НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОЛЕТНИЯТ БАЛ В МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК)
Курсантът-старшина І степен Тенев, посинял от студ, почти бегом пресече по диагонал Червения площад. Бързаше да свари все още отворена аптеката, където от майката на своя позната трябваше да закупи съмнително голямо количество амонячна вода и йод.
Въпреки че вече преваляше половината от месец април на 196... година, влажният и студен варненски вятър го принуждаваха да подтичва, за да се стопли. По силата на някакво си идиотско висше съображение, всяка година от 1 април в гарнизона се отменяха зимните шинели и се въвеждаше задължителна форма на флотско облекло номер четири. Тънките шевиотени холандки и панталони на курсантите и матросите бяха безпомощни пред студената ранна варненска пролет и много от тях простиваха и се поболяваха. След много години висшето флотско командване прозря, че вследствие големият процент на заболели от личния състав, се влошаваше сериозно бойната мощ на Флота и отново се въведоха отменените бушлати, и се разреши на дежурните по поделения да определят формата на обличане в зависимост от конкретните метеорологични условия.
В Морското училище предстоеше провеждането на поредния пролетен бал, но подготовката на балната зала и програмата от изненади бяха пред фиаско. Изявеният ротен пиротехник и експериментатор Чони, намазваше малки хартиени конфети с кашеста субстанция, получена от филтрирана смес на амонячна вода и йод. След изсъхване тази смес беше неустойчива и избухлива. Хартиените конфети, разхвърляни по пода в балната зала, неволно се възпламеняваха от танцуващите двойки и предизвикваха весели писъци, които допринасяха за общото веселие.
Чони и помощник-пиротехникът Цури, подпрени на колене, бяха намазали няколко стотици хартийки с взриво опасната смес и ги поставяха на вестници в спалното помещение, близо до радиаторите на парното, за да съхнат. Вече привършваха работата, когато в помещението влезе Червенака, друг техен съвипускник, нещатен тръбач-сигналист и с леко безпардонно поведение. Като ги видя, той възкликна „Какво сте се нагъзили бе, пичове?!” и ги замери с кепето си. Последва неочаквана мощна пукотевица и се вдигна цветен облак дим с пироксилинов мирис. Кепето бе попаднало върху вестниците с вече изсъхналите хартийки. Подготвената изненада за предстоящия бал бе безвъзвратно унищожена. Тримата герои се гледаха опулено, с лилаво-кафяво боядисани лица.
За отмъщение, през нощта, с останалата малка част от приготвената взривна смес, бяха намазани клавишите на флигорната на виновния тръбач - сигналист. Сутринта, при вдигането на флага, той бе сюрпризиран от внезапния пукот между пръстите му, обърка нотите и разсмя целия курсантски строй.
След обед курсантите от ротата набързо събраха помежду си пари. Тенев, който беше един от координаторите на подготовката и провеждането на бала, издейства от ротния командир маршрутен лист и успя да закупи нужните суровини за изготвяне на ново количество емоционална взривна смес.
Пролетните балове в Морското училище бяха едно от забележителните събития в неписания младежки културен календар на Варна. Подготвяха се старателно от старшите курсове и се очакваха с трепет от девойките в подшефните класове от варненските гимназии и студентките от икономическия и медицинския институти.
От политотдела на училището се отпускаше малка сума за подготовка, определяше се квота на гостите за всяка рота и се осигуряваха предварително отпечатани покани. Командването на училището предоставяше цялата дейност по подготовката и провеждането на


Капитан ІІ ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) - в дясно, заедно с капитан ІІІ ранг Веселин Иванов Русинов, се снимат за спомен до поредната обезвредена мина.
„Изявеният ротен пиротехник и експериментатор Чони“ (Христо Бориславов Димитров) като випускник на Морското училище.
О.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) се снима специално за „Морски вестник“ пред германска котвена галваноударна мина Е-голяма с хидростатно заставане - експонат от външната музейна сбирка на Пункта за базиране Варна.
