НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗЪБИТЕ НА МОРЕТО
Речта е за явлението, при което вълните се пукат и разпенват при срещане на плитчина или подводно препятствие. Тогава казваме, че морето показва зъбите си и опасните за корабоплаването места „лъсват“ на яве. Ако човек има очи ги вижда, ако има „компютър“ на раменете - си ги запомня. Естествено тези места могат да бъдат „засечени“ от брега чрез теодолит от две триангулачни точки или чрез кипрегел и измерена на брега (примерно 100 метра) база. Откъм морето местата им могат да бъдат определени чрез измерване на два хоризонтални ъгъла (със секстант) между три точки, които могат да се идентифицират на картата, по пеленг спрямо забележителност от пейзажа на брега (както в Лоцията), по два створа или с най-съвременни средства - засичане на GPS координати.
Много са местата по нашето Черноморие, където „явлението“ разкрива  подводни опасности, потънали кораби, древни вълноломи и пристанища.  Едно такова място е плитчината  пред Черни нос. И има една любопитна подробност [5] (виж фиг. 1) - пред плитчината, на 400 метра на изток има единична скала наречена „зъбът“ [4] или „плевнята“ [5]. Хипотезата, че именно тази скала е причината за всички корабокрушения пред Черни нос, е публикувана от мен през 2008 г. [4]. Сега, десет години по-късно, по някои от корабокрушенията са издирени нови факти. Изследвал съм многократно тази скала с лодка от Научно-изследователската станция в Шкорпиловци. Върхът на скалата няма и 3 квадратни метра площ, а дълбочината до най-горния и край при тихо време е около 2 метра - истински убиец.
Корабокрушението на античен кораб от V-ІV в. пр. н.е.
Най-ранното известно на подводната археология [3] , което може да се свърже със сблъсък с тази скала е на античния кораб с дългите амфори (наречени от нас „морковите“). Подхождахме с моторната лодка в края на август 1978 г. към скалата като изказах предположението, че кораба с амфорите е пробил дъното си при удара в скалата и започнал да „ръси“ амфори при дрейфа си от мястото на сблъсъка до окончателното му  потъване на плиткача пред Черни нос. Един от колегите, Мирко Токмакчиев, впечатлен от чутото, се писа „бързак“. Веднага след като се уверихме, че котвата държи (скалата беше на няколко метра от нас в южна посока) скочи оборудван с


Схема на плитчината пред Черни нос - по Тр. Трифонов „700 наименования от българското Черноморие“ - (Таблица ХІІ).
Снимка на амфорите от Черни нос, извадени по време на подводната археологическа експедиция през 1968 г.
„Гайред и Мелли“ - Български и немски военни правят оглед на турския контраминоносец, заседнал на 23.Х.1916 г. на подводен риф пред Черни нос.
Парната сирена на руската яхта „Колхида“, извадена от автора.
акваланг и не след дълго изплува с чудесна малка (около 30 см) амфора. Според последни публикации [2], особено „елегантните“ амфори със съотношение на най-големия диаметър на тялото (около 25 см) към дължината им 1:5 са с иберийски произход или от античен център на африканското средиземноморско крайбрежие и са датирани към V -ІV в. пр.н.е.
Засядането на турския контраминоносец „Гайред и Мелли“ (23.Х.1916 г.)
Трябва да благодаря на доктора по история Атанас Панайотов за предоставената ми преди няколко години снимка на заседналия на подводен риф пред Черни нос турски контраминоносец „Гайред и Мелли“. На снимката се виждат български и немски военни, обследващи  заседналия военен кораб. Като познавач на района, мога да твърдя, че турският кораб е заседнал на външната единична скала („зъбът“ [4], „плевнята“ [5]). Там е престоял няколко дена (или седмици), през които е разоръжен и инспектиран. След първият голям щорм обаче контраминоносецът е снет от скалата и под въздействието на вятъра, вълната и течението е „снесен“ към брега и „качен“ върху по-плитките скали, върху които останките му можеха да се видят над водата до лятото на 1963 г.
Налитането на българския миноносец „Летящи“ с френски екипаж върху скалата (февруари 1919 г.)
Една от версиите за катастрофата с българския миноносец „Летящи“ с френски екипаж през февруари 1919 г. е, че се е ударил и разцепил подводната си част на корпуса именно на вътрешната единична скала. Последвала е загуба на ход (все пак французите са успели да предотвратят взрива на парния котел), загуба на плаваемост и дрейф към плитчината на Черни нос и окончателното му потъване много близо до останките на „Гайред и Мелли“.
Мистериозното потъване на руската яхта „Колхида“ (1920 г.)
При друг прочит на историята с корабокрушението на руската яхта „Колхида“  през 1920 г. може да се допусне, че плавайки на север към Варна, руският капитан е виждал останките на турския контраминоносец, а може бе и на българския миноносец „Летящи“, и е минал мористо, но за зла участ точно по курса му се оказала единичната подводна скала („зъбът“ [4], „плевнята“ [5]). Засядането е толкова мощно, че „Колхида“, също като „Гайред и Мелли“ седи върху скалата няколко (два) дни. Ако това е било така, помощта на руските параходи „Колима“  и „Россия“, и на френски военен параход [1] би била възможна. При първото голямо вълнение обаче „Колхида е снета от скалата, дрейфа под въздействието на вятъра, вълната и течението към брега и потъва окончателно на по-малко от кабелт южно от останките на „Гайред и Мелли“ и „Летящи“.
***
Ако за 100 години на вътрешната подводна скала се е удрял по един кораб, в „корабната гробница“ на Черни нос би трябвало да има останки от над 25 корабокрушения. Само в последния ХХ век известните корабокрушения са на „Гайред и Мелли“ (1916 г.), на „Летящи“ (1919 г.), на „Колхида“ (1920 г.) и на още един или два железни парахода. През 1979 г. от района пред останките на „Гайред и Мелли“ и „Летящи“ извадих и предадох на Военноморския музей (имам негатив) на бронзова главина на голям щурвал, вероятно от дървен ветроходен кораб. За съжаление върху събраните бронзови дъги от големия диаметър на щурвала не открих никакви надписи или цифри. А в близост до мястото на потъване на „Колхида“ открих много интересен артефакт (стои още под водата и чака своите изследователи) - перо на рул, зарито до някъде в грунта и стърчащо самотно над дъното (като надгробен камък). Вероятно в основата си все още се държи на петата на руля, в продължението на кила заровен в пясъка.

Литература:
[1] Алексиев, Ив. 19 март 2015 г. Коя „Колхида” и кога е потънала край Черни нос
[2] Пеев, Пр., 2014. Палеогеография на пристанищните акватории в древната морска история и археология на западното Черноморие. Автореферат за придобиване на научната степен „доктор“.
[3] Тончева, Г. 1968. Подводна археологическа експедиция Черни нос. В: Корабостроене и корабоплаване, Кн. 9, 28-29.
[4] Траянов, Т. 2008. Тайните на морското дъно. Изд. къща Морски свят, Варна, 74-76 и 176.
[5] Трифонов, Тр., 2003. 700 наименования от българското Черноморие, с. 73 и 121 (таблица ХІІ).

Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