НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО ПОВОД 155-ТА ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО
КОНСТАНТИНОВ - ЩАСТЛИВЕЦА

На 13 януари 2018 г. се навършват 155 години от рождението на големия български писател и общественик Алеко Константинов - Щастливеца (1863 - 1897 г.). Личност, обречена на незабрава, дори само за това, че ни остави един нарицателен литературен герой - Бай Ганьо, който, уви, още продължава да живее в обществените ни дела и нрави.
Добре е, че в продължение на четвърт век (1985 - 2010 г.), по моретата и океаните е развявал българския флаг 15 400-тонният многоцелеви кораб на Параходство БМФ „Алеко Константинов”, проектиран и построен в България. Нищо чудно този кораб да е плавал и „До Чикаго и назад“, но това не е толкова важно. Важното е, че е имало такъв кораб. А сега има Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, има връх Алеко в Рила, а от 2017 г. има и кръстовище „Алеко Константинов“ в Чикаго... Може някой ден отново да имаме кораб „Алеко Константинов“...
Щастливецът продължава да живее и ще живее, напук на своя нарицателен литературен герой!
Публикуваме тези снимки от живота на екипажа на „Алеко Константинов“, направени през 1991 г. в Пристанище Варна-изток. Те са от дигиталния архив на „Морски вестник“. Ако някой се познае на тях или пък познае свои колеги, близки и приятели, нека ни пише!
МОРСКИ ВЕСТНИК

Още по темата за моторния кораб „Алеко Константинов“ в „Морски вестник“:
26 януари 2014 г. Снимки от ремонта на „Алеко Константинов” в КРЗ „Флотски арсенал през 2001 г.

30 януари 2014 г. Необходимо уточнение за моторния кораб „Алеко Константинов”
31 януари 2014 г. Още нещо за „Алеко Константинов” - част от летния му мостик
13 септември 2014 г. Димчо Пишманов нарисува и моторния кораб „Алеко Константинов”
23 декември 2015 г. 30 години от вдигането на флага на кораба „Алеко Константинов”


Моторният кораб „Алеко Константинов“ в Пристанище Варна-изток, 1991 г.
Алеко Константинов (1863 - 1897 г.).
Една от 6000 бройки на изданието на „До Чикаго и назад“ от 1949 г. бе „отчислено“ от библиотеката на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ след 1989 г. и предадено за вторични суровини. Но все пак, оцеля и попълни библиотеката на „Морски вестник“.