баловете изцяло на инициативата и отговорността на самите курсанти.
Баловете се провеждаха в киносалона, намиращ се в сутерена на западния корпус на училището, обичайно в сряда или по изключение в събота, когато курсантите имаха право на гарнизонен отпуск, за да изпратят кавалерски до домовете им гостуващите девойки.
Паркетът в залата е излъскан до огледален блясък, столовете са подредени край стените, новогодишните гирлянди поизтупани от праха и украсата, допълнена с новозакупени и нарисувани  с плакатни бои  и цветни тушове балони. Участниците в бала влизат през помещението на пароразпределителната станция, където с войнишки платнища, рибарски мрежи, мигащо оранжево осветление и дрънчене на празни тенекии от сирене се имитира лабиринт на ужасите. Пред входа на самата зала е изградена естакада от дъски, покрити с парадна червена пътека, подпрени на надута вътрешна автомобилна гума.
Един бал не може да бъде без бюфет. Такъв се организираше на площадката след стълбището на две дълги лабораторни маси, покрити с възможно най-чисти бели покривки, отмъкнати от курсантската столова. На лизинг от курсантската лавка се осигуряваха лимонада, сайдер, вафли „Чайка” тип шперплат, марципани „Своге” и десертни блокчета „Байкал”. Е, нямаше шоколадови бонбони, сметанов сладолед, коняк и шампанско, но обслужващите бюфета второкурсници, имаха осанката на имперски пажове от двореца Шьонбрун.
Пременените гостенки с техните кавалери влизат на тумби. В лабиринта на ужасите ги посрещат с гърлен зловещ смях самодейци в черни маскарадни костюми с изрисувани на тях с бяла боя скелети. Кой знае защо, от време на време те гробовно мълвят „Ние сме паяци!” Естакадата на входа се клати, девойките престорено уплашени пищят, а оркестърът на подиума вече подгрява атмосферата.
Сборният курсантски оркестър, често пъти имаше чудат състав - флигорна, тромпет, туба, флейта, кларнет, саксофон, неизменно акордеон, дори понякога два-три и разбира се винаги тъпан, чинели и марокаси. Съставът му се определеше от случайно подбраните музикални таланти от различните курсове, но винаги свиреше всеотдайно и упорито.
Коронните изпълнения бяха валсовете „Домино” и „По върховете на Манджурия” и обезателно вечното танго „Компарсита”. Сполучливо се изпълняваха няколко румби, а по някога и плахи опити на туист и рокедндрол. Поизморилите се оркестранти се заместваха от проходилата вече китарена формация „Кадетите”, така че купонът се вихреше без прекъсване.
Всред курсантите умели танцьори бяха  рядкост и повечето ги избиваше само на танго. По-скоро инициативата в танците се водеше от гостуващите дами. Най-нахаканите от тях не се свеняха да демонстрират уменията си във вече настъпващите модерни туист и рокендрол и увличаха по-отворените курсанти. Ето защо по-често се обявяваше „дами канят” и смелите морски кавалери нямаха нищо напротив.
Пролетните балове в Морско училище се превръщаха в своеобразен житейски кастинг. Много от младите варненки намериха своите спътници в живота на тези балове. Други пък и досега тъжат, че глупаво са отблъснали атаките на неумел в танците курсант, но с омайваща и обещаваща външност. Някои от бившите курсанти, попаднали в прегръдките на умелите танцьорки, последвали ги след това в сватбените зали и сега се чудят какво им се е случило.
Пролетните балове в Морското училище бяха своеобразно емоционално предверие на настъпващия лукав месец май, когато на курсантските барети се слагаха белите чохли и настъпваше време на целеви разходки в разцъфналата Морска градина и крайградските дъхави поляни. След години научно бе доказан неочакван ефект от пролетните балове в Морското училище - установено бе рязко подобрение на варненския генетичен фонд.
МИБЕЛ