НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар


ЩО Е ДЕЙДВУД НА КОРАБ И ОЩЕ НЕЩО ЗА
„ТРЪБА НА СТИВЪН”, „ПРЕДНИЦА НА СТИВЪН”,
„ЗАДНИЦА НА СТИВЪН”, „ТРЪБА НА СТЕФАН” И
ДРУГИ ПРЕВОДАЧЕСКИ ХРУМКИ

При издирването на сведения за библиографията по български морски език, която подготвям от години, в българския форум „Modelistika” попаднах на понятийно-терминологичен спор на тема „дейдвуд” [1]. Той е започнат от участник с псевдоним АРР, който въз основа на немски източници отначало категорично твърди: „това просто е тръба на Стивън (подч., И.А.). Толкова ли е трудно да се проумее; или се нуждаете от помощ?” [2]. Е, за мой срам, не го проумявам.
За да разберете интереса ми към този преводачески въпрос, позволявам си да съобщя кратки автобиографични бележки. В началото на 1968 г. завърших корабно машиностроене и още през март с.г. започнах работа като конструктор в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт - Варна (НИПКИК), в отдел „Машинно- и електрообзавеждане”. Възложиха ми да отговарям за проектирането на корабните валопроводи и закрепването на главните двигатели и като конструктор (от 1971 г. - научен сътрудник) до април
Дейдвуд на кораб - Морской энциклопедический справочник. Том 1 А - Н. Ленинград, Судостроение, 1986, с. 217
1974 г. участвах в проектирането на 23 500-, 38 000- и 100 000-тонните кораби, както и на всички по-малки кораби през периода 1968-1974 г., след което преминах на работа в Базата за внедряване на корабни дизелови двигатели - Варна (БВКДД). Като научен сътрудник продължих да участвам пряко в проектирането на корабните валопроводи и закрепването на главните двигатели, но разработвах и научноизследователски теми, а първата от тях беше „Проучване на съвременни дейдвудни устройства на морски кораби” [3].
Една от най-неприятните трудности, с които се сблъсках в първите месеци на работата си като млад конструктор, завършил техническо образование в друга страна, беше  българската корабостроителна терминология. А тогава тя беше наситена най-вече с русизми, гарнирани тук-там с германизми и англицизми. Уважавам руската култура, респ. руския език, но от онова време съм противник на чуждиците в българския език. В интерес на истината обаче замърсяването на езика ни с англицизми от 1990 г. насам е далеч-далеч по-неприятно от русизмите в периода до 1989 г., но това е отделна тема. Споменавам терминологичния проблем през конструкторските си години, защото той стана причина за първата ми публикация (1971 г.) [4].
След април-май 1974 г. загърбих корабните валопроводи, защото по ред обстоятелства професионалните ми задължения се насочиха към други направления в българското корабостроене, но интересът ми към морския ни език остана траен. Поради това ще си позволя да споделя някои спомени относно спора за що е това „дейдвуд” и трябва ли този термин да се заменя с недоразумения като „тръба на Стивън”, „тръба на Стефан” и т.п. Моля обаче да имате предвид следните уговорки:
Първо. Спомените ми се отнасят до съвременни едновинтови и двувинтови кораби…

Пълния текст на статията на инж. Иван Алексиев (в PDF-формат) можете да прочетете тук.