НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Осем адмирали о.з.:
„ИЗРАЗЯВАМЕ НАДЕЖДА, ЧЕ СЛЕД ЧЕТВЪРТ ВЕК
БЪЛГАРСКИТЕ ВМС ЩЕ ИМАТ НАЙ-ПОСЛЕ ПОНЕ
ДВА НОВИ МОДЕРНИ КОРАБА“


ОТКРИТО ПИСМО
от адмирали от запаса, служили във ВМС на
Република България

До Президента на Република България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили господин Румен Радев
До Министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов
До Заместник Министър-председателя по сигурността и вътрешния ред и Министър на отбраната господин Красимир Каракачанов

Относно: Придобиването на многоцелеви
патрулни кораби за ВМС

Уважаеми господа, 

В последно време в медиите се появиха няколко „професионални“ мнения по въпросите за превъоръжаването на ВМС с многоцелеви бойни кораби. Някои „вещи“ във военните дела лица, изживяващи се като анализатори, лобират за закупуване на ново въоръжение и модернизация на Сухопътните войски, за придобиване на изтребители втора ръка за Военновъздушните сили и за „излишното“ модернизиране и обновяване на Военноморските сили.
Да, истина е, че цялата Българска армия се нуждае от обновяване на въоръжението и техниката (ВиТ), а не само от съкращаване на личния състав с цел „реформиране“. Това е безспорен факт и не е само наше мнение. Партньорите от НАТО все по-остро поставят въпроса за неизпълнението на договорните ни задължения и многократно поеманите обещания на всички нива да приведем военния си бюджет в съответствие с подписания от нас договор за членство. Традиционното участие на нашите ВМС в учения и мисии на Алианса, съпроводено с огромни усилия от страна на екипажите, на предела на възможностите на техниката, винаги е било оценявано високо, задачите се изпълнявани успешно, няма провалено нито едно плаване, нито веднъж не е посрамен военноморския ни флаг.
Това обаче изобщо не ни успокоява. Налице са дългогодишни неблагоприятни тенденции, които фокусирани в предстоящото отдавна изостанало придобиване на нови кораби, го превръща във важен приоритет. Неговото отлагате или омаловажаване, каквито виждания битуват в медиите, вече заплашва националната сигурност в морските пространства и изпълнението на съюзническите задължения. Какви са фактите, които подсилват отдавнашната ни тревога за състоянието на военния ни флот?    
1. Повече от 30 години в нашите ВМС не е постъпвала нова бойна техника. Наличната годна техника, която все още можеше да се използва по предназначение, въпреки трудностите, по необясними, алогични причини последователно и систематично се извеждаше от строя и се унищожаваше. Това ставаше и в другите видове въоръжени сили под  предлог за тяхното реформиране. Закриха се много войскови формирования, цели випуски офицери се уволниха, унищожи се ценна бойна техника. И нищо ново, никакво въоръжение и техника (ВиТ) от поредните големи планове за превъоръжаване и модернизация не постъпи във формированията.
Придобитите преди няколко години (2005 - 2009 г.) три около 40-годишни белгийски фрегати донякъде спомагат да се решават частично задачите, но са непосилно тежки за превъоръжаване и модернизация сега. Повече от десет години преди придобиването им, те са използвани само като учебно-тренировъчни полигони на вързала, без да излизат на море. Модернизацията преди прехода им за България ги оскъпи допълнително с по 17 млн. евро, като се ремонтираха само пропулсивните, електро-енергетичните им установки и част от свързочната и


