НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРАВИТЕ
Тази история е болезнено реална, но се случи в абсурдно и безумно време.
Плавахме за Варна, където ни чакаше смяна. Един от палубните моряци получи радиограма, че на едикояси дата ще се „разтурва” текезесето в родното му село и на неговото семейство се полагат четири крави. Майка му е сама и стара - моли за помощ. Вечерта момчето сподели новината с аверите. На чашка. От това по-просто няма, зауспокоява го копанията. Коляш и - на наденици! Добре, ама нито някога съм клал, нито наденици съм правил. Хайде и ти, клането е най - лесно - бам с ножа и готово, а всеки моряк трябва да знае как се прави наденица. Двама рулеви и машинният боцман Донко щедро предложиха помощта си. Всички имали сума ти ножове, на единият моряк му е останал чимен, че и други подправки за месото след едно общокорабно правене на наденици, а Донко ще ги закара с мерцедеса, защото е с голям багажник и ще събере много месо.
На уречената дата рано сутринта четиримата потеглят за селото. Студен и мъглив ден на късната есен - в двора на текезесето спира лъскав мерцедес. От колата слизат четири моряка. Джинси, бели маратонки и къси кожени якета. Под якетата блестят ножове, някои стигат чак до коляното.
Стотина селяни стоят на двора и чакат за крави. Нашите тръгват към началото на опашката. Дворът е покрит с лепкава кал и говежди изпражнения в съотношение едно към едно. А калта е много! Селяните гледат новодошлите с любопитство и страхопочитание, като им обясняват със знаци, че началникът е най отпред. Моряците шляпат край опашката, гореспоменатата смес понякога прелива над маратонките, а ножовете зловещо проблясват под якетата.
Стигат до началника и карат по моряшки, направо. Аверче, уиски пиеш ли? Що да не пием, и им позволява без ред да си вземат четири крави. Избират четири крави, „най убавите”, според възгласите от опашката, вадят корабна солация, връзват кравите и теглят. Кравите не помръдват. Бутат, ритат, псуват - резултат няма.
Айде пак при началника. Аверче, нали пиеш уиски, помогни. Ще помогне, но и трактористът обича уиски. Човек може да помисли, че жителите на селото от сутрин до вечер жулят „Джонка”... Идва тракторът и изтегля кравите. По обяд и кравите, и юнаците с ханджарите са в двора на моряка. Цялата група е оцапана с кал и още нещо. Пият няколко чашки за кураж и вадят ножовете. Този път кравите не стоят, а бързо бягат.
С общи усилия хващат една и я връзват за плодно дърво. Пак грабват ножовете, кравата пак бяга. С дървото барабар. Нищо, нали всички са живи и здрави. Моряците пият за още кураж, но майката, след като си поплаква за изскубаното дръвче, отива и вика селския коляч. Той заколва кравите за няколко минути с обидно малък и невзрачен нож. Цената - главите. Да, ама с вратовете...
Започва дране и разфасоване. Това предизвиква див интерес у селските кучета и котки. Те нямат културата и възпитанието на градските си роднини и се налага моряците цяла нощ да дават вахта около месото. Помагат им два бакъра вино и на сутринта отчетените загуби са минимални, а кучетата и котките са все така гладни.
На два курса с „мерчото” пренасят месото във вилата на онзи, който има чимен, защото той имал и рецепта за приготвяне на наденица. След десетина дни специалистът по наденици кани останалите на дегустация. Всички идват с по една туба вино. Сядат, режат, хапват и ... плюят. Наденицата е сладка!
По рецептата я правих, оправдава се специалистът, там пишеше и захар. Сигурно е объркал грамовете с килограми, успокояват се моряците.
Една година виси наденицата по асмата пред вилата. За това време градските кучета успяват да изядат цялото количество. Бавничко са го сторили, нали. Дали поради вродена градска култура на хранене или заради захарта...
За подобно клане ми е разказвал моят приятел Сашко Тангото. Някакъв човек от родното му село Бели Мел решил да коли своето прасе и поканил зет си от Михайловград по този повод. Зетят довтасал заедно с дъщерята на човека и узнал от него, че в селото си имат всепризнат майстор по колянето на домашни животни.
