НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЦИГАНИТЕ
Спомних си за тях покрай неотдавнашните спорове бащата на Пипи Дългото чорапче негърски крал ли е, или африкански. Файдата от цялата дандания бе, че и тези, които не знаеха, че морският капитан татко Ефраим е негърски крал, вече го знаят. Бяхме освен това успокоени, че Пипи вече няма да си дърпа очите, за да прилича на китайче...
Добре де, а оперетата „Цигански барон” - ще я прекръщаваме ли на „Ромски барон”? Ами френските цигари „Циганин” - няма ли повече да им викаме „Житан”? Само не пипайте оня велик филм „Циганката”, щото Кощана си я не даваме... „Църни очи имаш, моме, даваш ли ги ти-и-и-и-й.” Сипи още по едно, па ако нема дОнеси!
Осмата серия от „На всеки километър” да си я кръщават както щат. „Циганинът” - онзи с Ален Делон и другият - с Франко Неро - хич не ни интересуват, само за Кощана - разбрахме се!
В село Мала Кутловица имаше цигани, но никой не ги наричаше така. Те бяха не по-мръсни от нас, не по-глупави и не по-мързеливи. Понякога ми се чинеше, че са и по-бели от нас. Е, от мен определено, бяха. В първо отделение в класа ни имаше двама циганина - Сталин и Зорка. Момчето бе дребно, усмихнато и кротко, а Зорка - едра, червенокоса и мълчалива. В трети клас Сталин се прекръсти на Ангел и изгуби всичкия си имидж. Оставиха го да повтаря, а с първото име можеше и висше да изкара. След това към нас се присъединиха други повтарячи - Панди и Ванчо Немия, брат на Зорка. Все цигани. Панди, или Пажо, както му викахме, обичаше да чете книги, бе много любознателен и непослушен. На Ванчо му викахме Немката и той повтаряше по желание. Пишеше си домашните и го изпитваха на дъската - учителката ни Неверка Атанасова бе много добра жена. Ама наистина добра! Немият също бе добро момче. Той бе и глух, но най обичаше да ходи на кино. Понякога работеше при един обущар, изкарваше малко пари и всичките ги даваше за кино. Ванчо обичаше да си говори с мен, защото аз единствен гледах филмите, пък и бях момче. Така научих доста знаци от езика на глухонемите. Братовчед на Немката бе Борко Циганчето. Той завърши икономическия техникум, а после и института в Свищов, като през цялото време ръководеше селския културен живот. Баща на Борко бе Рустем, селският ковач - сърдечен, умен и признат майстор в ремонта на селскостопанските метални средства за копане и сечене.
Веднъж седмично Рустем се напиваше някъде в града, а на връщане спираше пред нас и викаше: „Артикъл, дефиникъл, това е френският глагол”. Моят татко му казваше нещо на френски и Рустем обобщаваше: „Франция дава гаранция, че ще храни с топъл хляб и сирене”. Забелязали ли сте, че циганите никога не говорят за студен хляб. Те дори нямат такава дума в речника си, защото изяждат хляба, докато е топъл...
Бащата на Зорка и Ванчо се казваше Борко - служител по железниците, много тих и скромен човек.
Панди пък имаше братовчед - Гаро. Той бе спортната гордост на Мала Кутловица. Първо игра волейбол в „Септемврийска слава”, после в легендарния „Миньор”-Перник с Боби Гюдеров, игра и в националния, а накрая отиде във „Фенербахче”-Истанбул.
Как да наречеш тези хора цигани...
В специалността „Топла обработка” на ТеМеТе-то в Михайловград имаше само един циганин. Да не повярваш! Асен бе много кротък, мургав, зеленоок и с тънко чувство за хумор. Завърши с нас и направи прилична кариера в родното си село.
В Морско училище от сто човека рота нямаше нито един циганин...
Не съм добър анализатор, но можем да поразсъждаваме, как от 1953-а до 1970-а, циганите неусетно изчезнаха от училищното ми обкръжение, не че са ми липсвали...
Предполагам, че доста мургави моряци е имало в океански риболов, така са ми разказвали колеги от този флот. При това циганите се вършили най-мръсната и миризлива работа, а оръдието им за производство е било нож, но не съм чул за кървави конфликти по траулерите.
В БМФ си спомням за Митко Комлушкия. Той бе бая мургав и наистина живееше в центъра на Комлука, където го знаеха като Митко Циганчето, но според неговата версия, прякорът си е получил именно защото бил единствен българин в целия квартал...
Митко бе старши камериер и освен по цвета на кожата, по нищо друго не докарваше на циганин.
Повечето цигани в БМФ бяха огняри - мръсна и тежка професия, но не помня някой от тях да се е оплаквал.
Величко бе отракан циганин - огняр от Варна. Той не живееше в Максуда, бе обезоръжаващо откровен и мечтаеше да върти законен бизнес. Екипажът на м/к „Вихрен” го харесваше и търпеливо слушаше приказките му. От безлюдна поляна край Фос сюр Мер Величко прибра някакво френско куче и се сприятели с него, но капитанът заповяда да оставим животното в Холандия. Мой познат от Флисинген даде пари на циганина и прибра кучето. На другия рейс капитанът се смени, а Величко се опита да върне парите на холандеца, за да си вземе кучето, но след като получи още толкова гулдени, бе изритан, заедно с мен, от новия кучешки стопанин. Постъпката на циганина Величко бе достойна за уважение. Той не бе съгласен да продава приятелството си с едно улично куче, камо ли с човек.
На чуждите кораби съм пътувал с моряци, които приличаха на цигани, не само по външност, но и по характер. Те бяха от Бразилия, Филипините, Индия и Африка. Бързам да уточня, че и бели хора от велики държави, бяха сред голямите ми корабни разочарования.
На „Кейп Бретон” пък плавах с двама цигани от Сливен. Чудесни моряци, мои добри приятели, с невероятни истории от сливенския циганския бит.
Спомням си, че в наше село освен местните, имаше и гастролиращи цигани. Те се заселваха в изоставени постройки и бяха преди всичко калайджии, врачки, крадци, лъжци и безделници.
Приятелят ми от детството Цецо Рибата завърши ПеЖеИ-то и стана някакъв началник на гарата. Хората, които поддържаха железния път, бяха все цигани. Те вършеха хамалогията по почистването и незнайно защо най-обичаха вагоните-цистерни. Цецо ги бе инструктирал да наричат тези вагони точно така, или ако това ги затруднява, поне само с буквата „Це”, както се водеха по документ. Въпреки многократните напомняния, по цял ден можеше да се чуе провикване някъде от релсите: „Началство, ТАЛУМБЕСТИЯ вагон какво да го правиме?”
В нашия край езикът е твърд, с преобладаващо „у” и „ъ” в думите, почти пълно отсъствие на „я” и „х” и никакви учтиви форми. Затова съм запомнил изключително учтивия и мек начин, по който един циганин - номад поиска малко сено за магарето си от мой съсед: „ЧИЧИ, ШЪ ДАДВЪШ МАЛКУ СЕНЦИ ДЪ ЯДВЪШ НАШ МЪШКЪР НУЩЕС.”

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора


Кофе от Гана на влекача „Морски лъв“ - блестят отражателите на якето, а не Кофе.
Маркос от Бразилия – товарач.
Моряци от „Мед Леричи“ в Бразилия.
На борда на „Мед Леричи“ женска бригада чисти машината в Тайланд.
Пилипино, сиреч филипинец.
С „Верила“ в Хаити ...
Хаити, Порт о Пренс, мургавият БЕГЕ-моряк е в оранж.