Получената през 1989 г. фрегата „Смели“ е построена през 1975 г. в някогашния СССР. 42 години в строя без каквато и да е модернизация! И без сериозни средства за поддръжка и ремонти...
Заради недостатъчно финансиране фрегатата „Горди“ (Wielingen-class frigate) рядко излиза на море. Заедно с „Дръзки“ и „Верни“, и „Горди“ догодина навършва 40 години експлоатация във ВМС на Белгия и на България.
Минният ловец „Цибър“ (Tripartite-class minehunter) е в състава на Белгийските ВМС от 1989 до 2004 г. В състава на Българските ВМС е от 2009 г. През периода 2004 - 2009 г. корабът е в консервация и е използван като плаващ базов склад...
Изследователският и спасителен кораб от проект SV01, построен през 2010 г. в Корабостроителния и кораборемонтен завод на МТГ „Делфин“ - Варна, след въоръжаване се превърна в многоцелева патрулна корвета в една африканска държава.
Първата секция на кораба от проект SV01 бе заложена на 16 юни 2010 г.
Една от дънните блок-секции на кораба от проект SV01.
РТС-техника, но това не ги направи оперативно съвместими с останалите сили на Алианса. Сега за ремонта, модернизацията и превъоръжаването им, ако има кой да го извърши, ще са необходими много средства и то със съмнителен краен резултат. От старото въоръжение ще трябва да се снеме цялото оборудване, всички обслужващи и управляващи го аналогови системи и да се изградят нови, включително и нова БИУС (бойна информационно-управляваща система). Опитът ни от монтирането на нов, съвременен радар недвусмислено доказа това. Изработването на допълнителния хардуер и софтуер, за да може да работи радарът с жирокомпаса на кораба и част от перифериините му устройства струваше почти два пъти по-скъпо от самия радар.
2. Българските ВМС с големи затруднения изпълняват само малка част от задълженията си към Алианса. С наличните платформи участието им в мисии на Алианса за защита интересите на страните участнички, в това число и на Република България, там, където това е необходимо, е твърде ограничено, а и не може да им се възлагат по-сложни задачи, защото няма с какви сили и средства да ги изпълнят.
3. Държава с морска граница, без сили и средства за нейната защита, охрана и отбрана не може да гарантира нито собствената си национална сигурност, нито неприкосновеността на морските си пространства. Да разчитаме на помощта на съюзниците си, съгласно член 5 от подписания с НАТО договор, като пренебрегваме член 4 от него, е, меко казано, несериозно отношение към поетите ни договорни отношения. За съжаление, загърбването им се отразява пагубно на собствената ни национална сигурност.
4. Поради ограничените ресурсите на страната ни още в края на 80-те години на миналия век, когато бе разработена Корабостроителната програма за ВМС, стана ясно, че не можем да си позволим поддържането на модерен флот само с внос на бойни кораби и че част от тях могат и трябва да се построят у нас. Заедно с това, стана ясно и че строежът на многоцелеви кораб е значително, в пъти по-малко ресурсоемък вариант от придобиването на необходимите бройки ракетни, противолодъчни и ПВО-кораби от внос.
5. Закупуването на бойна техника „втора ръка“ не е оправдано нито от икономическа, нито от военно-политическа гледна точка както за ВМС, така и за ВВС, и за СВ. Достатъчно горчив опит и лош пример в това отношение има натрупан както собствен, така и чуждестранен. Неблагополучия имахме още с придобиването на кораби „втора ръка“ и от бившия СССР. По същите причини колегите от Румъния, правят опити да се отърват, включително чрез размяна с друга бойна техника, от придобитите „втора ръка“ изтребители Ф 16.
6. Не само наше мнение, а и мнение на колеги от НАТО е, че в района на Черноморския басейн Алиансът има достатъчно, а и лесно може да нараства ВВС и силите на СВ, но за ВМС по силата на международните съглашения, това не е възможно. По тези причини страните от Черноморския басейн - Румъния и Украйна, предприемат мерки за стабилизиране и увеличаване бойната мощ на своите ВМС, включително чрез придобиване на нови бойни кораби.
7. Морските пространства на България са и външна граница на Европейския съюз. ВМС трябва да осъществяват контрол и защита не само на интересите на страната ни в тези зони, но и да обезпечат сигурността на външната граница на ЕС. И това не може да стане само с изпълнението на съвместни операции с граничната полиция в близката зона. В много случаи се налага изпълнението на самостоятелни операции от ВМС в икономическата зона или в отдалечени райони там, където са интересите на Република България и където граничната ни полиция не може да действа. За това на военния флот са необходими адекватни сили и средства. В тези условия за изпълнение на поетите договорни задължения от страната ни необходимостта от повишаване на оперативните възможности на ВМС и придобиването на нови бойни кораби е повече от очевидна.
