НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА ТУРСКИТЕ ОРЪДИЯ - РУСКИ ВОЕННИ ТРОФЕИ ОТ
ВРЕМЕТО НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1828-1829 Г.

Турските оръдия - руски военни трофеи от Руско-Турската война от 1828-1829 г. имат интересна съдба. Те са снети от превзетите от руснаците крепости в европейска и азиатска Турция и пренесени в Одеса, а оттам в Санкт Петербург и Варшава. Не много хора знаят, че най-голямата камбана в Новорусийският край - камбаната на Спасо-Преображенският събор в Одеса е излята от медни оръдия, взети от турските крепости, превзети от руската армия.
Една от тези крепости е Варна. Градът е превзет след почти 3-месечна обсада (22 юли - 29 септември 1828 г.), ръководена от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков, а след неговото раняване от граф Михаил Семьонович Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генерал-губернатор. Според руски официални източници при обсадата на Варна руснаците губят 290 убити офицери и около 3 хиляди войници, според майор Хелмут Молтке - 5-6 хиляди убити и ранени, според граф Кабога - около 15 хиляди [1]. Крепостта се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси. Руснаците пленяват 6 087 души и вземат като военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни) [2], запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали.
Турските трофейни оръдия от превзетите крепости и военни кораби (при Варна, Инеада и в открито море) са пренесени по море до Одеса, и оттам до Санкт Петербург и Варшава. До 40 хиляди пушки и пистолети, ятагани и кинжали и 14 старинни оръдия (някой от тях с полски кралски гербове по ствола), свалени от крепостните стени на Варна и натоварени на транспортният ветроход „Змей“, стават жертва на буря в Черно море на път за Одеса. Те потъват заедно с ветрохода в залива на Инеада на 17 октомври 1828 г.[3].
През 1832 г. от 28 турски трофейни оръдия, подарени от император Николай I, е излята най-голямата камбана в Новорусийският край - камбаната на Спасо-Преображенският събор в Одеса [4]. Камбаната, с тежина 1 138 пуда и 32 фунта [5], е излята на място от гръцки майстори. От турски трофейни оръдия е излята и камбаната (с тежина 300 пуда) на женския Михайловски манастир край Одеса (Свято-Архангело-Михайловский женский монастырь).
През 1832-1833 г. със 102 - 18 и 24 фунтови турски оръдия е изградена оградата на Спасо-Преображенският събор (Спасо-Преображенский собор) в Санкт Петербург. Оръдията - руски военни трофеи, снети от крепостите Варна, Силистра, Браила, Исакча и Тулча са поставени по три, с дулата надолу, върху постаменти от розов гранит [6]. По стволовете на някои от оръдията личат турско-арабски надписи - „Гневът на Аллах“, „Свещен полумесец“, „Изхвърлящ гръмотевици“, „Давам само смърт“.


Турско-арабски надпис по ствола на турско трофейно оръдие от оградата на Спасо-Преображенският събор в Санкт Петербург.
Спасо-Преображенският събор в Одеса, 19 век.
Оградата на Спасо-Преображенският събор в Санкт Петербург.
Край събора стояли и 12 турски трофейни оръдия, снети от крепостните стени на Варна и подарени през 1828 г. от император Николай I на Варшава. С тях трябвало да бъде отлят паметник на полския крал Владислав III Ягело - Варненчик, убит от турците в битката при Варна на 10 ноември 1444 г. По време на полското въстание от 1830-1831 г. поляците използвали турските оръдия срещу руснаците в сраженията при Воля (Wola) край Варшава. Въстанието било потушено и по заповед на императора оръдията били предадени на гвардията, пренесени в Санкт Петербург и изложени край Спасо-Преображенският събор. В събора били изложени и голяма част от взетите по време на войната турски трофеи [7].

