НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЗДРАВЕТО
„Какво „хваща” (взема) мухата от желязото? Ревматизъм, разбира се.” Този стар моряшки лаф за файдата от стоене по желязни палуби, служеше като оправдание за безотговорното отношение на морячеството към собственото здраве. Никой не те контролира на кораба. Няма будно обществено мнение, няма медицински институции, няма здравна агитация и реклами, няма и семейство. Яж каквото и колкото искаш, пуши и пий на воля, всичко е евтино, безплатно и достъпно.
На м/к „Стара планина” алкохолът и цигарите се доставяха от шипшандлера всяка седмица и почти без пари. Консумацията на тези „благини” достигаше такива размери, че понякога моряците се задръстваха от отровите и сами спираха активната злоупотреба със здравето си. И така - няколко дни...
Бях втори механик, а от десетина месеца - активен въздържател, без съдействието на „Анонимни алкохолици”, или каквато и да е организация. Моментът ми се стори подходящ да създам въздържателно дружество на кораба.
За „слабо звено” в пиещо-пушещия екипаж си избрах палубния боцман. Иван бе добър моряк, уважаван от екипажа човек, тих и културен. Започнах с лъжа: „Иване, преди една година отказах цигарите и алкохола и днес се чувствам с пет години по-млад.“ Истината бе, че никога не съм пушил.
На следващия кофитайм в салета Иван извади полупълна кутия „Стюардеса” (ТУ 134), стъпка я с петата на обувките си, а после взе запалката си и я хвърли в морето през финистрина. На кафето след обяд го последваха още трима...
На другата сутрин на видно място в салета се виждаше прикована с боцмански гвоздей смачканата кутия с цигари. На бялата опаковка ясно личаха изцапаните с въглищен прах шарки на моряшката обувка.
Без цигари не вървеше нито кафето, нито водката. Започнахме да пием чай. Готвачът изкара чайници, чай имаше много и всякакъв. Така изкарахме цели три месеца, докато слязох, за да се явявам на изпит за степен.
Година по-късно срещнах Иван на улицата. Боцманът искрено се зарадва.
-О, Втори, никога няма да забравя времето, когато бяхме на един кораб.
Няма да си кривя душата - стопли ми се сърцето от спомена за доброто дело, което бях сторил за този екипаж. Тогава Иван продължи:
„Твоят сменник се оказа голям табиетлия. Носеше си специални такъми за кафе, пиеше го винаги с цигара, че и малко коняк добавяше към него. При това го правеше в салета пред всички нас. Гледахме, гледахме, а накрая се присъединихме...“
Ето, затова те помня. Ако не беше ти, никога нямаше да разбера колко хубаво нещо е кафето с цигара, за конячето да не говорим...
Моят заместник се оказал и добър човек, защото никой от екипажа нямал запалка, цигари и алкохол, та се наложило да ги снабдява цели два дена до


С калци и бутонки - нито грам наднормено тегло! Снимката е от личния архив на к.д.п. Видьо Видев.
1987 г. Футболният отбор на м/к „Гоце Делчев“ е спечелил поредния трофей в далекоизточно пристанище - огромен „букет“ от цитрусови плодове. Не е лек - носят го четирима наши моряци! Първите двама вече са успели да запалят цигара - компенсация за голямото бягане по време на мача...
Авторът на борда на м/к „Созопол“ демонстрира реалността на девиза „С витамини, сто години!“
Здравословно меню, консумирано от автора в Порт о Пренс, 2008 г. Цигарите и запалката не са негови!
Авторът показва и на борда на м/к „Сана“, че обича здравословното хранене - пече патладжан на палубата, а вляво от него се виждат бутилка олио и бутилка минерална вода. Никакъв алкохол!
следващото пристанище.На м/к „Вежен” бе по-лесно - екипажът си купуваше „на черно” старинната сибирска билка мумио и я пиеше. До такова прозрение хората бяха стигнали след като цяла година моят предшественик бе забърквал „кинкилибау” във ваната си и щедро го бе раздавал на желаещите, с едно единствено условие - да не го питат за рецептата. Всъщност тайната не бе в рецептата, а в доставката. Главният механик бе успял за един шестмесечен ремонт във Варна да поръча, достави и изпише, половин тон спирт, а останалото всеки моряк го знаеше - горена захар, глицерин или просто - есенция.
За начало изпих и аз една доза мумио, а после предложих да разширим кръга на здравеопазването,като се съсредоточим върху млечните и зеленчукови храни.
Измислихме си и девиз: „С витамини - сто години!”... и вдигнат юмрук на дясната ръка. Така се поздравявахме по канижели и салети. Спечелихме си и локална популярност...
Еуфорията продължи почти година. После започнаха да ни се подиграват не само на кораба, а и в къщи. Бяхме изпреварили времето!
На моторния кораб „Богдан” за въздържателната идея успях да уговоря само моториста Кольо Пагела. С него демонстративно и пред всички пиехме айрян.
