НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА
„Един тон парфюм да излееш отгоре си, пак ще се усеща ароматът на оборска тор, който носиш от детството”. Така казваше Черното Гоче - машинен боцман, на палубния боцман Митко Червения, с намек за селския му произход. Червения пък винаги разказваше за първата си среща с Гочето на стара варненска улица: „Помня те по къси, кърпени гащи с една презрамка, закачена с безопасна игла отпред, омазан до ушите в кал и машинно масло”.
Черното Гоче и Червения бяха природно интелигентни хора, изключителни майстори в своя занаят и прекрасни моряци. Не зная какво е било тяхното АйКю, но по всяка вероятност, те биха отказали теста, особено онзи с картинките, защото в продължение на много години бяха оцелявали в много по-трудни житейски и природни тестове. Свидетел съм на тяхни гениални решения в теста как да се скрие марфата, на прости, но ефективни технически решения и на правилен подход при решаването на сложни човешки и социални проблеми.
Те бяха мои приятели не защото аз съм го искал, а защото те ми бяха разрешили, след като вероятно са ме подложили на прост тест за човечност, без да включват званията, образованието, талантите и лъскавите ми дрешки. Те не слушаха рокендрол, нямаха дълги коси и бради, не четяха умни книжки, но пиеха кафето и ичкията си с мен, като винаги намираха теми за откровен и сърдечен моряшки разговор.
Гочето и Митко не са единствените моряци, с които съм бил приятел не като представител на корабна институция, а като човек.
Моторният кораб „Копривщица” бе първият „хубав” в морската ми биография. Какви причини са имали старите моряци Иван - палубен боцман, и Минко -рулеви, да ме поканят на кафе и на чашка в свободното от вахта време. Бях четвърти механик, по дяволите, живеех на квартира, изглеждах различно, а и над тези двамата нямах никаква корабна власт. Попълвали са тест, Читателю. Много по-засукан и опасен от този в Менса - БеГе. Да не говорим, че и двамата бяха членове на партията, а аз - очеваден неин враг.
Минко и Иван останаха мои приятели през всичките ми години на плаване.
Още в началото на това плаване предложих на един екипаж да решим сложен корабен проблем чрез просто изчисляване на хидростатичното налягане. Помня безграничното доверие в очите на старите моряци. Те решаваха тест - опитът на възрастта, срещу знанията на новобранеца. Кликваш върху едно от двете. И те избраха правилния отговор. Какъв АйКю, какви пет лева...
Има една история за това как моряк пренася кобинезони през КаПеПе-то и милиционерът го „хваща”. Пътувах с въпросния моряк, а оня злобар -милиционерът, виждах всеки ден, когато излизах от пристанището в Бургас. Комбинезоните били облечени на голо под палтото.
- Така си ходя - невинно обяснил нашият човек на ехидно усмихващия се мильо. Дотук добре: милиционер - натегач, и моряк - тарикат. Типично и банално. И тук започва тестът за интелигентност. Морякът можеше да продаде стоката и да седне в „Интера”, докато свърши смяната на онзи натегач, а вечерта да се прибере спокойно на кораба. Нашият герой наистина сяда в кръчмата и се връща чак вечерта. На портала мильото е друг, но натегачът излиза от будката и - „ела, че ми трябваш”, последвано от „съблечи се!” Оказва се, че комбинезоните отново са под палтото...
- Нали ти казах, че така си ходя...
Този моряк далеч не бе най-умният на кораба. Имаше хитреци като Сокура, Кутийката и Кудина, на които по-отиваше да са герои на историята, но понятието АйКю още не бе достигнало до нашите ширини. Васко Золума пък, цяла година повтаряше „нали ти казах,че така си ходя”, като знак на искрено възхищение от непредсказуемата моряшка интелигентност.
Моторният кораб „Копривщица” често стоеше на рейд пред Бургас и пристанищата на Северна Африка. Вечер екипажът играеше интелигентната игра бридж, а денем, докато работеха, моряците обсъждаха анонсите, атаките и възможните взятки. Най - шумното каре бе това на главния механик Васил Золумов. Там имаше и най-много кибици. Признавам, че бриджът е твърде интелигентен за мене, пък е и колективна игра, та предпочитам да гледам как играят и се ядосват другите, а не аз.
Бях четвърти механик и харесвах Золума заради неговата пОказна честност и слабостта му към неординарни словосъчетания.
