НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТ ЕДИНИЯ ДО ДРУГИЯ БРЯГ - „МОИ ИСТИНИ“ НА КАПИТАН І РАНГ
ЦВЯТКО ДОНЧЕВ

И друг път съм писал за книги, издадени от мои приятели. Не е лесно, чувствал съм се ангажиран: хем да не обидя автора, хем да не обидя и читателите. Е, този път нямах никакви проблеми. Познавам капитан І ранг (вече о.з.) Цвятко Дончев от курсантските си години във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Това бе човекът, който първи ми подаде ръка и ме окуражи, че мечтата ми - да стана журналист в тогавашния флотски седмичен вестник „Димитровска вахта“ е реална. Но само с мечтаене не става... И години наред първият ми учител по практическа журналистика подкрепяше всеки мой опит, всяка крачка по този път, докато един ден, след четири години офицерска служба във ВМС, влязох в същата канцелария на редакцията и седнах на същото бюро, на което бе работил и той... И след десетилетия доживях до онзи момент, когато едва ли не си сменихме позициите. Аз станах този, който настояваше Цвятко да пише - вече за „Морски вестник“...
Но стига за мен, аз наистина не се чувствам задължен да пиша хвалебствия за новата книга на Цвятко: „Мои истини“. Ако прекаля с хвалбите, сигурен съм, че първи ще реагира той. Защото е непримирим не само към несправедливите критики и обвинения, но и към захаросаните фрази. Защото знае каква лоша услуга могат да направят те на този, когото се опитват да изкарат прекален светец. Защото, както пише Иван Сотиров в края на книгата, Цвятко преминава в най-добрия смисъл на думата „От единия до другия бряг“ - от момчето с отворени очи за света, през казармата и първите житейски бури, до солидния капитан І ранг, заемал възлови позиции в Министерството на отбраната, говорител на трима военни министри. И след всичко това - не загубил, а само печелил! Приятели, разбира се! Приятели, на които са посветени много страници от „Мои истини“. Интересни страници, наистина, защото Цвятко е не само добър разказвач, но и добър слушател.
Корицата на „Мои истини“ не случайно е чисто морска. Това не е само символика. От първото плаване в ученическите му години (от Русе до Измаил и обратно) до стотиците плавания в Черно и в Средиземно море като военен кореспондент на военните кораби, Цвятко трупа знания и опит, които по-късно защитава във Военната академия в София и я завършва с морска специалност. Затова за нас - неговите приятели-моряци, той няма нищо общо с „Панчаревския“ флот, а София е само негов „пристан“. Случва се така, че Цвятко тръгва към морето с не особено голяма охота, а напуска флотската служба с още по-голяма неохота, но житейските обстоятелства са неумолими... Затова той философски заключава, че за да се радваш и да оценяваш хубавите неща в живота, трябва да преминеш и през лошите. Затова част от нещата, които Цвятко е обобщил под общия знаменател „Мои истини“, са и мои истини. И не само мои.
Голямо достойнство на книгата е и „Галерията“ („Сред богатството със скъпи и значими в живота ми образи“). Този, който чете „Мои истини“, може спокойно да се прехвърля в края на книгата и да търси тези образи, за да се запознае с тях, или пък да си ги припомни. Така повествованието става още по-интересно.
Много ми се иска върху тази книга да ударя един печат - такъв, какъвто ни удряха преди години върху свидетелствата за завършен еди кой си клас от основното образование: „Не е последно!“ Иска ми се да вярвам, убеден съм, че Цвятко има още много неща, за които може да разкаже. Основание за това ми дава и написаното от него на втората корица: „Разни мисловни неща човъркат съзнанието ми днес. Има стойностни, и глупави, и безмислени, но нали са мои, кътам ги още“...
Атанас ПАНАЙОТОВ


ДОНЧЕВ, Цв. Мои истини, ИПК „Екобелан“ - Асеновград, 2017, ISBN - 978-619-7206-51-7, 332 с.