НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДАВАНЕТО НА КУРСОВКАТА В МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ (1967 Г.)

Завършването на висше образование за всеки землянин е особен момент, който следва да се отбелязва подобаващо. Студентите от различни нации с възторжени викове си хвърлят абсолвентските шапки във въздуха. Следва щур купон, с много танци и алкохол до зори.
Випускниците от военноморската академия в Анаполис под команда си хвърлят фуражките във въздуха, а тези от академията на бреговата охрана хващат за носа бронзовия бюст на някое флотско величие. Следва колективно надпиване с бира и уиски в най-близкия до портала бар.
Випускниците на висшето военноморско училище в Санкт Петербург навличат на паметника на адмирал Крузенщерн матроска фланелка. Следва надпиване с водка в малки групи и по целия път до дома.
Випускниците на българското военноморско училище също си хвърлят фуражките във въздуха по команда. Следва тържествен обяд-коктейл с командването и чаша вино. А в някои години само бира. И после всеки по индивидуална програма.
Преди доста години хвърлянето на фуражките на випускниците в Морското училище се предхождаше от зрелищен ритуал наречен „Предаване на курсовката”. Подготовката му и изпълнението си беше чисто курсантска самодейност.
Курсовката е жълта сърмена твърда нашивка във вид на разкрачена буква „V”, която се зашива на левия ръкав на курсанта. Една курсовка - първи курс, две курсовки - втори курс и така нататък пет курсовки, цяла плочка - пети курс.
Освен с курсовката, курсантите от отделните курсове се отличават и с различни воински звания. Гладък пагон - първи курс курсант, след втория семестър една нашивка - старши матрос, следват три вида старшини (първа, втора степен и главен) и накрая в пети курс - мичман. Удостояването със звания се използва от командването като своеобразен инструмент на дисциплинарно въздействие в хода на процеса на изграждането на бъдещия офицер. Ако поведението му е подходящо, успехите в усвояването на науката, морската практика  и физическата подготовка са удовлетворителни и по-добри, за всеки курс се присвояваше следващото звание. В случай на по-значими дисциплинарни нарушения или проблеми в хода на учебния процес, можеше някому да не се присвои  следващо воинско звание или да се отнеме вече присвоено. И всичко това става с официална писмена заповед, четена пред строя. И съвсем естествено се получаваше, във всеки курс да има курсанти с  различни звания. Дори в пети курс, когато повечето са вече мичмани, се виждаха някои поизостанали във военното израстване випускници - дори старши матроси и старшини втора степен.
Но понеже на страната са нужни млади и боеспособни лейтенанти, а уставите предвиждат прескачане на звания само за изключителни заслуги, няколко месеца преди самото дипломиране започваше ускорено ежемесечно повишаване в звание на изостаналите курсанти. Сега, от мащаба на годините този процес изглежда малко смехотворен, но сигурно си е изпълнил замисъла тогава.
Предаването на курсовката от випускния пети курс навигатори на следващия го четвърти курс, се извършва следобед на последния ден на десетия семестър, в края на месец април.
Спонтанно, за по-малко от две денонощия, с инициативи и предложения на почти всички е съставен сценарият за предстоящия ритуал. От сеновала е издирен файтонът, возил близо век началника на училището и почистен възможно най-добре. През нощта е изработена курсовката във вид на щит с размери 60 на 70 сантиметра, прикрепен с две въженца на дървена дръжка от стирка. Подготвени са съответните заповеди и разпределени ролите. Белите ръкавици са изпрани и изгладени.
На плаца са строени във фронт, сборния курсантски оркестър, взводовете на випускниците, до тях представителния взвод на четвъртокурсниците. За командири на взводове на петокусниците са определени някои от тях с най-изостанали воински звания. Отеква команда „За среща от ляво. Мирно!” Гръмва насрещен марш. От лявата страна на плаца, със строева стъпка навлиза тройка петокурсници с празнични ленти през рамо. Средният от тях, този с най-много дни арест за наказание през изминалите пет години,  носи тържествено курсовката. Строените взводове я посрещат с „ура ... а ... ааа” до заставането и на десния фланг.



