на Галата… там шкиперът прецени, че ако продължим към Варненския бряг и курортите на част от екипажа съвсем щеше да им се разфокусира хоризонта и като така ми разпореди да вляза и да укрепя материалната част в рубката, после даде „Пълен напред” на двигателя и с майсторски поворот от около 180 градуса се насочихме към Варненското езеро… някъде там след моста на траверс с рибното заведение, което предположи разговор за ядене и пиене, разбрахме две жестоки истини… първата, по-сериозната бе, че последният дошъл на борда племеник бе купил безалкохолна бира… това здраво ни разтърси, не можеше да бъде, та след нея следваха електронните цигари и надуваемите изделия… бордовият моряк знаеше съдбата си и тя бе, че щеше да бъде изхвърлен зад борда заедно с безалкохолната си бира… шкиперът си скубеше косите странично и не можеше да проумее случилото се… втората жестока бе, че никой не бе взел пържоли, кроасани да,
грозде да, праскови да, скара не…потресаващо… как да е шкиперът лека полека излезе от нервния потрес, в който бе изпаднал, а може би бе и още в шок, защото отмени изхвърлянето на бордовия и дори изкара от запасите си по едно уиски с дъх на пушек…
пийнахме по малко и криво-ляво дойдохме на себе си… плавахме из езерото, тихото,
спокойно езеро… тръстиките… спомних си как като юноши с малките дървени яхтички „Пират” засядахме из тях, с мъка се отскубвахме от тинята… ето я и базата на вертолетите „Чайка”… споменът ме върна пак по същите времена… плавахме с един приятел, сега капитан, в един от „Пират”-ите, наближихме предупредителните вехи,
подминахме ги и тогава часовият от брега се разфуча, вдигна оръжието и се развика „Към брега! Сваляйте платната!”… излязохме на пясъка, свалихме платната… дойде дежурният офицер, че като ни подкара с едни изрази, брях... „Като ви опъна по един шамар само на пирати ще ми станете… марш обратно и втори път да не сте припарили насам!”… спомени, спомени…плаваме обратно, на дълъг югоизточен галс и къс контрагалс на североизток… лафче… „Нощното плаване сигурно е много романтично”,
изцепва се един от салагите… и веднага в главата ми изплува едно нощно плаване с дървения „Вапцаров”, придружаващ кораб и няколко „Дракон”-а с курсанти и офицери от Морското… бяхме някъде около Емине след полунощ и нещо с буксирите се бе оплескало, та голямо блъскане, ревове, крясъци и неромантично словоизлияние бе…
бяхме отново в канала към КРЗ… тука пък пред очите ми изникна спомена как веднъж с рейдовата лодка ни нацели в борда заводският влекач „Бенковски”, буквално си качи носа върху фалшборда, моряците избягахме на другия борд… заемаме местата си,


Яхтата „Светла“.
Талисманът на яхтата: момиче с бански и плажна топка.
Шкиперът Тодор Адамов, в ляво, е обсебил всички престижни длъжности на борда: „капитан, шеф механик и свръзки“, от дясно е брат му Иван Адамов, изпълняващ в момента длъжността „носови моряк“, знаете в търговския флот тия на бака обират всички ругатни по време на маневра от мостика и от брега ...
Бордовият моряк в сладко лафче с кърмовия моряк, който пък е прегърнал германската гражданка... докато салагите се хилят, „старите кучета“ бухат ходова вахта в рубката ...
„Пред нас са блеснали“... водите на Варненския залив.
Една добра гледна точка. За тези, които са на „ти“ с морето.
Фарът, който винаги ни изпраща и посреща.
Още една добра гледна точка. Но не за всеки фотограф.
Езеро, езеро, но и тук можеш да вдигнеш ветрило.
задачите са разпределени… аз като носови бях длъжен с канджата да хвана въжето от бочката към брега, бордовият моряк ме дублираше… шкиперът каза: „Хващате въжето и после може да си пием кафето”, демек това бе най-важното… имаше и награда, бутилка уиски от запасите на боса…е, досещате се…хванах въжето, но не успях да го удържа…и се започна една, не е за разправяне… по едно време до мене цъфна германската гражданка и тя помага да се задържаме за съседния катер… швартовахме се… шкиперът, вече спокоен, изкара по една нормална бира (а бе, пустите му шкипери, по цял свят са едни и същи… няма шкипер, който да няма пиячка, цигари и кафе…ей го и нашият, имал е алкохолна бира, а още малко щяхме да изхвърлим зад борда бедния бордови моряк с безалкохолната…) … лафче в кокпика, раздяла… питаме шкипера кога ще плаваме отново, а той се усмихва като Мона Лиза и мълчи…

Иван АДАМОВ
27 август, 2017 г.
Варна,
„Златни пясъци”