НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НАУЧНИ ЛАВРИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Преди няколко дни  участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров „ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на лицето Симеон  Сакскобурготски. Приех съобщението като пошла и безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това не е никаква шега, а решение на академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции. Но през цялата ми 64 годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на Царя без царство към военноморската наука и българското корабоплаване. Тогава защо се прави този цирк? Не е трудно да се види, че въпросната жалка церемония няма нищо общо с науката. Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българския фашизъм и монархия. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите.
В Морското училище извисява ръст паметник на патрона на Училището, на Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: Той не носи вина за баща си! Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище, е длъжен да осъди баща си като убиец на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?
Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена възкръсват от небитието и са начертани на плочите пред НДК, на тях се кади тамян. Те и техните наследници постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за настоящето. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище постепенно се превръща в политическо средство на реставрацията.

Румен ПОПОВ, о.з. контраадмирал:   
бивш началник на ВВМУ, випускник на 48-и Вапцаровски випуск,  
дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.

П.П.
Ще си позволя да приведа думите на английския поет и преводач на Вапцаров Питър Темпест: „В някогашното жилище на поета, на ул. „Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.”
Същият.
Публикувано във в. „Земя“ от 28. 09. 2017 г. с малки редакционни допълнения