„Защо ще му плащаш на тоя тарикат? Аз ще заколям прасето. Колко му е” - рекъл зетят.
Клането продължило няколко часа. За това време не останало неоцапано с кръв кътче от двора и незамърсено с кал късче от свинското месо. Когато всичко свършило, човекът рекъл така: „Слушайте, зетко и дъще, ако се бяхте съгласили да извикам селския коляч бай Пешо, той за половин час щеше да транжира и прасето, че и вас двамата, пък и дворът щеше да е чист, а месото - неизцапано“.
На м/к „Мед Леричи” през 2004-а се смених в забутано индийско пристанище някъде в най-южната



Дядо е застраховал кравите за 700 лева, а те пасли в чужд имот и го глобили 1000 лв. В млякото е файдата. Преди 9.09.44 г. А от застраховката срещу градушка е взел 4000 лв!
Кравешки рай. По р. Рона - Франция, с кораб „Сана“.
Черно женско теле на възраст 1,5 г. за томазлък - надлежно регистрирано 1943-а.
При секвестирането няма описание нито на овцете, нито на кравата.
Диви кози по баира срещу кораб „Суатлинкс 9“ в Ирландия.
част на континента, казваше се Тутикорин. Валеше всеки ден, наоколо бе джунгла, а най-близкото летище бе на стотина километра. Разстоянието изминах с мощен джип, но на слон да ме бяха качили, по-бързо щях да стигна. През целият път до летището, на всеки няколко километра стояха крави. Бяха от някаква дребна порода с дълги рога и не мога да си обясня какво правеха на асфалта, като наоколо бе изобилие от трева и шума. Индийският шофьор спираше на всяка крава и спокойно я изчакваше да се махне от пътя. Кравите не проявяваха никакъв интерес към возилото, но и индусът нито им свиреше, нито подвикваше. Ето там трябваше да се родят кравите от моряшката история по ликвидирането на селското ТКЗС!
На особена почит към кравите съм бил свидетел и в днешна Белгия. Алфред Адриансенс бе нещо като корабен агент в Анверс, имаше фирма за ремонт на кораби, а всички български моряци му бяхме приятели. Алфред си бе купил последен модел „Крайслер” - мощна, голяма и умна кола. Тя непрекъснато отчиташе скоростта, разхода на гориво, състоянието на пътя и атмосферата. Единственото, което не можеше да регистрира компютърът на колата, бе кога се пресича границата с Холандия, тъй като между двете държави нямаше никакъв граничен контрол. На въпросът ни как можем да разберем, че сме в Холандия, Алфред Адриансенс шеговито отговаряше: „Гледаш кравите и когато установиш, че те са по-красиви от жените, значи си в Холандия“.
Сигурен съм, че същото, но за белгийките са го казвали и холандците при пътуването си към Белгия.
На особена почит днес е и кравата Милка, кравите по обложки от култови албуми на Бийтълс и Пинк Флойд, поименно е увековечена и една крава в творчеството на Елин Пелин.
Преди няколко години японски колеги от малко риболовно корабче едва не се издавиха след като от небето върху палубата им падна ... жива крава и без малко да потопи плавателния съд. Оказа се, че други умници, летци от военновъздушна база, решили да си донесат прясно месо във поделението и натоварили на самолета жива крава. По време на прехода (полета) се оказва, че нещо са объркали с карго плана и се наложило да изхвърлят кравата в морето...
По време на българския „преход” много хора станаха популярни като унищожители на промишлеността, на селското стопанство, на риболовния и пасажерски флот. Моряците с четири крави не се справиха, камо ли с родното животновъдство ...
Днес определено не е времето на моряците. Милка е много по-популярна от Попай, а ние моряците отдавна не сме „чайки бели” и „мъже на дълга”. Ние сме по-скоро в положението на онова Текезесе, което го „разтурват”. Затова леко ще променя мисълта на кравата Сивушка от класиката на Елин Пелин:
ОСТАВЕТЕ НИ ДА СИ УМРЕМ СПОКОЙНО !

Сл. ПЕШКОВ - моряк