НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИ, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД – 2 (ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПИСМОТО ДО ВСИЧКИ ВОEВОДИ)
Продължение на: 10 септември 2017 г. Преди, по време и след (Писмо до всички воeводи)

Уважаеми нотабили, както знаете, службата във войската е поприще за млади хора. Мнозина я оставят рано-рано, повече от половината сержанти и офицери я напускат на възраст около 42 години. Отечеството може и да не е в опасност, но те са насадени върху таралежа с най-скъпото си. Аман, помагайте да му се подрежат бодлите! Най-големият баш преди седмица го каза право куме та в очи: „В обозримо бъдеще няма да бъде повишен социалният статус на военнослужещите и на цивилните служители, така както вие очаквате това да стане - равнопоставено на високата степен на риск, труд и отговорност…“.
Майната му на социалния статус, ама вика, че рискът при изпълнение на служебните задължения щял да се повишава. Обаче, вика, военната експертиза да вземе да се разбере с онези от политическото ръководство, защото така не можело да продължава. Представяш ли си, брат ми, как някой шушне на ухото на министъра, а най-близко стоящият фелдмаршал казва „Я говорете по-силно, да разберем и ние какво сте намислили!“.
Сакралните думи за жертвоготовност и себеотрицание не вървят когато „обществениците“ са готови на всякакви жертви, за да правят пари. Най-големият баш приказвал тези неща на офицерството във Военна академия и все едно, че им е казал: „Цакат ви, всичките ви цакат! Аз ви прецаках с красни обещания, политиците ви цакат, че от вас няма файда, а вие самите се цакате, че седите насреща ми като първескини!“
Нейсе, запуши я, ама при цялото нямане, държавните хора са се погрижили да се дава по някоя пара на войника на изпроводяк, като компенсация за риска и несгодите. Нарича се „обезщетение“, сума щети отнесохте, ама ето ви за всяка година под знамената по една заплатка, да ни помните с добро. В другите ведомства не му цепят басма и дават корави бонуси, и коледни надбавки, във войската ги сбират, та да разлайват кучетата и простият народ да им завижда, и да ги псува.
Само това да беше, брат ми, и друг конфуз идва „после“. Светът обича оптимистите и по някое време нашите хора събличат униформата и тръгват да се трудят при нови чорбаджии. Предполага се, че като навършат онези прословути 53 г., ще могат да съберат накуп осигурителния си стаж и да се пенсионират. Тогава чорбаджията е в правото си да им посочи новия сайбия, Кодекса на труда, където пише, че работещите пенсионери се уволняват по негова преценка и без церемонии. Те обаче знаят, че като са придобили право на пенсия, могат да го напуснат дори без предизвестие, а ако са работили при него повече от 10 години, ще им изплати шест брутни заплати (вж. чл. 222, ал. 3 от КТ).
Да, ама не! Поискал си един такъв (само един ли?) дължимото, а чорбаджията му казал, че той вече си го е получил, като обезщетение от „военните“.
- Нерде Ямбол, нерде Стамбул, в Закона за отбраната няма една дума за пенсия! Като си отивах, никой не ме пита кога имам намерение да се пенсионирам, дадоха ми компенсации за риска, за несгодите, за мизерията, за лишаването ми от граждански права, урока за „привилегиите“ нали вече го минавахме!
- Така ли - казал чорбаджията - я да видим сега какво ще каже Високият съд!
Ето как се е произнесъл съдът:
Той е намерил, че обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е израз на благодарност, която работодателят дължи на дългогодишните си работници. (Дори на тези, които не са стояли извънредно на работното си място, не са си морили краката и не са направили открития, достойни за Нобелова награда). „…Действително, по смисъла на чл. 222, ал. 3 от КТ …  той (молителят – бел. авт. ) има право на обезщетение от работодателя … Действително няма изрична норма, която да го забранява, след като вече е получено обезщетение по чл. 237, ал.1 от ЗОВСРБ*. От друга страна обаче липсва и регламентация, даваща право на едно и също лице да получи както обезщетение по чл. 237, ал.1 от ЗОВСРБ, изплатено му именно с оглед прекратяване на Договор за кадрова военна служба (ДКВС)… така и  обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ“.
Хайде да познаете, какво присъжда съдът по жалби от бивши военнослужещи с повече от 10 години стаж при нов работодател (не само този) и кой ще бъде прецаканият, чорбаджията, или слугата!
Когото са го цакали, брат ми, пак ще го цакат, това е сигурно като гравитацията! Как ли ще реагира Войводата-министър, ако го помоля за служебна бележка, че обезщетението по чл. 237, ал. 1 от Закона за отбраната няма връзка с подвизите ми по Кодекса на труда. За да стане прецедент и да се знае кой  кого цака в тази държава.
*Чл. 237. (1) ЗОВСРБ: Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

ЯНЧО, трам тарарам

P.S.
Уважаеми господин Министър, ако един пийнал несретник, уволнен от войската преди 30 години, извади пистолет в селската кръчма, вестниците пишат „един бивш военен“ - с презумцията, че няма бивш негър.
Ето и аз, като „бивш военен“, се обръщам към Вас с молба да ми издадете извинителна бележка, че обезщетението по чл. 237, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили не покрива правото по чл. 222, ал. 3 на Кодекса на труда. Която да послужи на всички, които в „обозримо бъдеще“ могат да имат проблеми с работодателите си. Може и да не им послужи, но все пак, хубаво е да се знае откъде иде огънят, да не се окаже, че е „приятелски“.
А вие, славни войскари, няма какво да си говорите с политиците, те така или иначе ще ви излъжат. Искайте прозрачност, искайте оперативно оповестяване на тези решения, за които е поискана военна експертиза, а политическото ръководство е решило друго. Настоявайте за реципрочност – колкото войници по-малко от щата има в строя, същият процент щатове да останат незаети в министерската бюрокрация. Не се хващайте на уловката с „обезщетенията“, която всеки бюрократ може да ви поднесе! Искайте механизми за контрол, за да не се назначават на възлови длъжности курвите на шефа! Искайте да знаете защо за един има, а за други няма. Искайте експертни разговори за приоритетите, искайте неустойки и компенсации за нереализирани програми, за ограничени права, за управленска некомпетентност, за непопълнение, за риск, за провалени обществени поръчки, за неспазване на правилници - за всичко!
Искайте да имате свои представители със статут навсякъде в системата, не някаква „легия“, а по модела на „Евромил“! Искайте целеви достъп до извънбюджетни средства! Искайте повече права за командирите, искайте работещи програми за реадаптация на уволнените.
Искайте и ще ви се даде!