Бележки:
1. История русской армии. Том 2: 1812-1864 гг. Санкт-Петербург, Полигон, 2003, с. 406; Der russisch-turkische feldzug in der europaischen Turkei 1828 und 1829 dargestellt im jahre 1845 durch freiherrn von Moltke, Major im Koniglich Preu?ischen Generalstab, Berlin, 1845, Druck und Verlag von G. Reimer, S. 205; Despatches, Correspondence, and Memoranda of Field Marshal Arthur Duke of Wellington, K.G. Edited by his son The Duke of Wellington, K.G.  Volume the fifth (September, 1828, to June, 1829). London, John Murray, Albemarle Street. MDCCCLXXIII (1873), p. 328.
2. Н. А. Лукьянович. Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Сочинение Гвардии капитана Лукьяновича. Часть вторая. Санктпетербург, В Типографии Эдуарда Праца, 1844, с. 120-122; „... със завладяването на Варна, освен огромни количества ръчни огнестрелни и хладни оръжия, а така също и снаряди (гюлета), барут и други запаси, паднаха в наши ръце и 207 медни оръдия, 31 чугунени, 3 фалконета, 14 медни еднорога и 36 медни мортири“ (В. И. Мелихов. Описание действий Чернаморскаго флота в продолжение войны с Турциею, в 1828 и 1829 годах. Санктпетербург, Печатано в Типографии Карла Крайя, 1850, с. 138).
3. В. И. Мелихов. Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турцией в 1828 и 1829 годах. // Морской сборник, Т. III, № 5, 1850, с. 372-376; В. И. Мелихов. Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турциею, в 1828 и 1829 годах. Санктпетербург, Печатано в Типографии Карла Крайя, 1850, с. 138, 159-162); [П. А. Вревский]. Крушение транспорта Змея. // Морской сборник, 1854, т. 11, № 3, с. 281-287; http://morskivestnik.com/compass/news/2015/042015/042015_1.html;
http://morskivestnik.com/compass/news/2015/082015/082015_2.html
4. Н. Ширяев. Памятники турецкой войны 1828-1829 годов. // Русская старина, Том LXXIX, 1893, Август, с. 406.
Тъжна е съдбата на Спасо-Преображенският събор (един от най-големите в Русия,  побирал 9 000 богомолци). През май 1936 г. болшевишките власти на града взривили събора (и високата 72 м камбанария) „как не представляющий архитектурной ценности“ и с неговите камъни изградили училище. Материалните ценности на събора били ограбени, гробовете на княз М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генерал-губернатор и жена му Елизавета Ксаверевна Воронцова разграбени и поругани. Съдбата на камбаната остава неизвестна.
С решение на Министерският съвет на Украйна (23 април 1999 г.) започва възстановяването на събора на Съборния площад в Одеса. На 3 септември 2008 г., най-голямата камбана в Украйна (отлята от сплав от бронз и сребро, с тежина 14 150 кг и диаметър 3 м), започва да бие в камбанарията на възстановения Спасо-Преображенски събор (осветен на 21 юли 2010 г. от Негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия).
5. 1 пуд е равен на 16,3804964 кг; 1 фунт е равен на 0,40951241 кг.
6. П. Зиновьевский. Историко-статистическое описание Преображенского Всей Гвардии собора. С.-Петербург, Типография Департамента Уделов, 1876, с. 103.
7. В Спасо-Преображенският събор в Санкт Петербург по волята на Николай І е събрана голяма част от трофеите взети от руснаците по време на войната от 1828-1829 г. „Тук се намират повече от 500 знамена, конски опашки и флагове, пленени в сраженията и крепостите в европейска и азиатска Турция ... и около 80 катинара и ключове от покорените крепости и градове: Адрианопол* (Одрин), Варна, Ерзерум, Карс, Созопол, Браила, Исакча, Мачин, Хърсово, Тулча, Турну, Кюстенджа, Сливен, Байбурт, Анапа, Ахалцих (Ахалцихе), Ахалкалаки, Баязет, Олта (Олту), Мидия и други.
* Един от ключовете на Адрианопол (Одрин) се пази във Възкресенската църква на големия дворец в Царско село; под него има надпис върху медна плочка: „Ключът на Адрианопол (Одрин), превзет на 8 август 1829 година“.
** В Московската Оръжейна палата се пази знамето (байракът) на крепостта Варна; това знаме е било предадено през 1828 г. за пазене във Варшава, но след 1831 г. е било взето от там“ (Ширяев, цит. съч., с. 406).
За следите от Руско-турската война във Варна Н. Ширяев пише (1893 г.): „Що се отнася до паметниците и братските могили на войните, паднали във войната през 1828-1829 г., понастоящем никъде не е останала и следа от тях. Но още в средата на 1860-те години във Варна са били все още цели няколко могили и камъни с кръстове, отбелязващи руските гробове, наричани от българите и гърците „московски“; местните коренни жители с уважение показвали и хълма, на който по време на обсадата се намирал щабът на император Николай Павлович“ (Ширяев, цит. съч., с. 407-408).

Анастас АНГЕЛОВ