Отново отеква команда „За среща от ляво. Мирно!” и отново  гръмва насрещен марш. На плаца навлиза файтонът на началника на училището. Поради липса на коне той се тегли и тика от петима петокурсници - старшини в отделните курсантски роти.
На капрата гордо изправен, с офицерска морска сабя е друг поизостанал в званието випускник, съпроводен от също такъв като него колега по съдба. Приемат строя благосклонно, като имитират добре познатите жестове на офицери от командването. Чете се заповед пред строя. В нейната констативна част се отбелязват успехите и упоритостта на курсантите, достигнали прага на държавните изпити. И след традиционното „Но не така постъпват ...”, се изброяват имената на тези съвипускници, които по една или друга причина не достигнаха рубежа на края на училището.
Следва команда „С дясното рамо напред! Ходом марш!” и взводовете се отправят, начело със свирещия оркестър, към югозападния ъгъл на оградата на училището. Тук се поставя хартиен венец в прослава на тези, които не успяха да завършат училището, изключени поради чести самоотлъчки и бягства.
Отново се построяват взводовете на плаца. Носещият курсовката петокурсник чете завещание към последователите и я връчва на трима четвъртокурсници. Следва тържествен марш по взводно. И въпреки че на всички е ясно, че участват в гротеска, старанието е върховно и маршът е впечатляващ.
Музиката и звучните команди, неизбежно привличат тълпа от зрители. Множество от офицерите на батальоните надничат зад ъглите и едва сдържат смеха си при някоя по подходяща имитация. Говори се, че дори началникът на училището е ходил в края на коридора на третия етаж на източния корпус и той да гледа. Кой знае?!
Този самодеен курсантски спектакъл продължи години наред, обогатяван и с нещо допълван от всеки випуск.
Една година обаче петокурсниците механици, които вечно изоставаха, но се стремяха да настигнат и надминат колегите си навигатори в щуротиите, прекалиха и оплескаха пейзажа. Освен утвърдилите се вече пародии и гротески в допълнение написали и разгънали лозунги:
Една година съпромат и си мат!“ - визирайки един от най-трудните им учебни предмети, „ Пет години в строя и главата не е твоя”- визирайки, може би, че военните тегоби не са за всяка глава. Имената на отпадналите им колеги през петте години почели с минута мълчание на колене, със снети шапки и изпълнение на траурния марш „Вий жертва паднахте в неравна борба ...”
За зла участ, в зала „Вапцаров ”, само на двадесетина метра зад пародийния спектакъл, се провеждала някаква патриотична среща на пионерчета. Един позакъснял, ултра ортодоксален наследник на антифашист, се спрял, загледал се в спектакъла и бил гневно впечатлен. Той бил от тези люде, които виждат това, което искат да видят. И видял подигравка с падналите в борбата антифашисти и гавра с ритуалите в социалистическата армия. И незабавно сигнализирал там горе, където трябва, в София.
Още на другият ден в Морското училище пристига мастита комисия от офицери от военното контраразузнаване и Главното политическо управление на армията, воглаве с генерал. Проведено е екстрено разследване. Лозунгите и другият реквизит са издирени и надеждно заключени, а след това унищожени. Фотоапаратите и филмите от спектакъла са издирени и конфискувани. Наказани са командири и началници в Морското училище на различни нива. Взети са комплексни мерки за предотвратяване в бъдеще подобен волунтаризъм и самодейност.
Някои от по висшите началници си споделели под сурдинка, че може би се убива нещо младежко, дръзко и не толкова лошо явление, но повелята на времето била неумолима. Сдаването на курсовката, този ритуал и апотеоз на курсантския свободен дух потъна безвъзратно в тъмните архиви на историята.

МИБЕЛ

Снимките от ритуала „Предаването на курсовката“ и от празничния обяд с началника на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Дичо Узунов на випуск „Шипченски“ (1967 г.) са от личния архив на о.з. капитан ІІ ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) - един от основните организатори на начинанието, което остава в историята на Морското училище.