НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИ, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД (ПИСМО ДО ВСИЧКИ ВОEВОДИ)
Уважаеми нотабили, генералисимуси, мореплаватели и политически съветници, бонзи, огнеборци, асове, и почитатели на Първата дама, Отечеството ни не е в опасност! Последният доклад на Високата порта за състоянието на войската и за целокупните ни отбранителни способности си е жива мъка, но да сте видяли някой да си е посипал главата с пепел! Нищо подобно, дори четем, че едва една четвърт от народонаселението е готово при нужда да се събере на бойното поле - и то само на думи. А условията в славните ни военни формирования били мизерия, старинни оръжия и бронирани бракми се валяли по складове и полигони, бойните самолети си кротували по стоянките, а ракетите на ракетните ни фрегати някой ги бил скрил от лоши очи. Но присъщите задачи се изпълнявали - в условия на висок риск и на ръба на компромиса. На всичкото отгоре, предстои да се усвоява едно „важно изкуство“ - по президентски почин офицерите да се научат да работят с политическото ръководство.
Не ни е за сефте, нали помните, „измокрен, гладен, уморен…“ и пак бил готов да литне в бой за бащин край. Обаче накъде ще полетим, за истинския курс нещо знае ли се? Защото компасният, който невинно ни задавате, май води към голяма беля.
Дали няма да е по-добре да не шаваме много, ще си градим огради по границата, ще пращаме по някой друг взвод на летището в Кандахар, ще стреляме стари димки в Шабла и на Ново село, и ще организираме VIP мероприятия по морето. От време на време старшият Огнеборец ще се изцепва по телевизията, че грешни пари за самолети и корвети току така няма да даде. Какво му е страшното, брат ми, къде я виждаш тази опасност за Отечеството! Само онези, които са в строя, ще трябва да се примирят, че мизерията ще е още по-голяма, гуми и акумулатори за автомобилите няма откъде, пунктовете за базиране никой няма да ни ги открадне, а читави желаещи да нахлузят „кубинките“ нещо не се виждат на хоризонта.
Тъкмо за онези с „кубинките“ ми е думата, драги нотабили. За тях „преди“ е периодът, в който са имали някакви очаквания и са избрали военната професия - всеки според чергата си. „По време“ една малка част бързо са разбрали, че не е за тях и са се разбягали, други са си изкарали срока по договора, а трети са на път да направят скромна кариера. Насред мизерията, на ръба на риска, на мисия, на плаване, по стрелби, все заради пустия суверенитет - и ето, че срок ти е изтекъл. От сержантите, а и от офицерския състав далеч не всички ще дочакат под знамената онези заветни 53 г., които дават право на пенсия. Със съзнание, че „стига толкова!“ си вземат обезщетенията, прословутите „шапки с пари“, заради които ги мрази целокупният български протестър и тръгват да правят гражданска кариера.
А защо военнослужещите да не могат да поискат да се сложи край на това безобразие? Дали не е възможно да се консолидира общност, до която да не може да се докопа с нечисти ръце далавераджията-концесионер?
След като те засипах с клишета, драги читателю, обещавам за периода „след“ да кажа неща, които е хубаво и воеводите да знаят. Ама другия път.

ЯНЧО, трам тарарам

P.S.
Разговор на няколко очи: „Не можеш да си представиш какво беше, като ни хранеше фирма! Правят „заменка“, вместо пържола - „Русенско варено“. И вместо три пържоли, тропват да се сервират пакетирани три кутийки, а на опаковката дори не е махнат надписът, че третата е бонус“!


Шарж: Туко Рамирез Ел Команданте