НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Pro Memoria:
РАДИСТЪТ РАДКО НАЧЕВ КОЛЕВ ОТПЛАВА В ОТВЪДНОТО
Подобно дим и прах в небето отиват всички люди клети.

На 27 август 2017 г. радистът от Параходство БМФ Радко Начев Колев беше повален от коварна болест и ни напусна на 74 години, като отплава към един по-добър свят. Днес (бел. ред. - вчера) минах край бившия му дом на ул. „Братя Миладинови” до ДСК Банка и видях некролога му. Бях неприятно изненадан.
Радко беше един добър специалист не само като корабен радиоператор, но и като радиотехник по поддръжката на корабната радиостанция. Колкото и да го описвам като радист, винаги ще пропусна нещо, но не мога да не спомена, че той беше един лъчезарен и весел човек. Радко беше душата на всяка компания и с добродушния си и весел нрав внасяше настроение сред екипажа.
Запознаването ми с него се случи  преди 39 години, през лятото на 1978 г., когато плавах като старши помощник на тогава новия кораб „Стефан Караджа” с капитан Стойчо Кузманов и главен механик Димитър Христов - Гената, и двамата отдавна покойници. Радко беше там началник на радиостанция. Още от онова време останах с много хубави впечатления от неговата работоспособност и характер. Там работих с него 5 месеца за един рейс до Далечния изток.
Втората ми среща с Радко Колев беше на кораба „Лиляна Димитрова”, където бях капитан от 23.05.1985 г. до 14.10.1985 г. Радко, който беше с правоспособност корабен радиотелеграфист 1-ви клас, беше отново началник на радиостанция. Тогава още нямаше GMDSS по корабите и в далечно плавене те бяха с двама радисти.
Тъжна работа е да се говори за колега и добър другар, който не е вече между нас. Поради този причина искам да споделя един весел спомен за него. Историята се разви на кораба „Лиляна Димитрова”. Бяхме чартирани за превоз на зърно от Хюстън, САЩ, за Варна. С пристигането ни в Хюстън, корабът беше „нападнат” от т.н. търговци на дребно, които идват на кораба и в моряшкия салет продават най-различни дребни стоки като колоди карти за игра, сенки за очи, слънчеви очила, часовници с подозрителен произход, радиокасетофони, кар стерео и др. Подобни джунджурии. Търговията позволяваше пазарене между страните.
Нашия първи пом. капитан (т.е. помполитът) не беше лош човек. Забравих му вече името, но беше бивш армейски офицер, който се е занимавал с шифрите. Това беше благодат за мене в ония години. Голяма част от работата ми, свързана с тая дейност, му я поверих и се освободих малко. Хобито на помполита беше едно малко шарено папагалче, което той държеше в кабината си в клетка и го хранеше с ябълки, слънчогледови семки и прочее, а то му се отблагодаряваше с чирикане, но не можеше да говори.
Така или иначе, помполитът го хвана крастата да пазарува на кораба от американските търговци и в крайна сметка това завърши с купуването на един касетофон - много модерна техника за онова време , която в България се намираше трудно. Разбира се, помолитът купи касетофонът за 50 или 60 долара, след внимателна консултация с радиста Радко. Последният му каза да внимава много и да не го включва в никакъв случай в корабната мрежа като поиска от търговеца европейски адаптор за нашите контакти на кораба - същите както у дома, в България. Обясни му още, че ел. мрежата в САЩ е 110 волта и го предупреди, че ако се опита да включи касетофона в корабната мрежа от 220 волта, трансформаторът му сигурно ще изгори.
Радко му каза още, че лесно може да преправи касетофонът на 220 волта.
Помполитът плати и получи касетофона с адаптор по европоиския стандрат и се отправи в кабината си, за да огледа новата си придобивка. Първото нещо, което направи, беше да надене европейския адаптер върху американския щепсел. Хей така, без да мисли много, помполитът решава да провери дали европейският адаптер на касетофона пасва на корабните контакти и го вмъква в един от тях. Трансформаторът на касетофона моментало изпушва и изгаря, защото в кабината на кораба контактите са 220 волта.
Започва тюхкане и чесане по главата. Отива помполита при Радко и му обяснява какво е направил. Радко, естествено, му напомня какво го е инструктирал, но белята вече е налице. Радко решава тук и на място да накаже глупака. Казва на помполита, че би му пренавил отново трансформатора, но няма никаква техническа документация за него и не знае колко са първичните и вторичните намотки на този малък прибор.
Обяснява на помполита, че има решение, но то е толкова трудоемко, че той не се наема с него. Помполитът естествено налапва въдицата, щото нали, решението е както котката на керемидите и босия в тръните. С две думи, Радко му предлага привечер да извади трафото, да му отреже напречно с ножовка бобините и помполита да си ги брои намотка по намотка. Преброяваш, казва Радко, девет жички и с десетата ги обвиваш на снопче. И така, жичка по жичка, снопче по снопче, помполитът брои на бюрото си. А Радко е почерпен по случай техническото решение с бутилка уиски от помполита. Седнал в неговата кабина, той си пие чашка след чашка, а помполитът брои ли брои жичка след жичка.
По едно време Радко баялдисъл от пиене, а помполитът със сълзящи и зачервени от броенето на жички очи, се поглеждат. Пийнал си порядъчно, Радко му казва да спре да брои, защото се е сетил как да му направи касетофона на 220 волта без трансформатор. Ще го направя с комбинация от диоди, без никакви жички, намотки и трансформатори.
На помполита му стана лошо, но уискито е вече изпито и на другия ден Радко на трезва глава му направи касетофонът за нула време на 220 волта. Той и без това беше планирал така да преправи всички купени в Хюстън касетофони, ама като има балами, които сами си го просят, защо не.
Съжалявам много, че нямам даже една снимка на Радко Колев.
Та такива работи за него. Бог да го прости и лека му пръст!

Орлин СТАНЧЕВ
капитан далечно плаване
Варна,
05.09.2017 г.


1985 г. На Пристанище Варна-изток разтоварват доставеното американско зърно, натоварено в Хюстън и доставено от моторния кораб „Лиляна Димитрова“.