Удовлетворени сме, че най-после се появи ръководство на Министерството на отбраната, което осъзна необходимостта от строежа на нови бойни платформи за Българските ВМС, внесе и Министерският съвет одобри и придвижи проекта за одобрение и гласуване от Народното събрание. Налице е вече и негово решението за строителството им. При пълна прозрачност и в съответствие с националното законодателството бе проведена тръжна процедура и бе определен доставчикът на многоцелевите бойни кораби.
Разбира се, веднага се появиха скептично настроени критици и лобисти за това, от къде да се придобият така необходимите за ВМС многоцелеви бойни кораби. Няма в света държава, която да пренебрегва възможностите на собствените си фирми и да възлага на чужди строителството на бойни кораби. Време е и ние да осъзнаем и защитаваме интересите на собствената си икономика, а не да наливаме ресурси в чуждите. Считаме, че е време да престанем да търсим зад всяко действие или инициатива на Министерството на отбраната и Правителството непременно корупция или злонамерени действия.
Част от нашите корабостроителни и кораборемонтни фирми имат вече достатъчно голям опит и придобити възможности за проектиране и строителството на бойни кораби за ВМС. Още повече, че самостоятелно или в съдружие с водещи оръжейни фирми, корабите могат да се наситят с най-доброто, съществуващо към момента ВиТ, което можем да си позволим, от различни производители, по избор от Българските ВМС, а не да приемаме като даденост това, което на корабостроителната фирма е изгодно - ВиТ от националния им военнопромишлен комплекс, на цени, каквито са им изгодни поради липса на избор и при условия и ресурси за поддържане и на жизнения цикъл на корабите, наложени от тях.
Заедно с това, много добре развитият и признат в света Център по хидродинамика във Варна може да оптимизира корабния пропулсивен комплекс за постигане на зададените тактико-технически характеристики  с по-малко разходи на ресурси. А и средствата за тези дейности ще си останат в икономиката на страната ни. От значение за икономиката ни е и фактът, че освен нови работни места във водещия корабостроителен завод, такива ще се разкрият и в тиловите подразделения на корабостроенето. Целият жизнен цикъл на придобитите по този начин бойни кораби ще се осъществява в страната ни, без разходване и наливане на излишни ресурси в чужди икономики. Приемането на въоръжение на бойни кораби, произведени у нас, разкрива възможности за производството и реализацията им и в други страни, за което вече има проявен известен интерес.
Производството на корабите у нас позволява те да влязат в строя с базовото си въоръжение, наситени с всички останали обслужващи и управляващи системи, хранилища и платформи, а след това, при наличие на ресурси, с другото ВиТ, доставяни поетапно, корабите да се довъоръжават по време на профилактичните прегледи и ремонти. Така в рамките на няколко години може да се постигне пълната им конфигурация съгласно тактико-техническото задание, при относително по-облекчено натоварване на бюджета на страната. От голямо значение за икономиката на страната ни е и фактът, че значителна част от средствата за строителството остават у нас. За чужди фирми ще се разходват само ресурси за ВиТ, което не може да бъде произведено в България, при възможност да се избира оптималния за нас вариант.
Благодарни сме на сега действащите Министерство на отбраната и Правителство за свършената дотук работа и ги призоваваме да игнорират лобистките искания на различните представителства на чуждестранните корабостроителни фирми и сдружения и в интерес на националната сигурност и отбрана да придвижат и разрешат изпълнението на проекта, за да могат да се усвоят заделените за това целеви средства за годината.
Уважаеми господа,
От наше име и от името на запасното военноморско офицерство, което има тези виждания, изразяваме надежда, че след около четвърт век Българските ВМС ще имат най-после поне два нови модерни и функционални кораба, съответстващи на тяхната национална и съюзническа мисия, на отговорността и професионализма на личния им състав. Убедени сме, че личният Ви авторитет, държавническо мислене и високи позиции в обществото са необходим гарант за стартирането на военното корабостроене у нас и успешното му плаване по чисти и безопасни фарватери!

С уважение! 

контраадмирал о.з. Димитър Денев
контраадмирал о.з. Константин Богданов
контраадмирал о.з. Костадин Русков
контраадмирал о.з. Нейко Атанасов
вицеадмирал о.з. Петър Петров
вицеадмирал о.з Пламен Манушев
вицеадмирал о.з Румен Николов
контраадмирал о.з. Румен Попов

29 ноември 2017 г.
Варна