НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЕНСКИ НЕСВЕТЕЩ НАВИГАЦИОНЕН ЗНАК (БИВШ СВЕТЕЩ
НАВИГАЦИОНЕН ЗНАК СВЕТИ АТАНАС)

Беленски несветещ навигационен знак (бивш Светещ навигационен знак Свети Атанас) е разположен на около 45 метра от края на нос Свети Атанас. Координати: 42 градуса 51,27` N; 27 градуса 54,13` E. Строителството му става през периода 1931 - 1932 г., а е запален за първи път на 25 юли 1932 г. Фаровата кула е еднотипна с тази на старата фарова кула в Несебър и на действащата фарова кула на Маслен нос, строени по същото време по германски проект. Аналогични конструкции съществуват и сега по крайбрежието на Балтийско море. Кулата е от зидан сиво-бял камък и е висока 5,2 метра. Първоначално оптиката е на фирмата Julius Pintsch и функционира на маслен газ (керосин), по-късно на ацетилен. С модернизацията през 1958 г. оптиката е електрифицирана, а по-късно е заменена със съветска фарова глава ЭМ-500. Съоръжението работи автоматично, без фаропазач.
До 1983 г. фаровата глава излъчва червена затъмняваща се светлина с периодичност от 6 секунди (светлина - 3 секунди, затъмнение - 3 секунди). Тази светлина се вижда на далечина от 10 мили. В „Известия до мореплавателите“ № 7 - 11 от 19 август 1983 г. Хидрографската служба на ВМС съобщава за промяна на светлинния сигнал - той отново е червен, но вече с периодичност от 7 секунди (светлина - 4 секунди, затъмнение - 3 секунди). Година след това, в „Известие до мореплавателите“ № 11 - 13 от 9 август 1984 г. става друга промяна: върху кулата на тогавашния фар е поставена ажурна метална надстройка, която отново променя характеристиките му. Височината на излъчваната светлина от основата на кулата става 10 метра, а от морското равнище - 38 метра. Далечината на видимост на излъчения светлинен сигнал през нощта става 12 мили.
След като фаровата кула престава да бъде в охраняваната зона на формированието на ВМС в град Бяла, Светещият навигационен знак (по новата класификация на Хидрографската служба на ВМС) Свети Атанас е трансформиран в Беленски несветещ навигационен знак и след 2004 г. постепенно започва да загубва своето значение за осигуряване на крайбрежното корабоплаване. Фаровата глава става експонат в градския исторически музей на Бяла, а фаровата кула е включена в атракционната зона с археологически разкопки.
Липсата на съгласуваност в действията на различните институции правят Беленския несветещ навигационен знак нещо като туристическа атракция, но и това е силно казано. Точно пред фаровата кула е издигната постройка и някогашният фар вече почти не се вижда от към морето. А издигнатата висока метална кула за радиолокационна станция на Граничната полиция вече спокойно може да служи за по-добър ориентир вместо Беленския несветещ навигационен знак.
Атанас ПАНАЙОТОВ


Поглед от юг към нос Свети Атанас, 2013 г. Дори и с металната надстройка, някогашният фар не може да мери ръст с кулата на радиолокационната станция на Граничната полиция. Снимка Иво Танев.
Разкопки от Средновековието, някогашна фарова кула от 1932 г. и действащо съоръжение от ХХІ век като туристическа атракция „три в едно“... Снимка автора
Фарът на нос Свети Атанас в годините, когато е бил сигурен навигационен ориентир за крайбрежното корабоплаване. Снимката е от архива на Хидрографската служба на ВМС.
Силует на фара на нос Свети Атанас, публикуван в издание на Хидрографската служба на ВМС през 1969 г.
Беленският (все още) светещ навигационен знак, представен във Фаровата книга от 1986 г.
Нос Свети Атанас от птичи поглед, 2005 г. Снимка Валентин Георгиев.
През 2013 г. фаровата глава все още стои върху металната надстройка на Беленския несветещ навигационен знак. Снимка Иво Танев.
Факсимиле от „Известия до мореплавателите“, в което се съобщава за промяна в характеристиките на Фар Свети Атанас през 1984 г.
Порасналите дървета и изградената постройка правят някогашната фарова кула невидима откъм изток, т.е. - неизползваема за нуждите на корабоплаването, 2016 г. Снимка автора
Някогашната фарова кула, поглед отблизо, 2016 г. Снимка автора