Започнах да добавям боза към айряна и го нарекохме „бозорян”, после вместо вода ползвахме популярната по онова време напитка „Бреза”. Получи се „брезобозорян”. Пагела предложи да слагаме и неизползваните от екипажа конфитюри в камбуза. Така създадохме вишнерян, сливорян и ягодарян...
Накрая целият екипаж започна да ни нарича „гударяните”, без да сме спечелили нито един последовател или симпатизант.
На м/к „Емона” след цяла година агитация, отчетох като успех факта, че четвъртият механик си купи хималайска сол и я употребяваше на всички ишмедемета, без да се притеснява, че ще го бъзикат за това...
Любима жертва на корабните екипажи са моряците, решили да се подложат на някаква хранителна диета. Целта не е важна. Иди обяснявай, че гладуваш по здравословни причини, че така ти е препоръчал доктора, а за диета с цел подобряване на визията, по-добре не споменавай - ще те скъсат от майтап. Ще следят всеки твой залък, а всяко случайно отваряне на хладилника от теб, ще бъде съпровождано със заплахи за менингит, синузит и други настинки. Не дай боже в късна доба някой да те съзре в близост до кухнята...
Абе, корабът не е място за диети. Един моряк направо си призна, че жена му е забранила да гладува на кораба. Диетата - в къщи! ПО на сметка е! 
Кирил Петров Стоянов от София, или КаПеЕсЕс, както той сам се наричаше, бе най-чудният капитан, с който съм плавал. Ние му викахме Кико Петров, а хората от другите кораби, пристанищата и администрациите, го зовяха „Народния лечител от м/к „Вежен”. Кико събираше треви и коренчета от всички пристанища, правеше дълги излети по сушата, за да бере билки, вареше ги, приготвяше мехлеми и всичко това раздаваше на познати и случайно срещнати хора, които той диагностицираше само по външен оглед. Истински гений бе капитан Кирил Петров в лекуването на заболявания и болки в кръста. Своя метод той наричаше „динамична екстензия” и съм видял чудеса с щастливо излекувани пациенти. Виждал съм хора от вътрешността на СССР, Турция и България да идват на кораба и да бъдат успешно лекувани от нашия капитан. Ще попитате как са се качвали на борда. Всички граничари, митничари и пристанищни служители бяха претърпяли киковата динамична екстензия и името му отдавна бе легенда.
Кико винаги носеше със себе си навито на руло чердже. По-леките случаи лягаха по очи на постелката, Петрович опипваше и масажираше гръбначния стълб, определяше къде са срастванията (той ги наричаше „кефози”), говореше тихо и приспивно на пациента, караше го да диша шумно и в момента на издишането деликатно, но рязко тласкаше тялото в определена посока. Човекът моментално чувстваше топлина в слабините и облекчение на болката, бързаше да скочи на крака, но бе спиран от благия киков глас с молба да не прави резки движения в първите часове след лечението.
За по-тежките случаи Кико връзваше краката на пациента с въже за здрава корабна мебел и сядаше на пода. Болният лягаше на гръб върху краката му, Кирил Петрович го хващаше под брадичката, приказваше му упойващо, като мърдаше краката си, за да масажира гръбначния стълб. Болният дишаше шумно и процедурата се повтаряше.
Ето защо зная тези подробности. Капитанът бе много як и чевръст, но и той самият страдаше от болки в кръста, а нямаше как сам да се издърпа или лашне. Затова избра мен, като по-як, та на няколко пъти съм лекувал Лечителя.
Имаше още една причина. Жените, които Кико лекуваше, той нито лашкаше, нито връзваше. Те лягаха на неговите крака, а аз държах техните и го гледах в очите, за да ми даде знак с мигване кога да стисна по-здраво глезените.
По специална молба на женсъстава, аз и Кирил Петров Стоянов, с едно одеяло обиколихме всички канцеларии на Параходството и приложихме динамичната екстензия на много от нашите служителки. В една от стаите изпотен и задъхан стисках краката на главната счетоводителка, а някакъв нахал многократно се опитваше да влезе, като при всеки опит вратата ме удряше в задника. Накрая вратата зад мен се отвори и по лицето на Кико разбрах, че нещо не е наред. Погледнах през рамо и видях генералния директор. После си представих какво вижда той от вратата и му намигнах съзаклятнически. Жената бе болна, нали, а и Ицо Донев бе приятел и добър човек.
Кирил Петров Стоянов лекуваше още гастрит, зъбобол и махмурлук. Нито веднъж не съм видял или чул този човек да вземе каквото и да е като знак на благодарност от хилядите си излекувани пациенти...
Сложен и деликатен е разговорът за здравето.
Отначало мислим, че ни вредят цигарите, после хвърляме вината върху алкохола, сетне - на месото, а НАКРАЯ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ НИ ВРЕДИ ПРОСТО ЖИВОТЪТ...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Цветните снимки са от личния архив на автора