Една вечер, след края на партията бридж, помолих шефа да разкажа виц на играчите. Разказването на вицове не е знак за интелигентност, но аз им обещах виц за бридж и те ми разрешиха.
Четирима добри бриджори играят дълги години в някакъв клуб. Около тях винаги било пълно с кибици, а един от тях присъствал на всичките им игри. Веднъж един от карето закъснял. Останалите трима помолили „постоянното присъствие” да седне за едно раздаване, докато дойде титулярът. Сяда нашият човек, раздава картите, поглежда ги и казва: „Четири спатии”. Следва „пас, пас, контра”. Кибикът се замисля, смята нещо на ум и обявява: „Четири купи”, последвани от „контра, пас, пас”. Този път нашият герой мисли по-дълго, но накрая анонсира: „Четири пики”. Мигновено се чува: „Контра, пас, пас”. Сега кибикът въобще не мисли, а съобщава: „И ВАЛЕ КАРО”...
След кратка пауза всички се смяха от сърце. Има и интелигентни вицове, нали, а Васко Золумов дълги години след това, при всяка среща ме поздравяваше с „И вале каро!” 
С Тодор Ласков бяхме приятели още в Морското. В


Барабар с интелигентните.
Част от машинната команда на „Копривщица“, 1975 г.
Ех, Прадо, Прадо ...
Интелигентна скулптура в Испания.
Роял Албърт хол - плакатите са за оперна, симфонична и рок музика.
Този е малко луд, но е много интелигентен.
Франсис Бейкън е един от най-гениалните художници на миналия век.
„Копривщица“ в Пристанище Бургас, 1972 г.
началото на 70-те, след едно завръщане от рейс, Тошо ми даде да запиша две тави. Никога не съм го питал къде, как и защо е избрал точно тази музика, но изборът му е връх на музикална и човешка интелигентност. Първата тава бе „Магистрала към ада” на ЕйСи/ДиСи. Музиката бе спорна и неясна като жанр, но днес е велика класика с огромен успех.
Другата тава бе на Ти Рекс. Три години по-късно Марк Болан щеше да загине при нелеп автомобилен инцидент, а днес е признат гений на глем рока и поетичния текст. Пък и сме родени на една и съща дата. Тошо Ласков явно е или много интелигентен, или нещо друго... Ненапразно му викахме бат Тошо Съра.
По корабите съм срещал наистина интелигентни моряци. Някои знаеха по три-четири езика, други бяха прочели повече книжки от мен, трети притежаваха изумителни умения, но най често корабната интелигентност се проявяваше в съчетаването на ефикасност с добра мотивация. Интелигентните хора на кораба обикновено бяха самотници.
Лудия Павка бе особняк и не особено комуникативен, но бе измислил и приложил на „големите японци“ (13 400 тонни рудовози) няколко гениални по своята простота и ефективност идеи. Тези идеи удължаваха многократно моторесурса на сепараторите и главите на двигателя. При това Павката никога не говореше за себе си. Всъщност веднъж го направи, докато ми сдаваше длъжността „главен механик”. Той бе облечен с костюм и вратовръзка и вече се канеше да си тръгва, когато се сети, че не ми е показал нещо важно по главния двигател. Слязохме в машината, той започна да ми обяснява,а после се увлече и реши и да ми демонстрира специфична центровка на изпускателните клапани. По едно време се усети, погледна изцапаните си ръце, бялата риза с костюма и ми каза:
-Един ден ще ме погребат тука, на главите на двигателя, костюмиран, с гаечен ключ в изцапаните ръце...
Лудия Павка разбъркваше с пръст захарта в кафето си, за да не цапа лъжичка за толкова просто нещо, държеше в устата си години наред незапалена цигара, за да покаже, че е отказал пушенето и купуваше с лични средства материали и резервни части за кораба.
Павката не бе отличЕн с никакви награди и почести, но към корабните машини той подхождаше с костюм, бяла риза и вратовръзка...
И като иде реч за интелигентност, няма как да не завърша с мисъл на отстранения от войската поради слабоумие идиот Йозеф Швейк:
СВЕТОВНАТА ВОЙНА ВЪРВЕШЕ ДОБРЕ, ДОКАТО НЕ СЕ НАМЕСИ ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Цветните снимки са от личния архив на автора